Краводер

село в община Криводол, обл. Враца

Кра̀водер е село в Северозападна България, община Криводол, област Враца.

Краводер
България
43.3028° с. ш. 23.4107° и. д.
Краводер
Област Враца
43.3028° с. ш. 23.4107° и. д.
Краводер
Общи данни
Население939 души[1] (15 март 2024 г.)
35,3 души/km²
Землище26,597 km²
Надм. височина192 m
Пощ. код3048
Тел. код09181
МПС кодВР
ЕКАТТЕ39236
Администрация
ДържаваБългария
ОбластВраца
Община
   кмет
Криводол
Христо Доков
(ГЕРБ; 2019)
Кметство
   кмет
Краводер
Илия Перчинков
(БСП)

География

редактиране

Село Краводер се намира на около 16 km северозападно от областния център град Враца, около 9 km югозападно от общинския център град Криводол и около 19 km югоизточно от град Монтана. Разположено е на границата между Предбалкана и Стара планина, в по-голямата си част край левия (западния) бряг на река Ботуня, десен приток на река Огоста. Надморската височина в селото е около 183 m при сградата на кметството и се променя незначително по територията откъм левия бряг на реката, а отвъд нея на изток нараства до около 200 m. Климатът е умереноконтинентален; почвите в землището са преобладаващо лесивирани черноземни[2].[3]

Край селото минават: от югозапад – първокласният републикански път I-1 (част от Европейски път Е79); от северозапад – третокласният републикански път III-1302, който западно от селото пресича път I-1.

Землището на село Краводер граничи със землищата на: село Пудрия на север и изток; село Бели извор на изток и юг; село Горно Озирово на юг; село Долно Озирово на югозапад; село Главаци на запад; село Сумер на северозапад.

В землището на село Краводер е югозападната част от язовир (поземлен имот с кадастрален идентификатор 39236.140.21; по данни към 25 ноември 2022 г.), чиято североизточна част е в землището на село Пудрия[4].[5]

Населението на село Краводер, наброявало 1838 души при преброяването към 1934 г. и 2106 към 1946 г., намалява след колебания в числеността до 1219 към 1992 г. и 826 (по текущата демографска статистика за населението) към 2021 г.[6]

При преброяването на населението към 1 февруари 2011 г., от обща численост 930 лица, за 723 лица е посочена принадлежност към „българска“ етническа група, за принадлежност към „турска“ и към „други“ не са посочени данни, за 189 – към „ромска“, за 3 – „не се самоопределят“ и за 14 – „не отговорили“.[7]

Краводер е старо средновековно селище и е заварено с днешното си име от османските завоеватили в края на ХІV век. Среща се в османските документи от 1430 г. През античността и средновековието тук е имало интензивен живот на тракийски общества.

Население

редактиране

Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[8]

Численост Дял (в %)
Общо 930 100,00
Българи 723 77,74
Турци 0 0,00
Цигани 189 20,32
Други 0 0,00
Не се самоопределят 3 0,32
Неотговорили 14 1,50

Обществени институции

редактиране

Кметство село Краводер. ОУ „Св. св. Кирил и Методий“ Архив на оригинала от 2016-06-18 в Wayback Machine.

Културни и природни забележителности

редактиране
  • На югозапад от селото се издигат осем тракийски надгробни могили.
  • В района са намерени римски републикански сребърни денари. Една находка от бронзови монети, сечени в римския град Виминациум от името на император Гордиан ІІІ е намерена в района на селото през 1936 г.
  • В развалините на крепостта Трънчово кале, западно от Краводер е намерена част от мраморна плоча с латински надписи от ІІІ век.
  • Около Крепостта Градище е намерено съкровище от сребърни грошове, сечени през времето на българския Цар Иван Александър /1331 – 1371/. Малка част от тези редки монети се намира в сбирките на историческия музей във Враца.
  • В землището на село Краводер се намира средновековният Мътнишки манастир, който е в процес на реставрация.

Редовни събития

редактиране

Съборът на селото се провежда на 24 май.

Известни личности

редактиране
  • В село Краводер е роден поетът и публицист Марин Ботунски (Марин Стоянов Йорданов) /10. 08.1940 г./ [9][10][11]
  • В селото е роден и живее известният и обичан български R'n'B певец Бичето (Върбан Тодоров). Най-известните му хитове са „Игри на съдбата“, „Идем“ и „Номер 1“.

Източници

редактиране
  1. www.grao.bg
  2. ГЕОграфия'21. Научно-методическо списание / Списанието / Архив: 2005, № 5 / География. Н. Нинов, Таксономичен списък на почвите в България според световната система на ФАО // Архивиран от оригинала на 2022-05-18. Посетен на 2022-11-25.
  3. Голяма енциклопедия „България“, том 6, стр. 2437, Книгоиздателска къща „Труд“, София, 2012 г.
  4. Държавна агенция за метрологичен и технически надзор; язовир „Султански дол“, село Пудрия, община Криводол; към 2022 г.
  5. Република България. Агенция по геодезия, картография и кадастър. КАИС – Портал за електронни услуги Кадастрална карта на България: активиране на „Виж“ → Ключови думи: (вписване на кадастрален идентификатор) → активиране на „ТЪРСИ“ (визуализира съответния поземлен имот в кадастралната карта) → в лентата с инструменти активиране на „i“ (информация за обект) → след щракване във визуализирания поземлен имот се извежда прозорец с данни за него).
  6. Справка за населението на с. Краводер, общ. Криводол, обл. Враца
  7. Етнически състав на населението на България – 2011 г., село Краводер, община Криводол, област Враца
  8. Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 11 декември 2018. (на английски)
  9. Литературен Свят
  10. Зов за истина
  11. Книги Нюз

Външни препратки

редактиране