Фес
- Тази статия е за града в Мароко. За вида шапка вижте Фес (шапка).
Фес (на арабски: فاس; на френски: Fès) е най-старият от четирите имперски града на Мароко, най-големия в Западна Африка център за ислямска култура и образование. Населението му през 2008 година е 1 008 782 души, трети по големина град в Мароко след Казабланка и Рабат. Той е административен център на региона Фес – Мекнес.
Фес на арабски: فاس | |
— град — | |
Страна | Мароко |
---|---|
Регион | Фес – Мекнес |
Площ | 320 km² |
Надм. височина | 383.7 m |
Население | 1 150 131 души (2014) |
Основаване | 789 |
Пощенски код | 10000 |
Официален сайт | www.portaildefes.ma |
Фес в Общомедия |
Медина на Фес | |
Обект на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО | |
В регистъра | Medina Of Fez |
---|---|
Регион | Арабски свят |
Местоположение | Мароко |
Тип | културен |
Критерии | iii, iv |
Вписване | 1981 (5-а сесия) |
Медина на Фес в Общомедия |
География
редактиранеГрадът е разделен на три части: Фес ел Бали – старата част, оградена с крепостни стени; Фес Ждид – част от новия Фес, влючващ т.нар. Мела – еврейски квартал в Мароко – място запазило еврейските култура и архитектура, с атмосфера напълно различна от арабската част, наречена медина; Вил Нувел (най-новата част от Фес, създадена от французи).[1]
Население
редактиране- 2004 – 944 376 жители
- 2008 – 1 008 782 жители
Забележителности
редактиранеФес е най-древният императорски град в Мароко. Градът е снован по времето на Идрис II и в него се намират едни от най-красивите сгради в Мароко. Това е религиозен, духовен и културен метропол с най-голямата медина в Мароко. В нея се влиза по малки улички, които водят до лабиринт от пътечки, цветове, стълби и задънени улички, в които трудно прониква слънчева светлина. Този фантастичен свят се е оформил около джамията „Карауин“ с четиринадесетте порти, която може да събере до 22 000 поклоници.
„Карауин“ е не само една от най-известните джамии в Източния свят, тя е и една от най-старите в света. Построена през 859 година и изменена през 956 година, с преустройството си – дело на Алморавидите, през 1135 година тя придобива сегашните си размери. През XII век Маракеш и Фес са столици, където са се помещавали резиденциите на владетелите Алауити. Това ще остави траен артистичен отпечатък върху градовете: издигат се дворци, градини, укрепления, джамии и медресета. Предприемат се работи по реставрацията на много сгради. Благодарение именно на тях се дължи повторното засаждане на градините на Агдал и Менара, построяването на хамами и реставрацията на старите басейни.[2]
Най-голямата забележителност на града е старинния квартал Медина, включен в списъка на ЮНЕСКО.
Фотогалерия
редактиранеМедия
редактиране
Побратимени градове
редактиранеИзточници
редактиране- ↑ www.nasamnatam.com
- ↑ www.nasamnatam.com[неработеща препратка]
- ↑ Побратимяването е само с Палестинската автомна част Ал Кудс и Фес. Мароко официално не е признала Израел.