Черепишки манастир

Черепѝшкият манастѝр „Успение Богородично“ е български православен манастир във Врачанска епархия на Българската православна църква. Намира се недалеч от гара Черепиш в уникалното със своето разнообразие на природни забележителности Искърско дефиле.

Черепишки манастир
„Успение Богородично“
Cherepishki monastery.JPG
Вид на храмаправославен манастир
СтранаFlag of Bulgaria.svg България
Населено мястоЧерепиш
ВероизповеданиеБългарска православна църква – Българска патриаршия
ЕпархияВрачанска
ИзгражданеXIV век
Състояниедействащ храм, паметник на културата
Черепишки манастир
„Успение Богородично“
в Общомедия
Манастирът в диплите на Врачанския Балкан

ИсторияРедактиране

Черепишкият манастир е основан по време на Втората българска държава, по време на управлението на цар Иван Шишман (1371 – 1393 г.), но е бил разрушен при нахлуването на османлиите. Най-старото свидетелство за съществуването на обителта е манастирският устав (типик) писан в периода 1390 – 1398 година. Типикът се съхранява в историко-архелогическия музей в София. Според документа манастирът и черквата са разрушени след битката с турските поробители, но хората веднага са ги възстановили. За историята на „Успение Богородично“ в следващите два века не се знае нищо. [1] Възстановен е през 1660 г.

 
Пикник при Черепишкия манастир, юли 1903 г.
 
Входът на Черепишки манастир
 
Църквата

Възникването на манастира е свързано с историята на средновековния Коритен град, съществувал в близката местност Ритлите.

През вековете на владичеството храмът е бил неколкократно опожаряван, но все пак е оцелявал и е бил съграждан отново и отново. В годините на национално Възраждане манастирът се превръща в просветно средище. Години наред в комплекса са се водили учебни занятия на свещеническо училище, богословски институт и Софийската духовна семинария.

В манастира известно време е намирал приют Софроний Врачански. По-късно в него са се срещали революционните комитети на Врачанско и Белоградчишко.

ОписаниеРедактиране

Черепишкият манастир е обявен за паметник на културата от национално значение. Храмът представлява еднокорабна, сводеста сграда, с обширно преддверие, открита галерия и островръх купол. Сред забележителностите на вътрешната му украса е иконостас с изящна дърворезба и плащеница, извезана през 1844 г. Силно впечатление правят многото живописни постройки на светата обител. Сред тях се откроява църквата „Свети Георги“, която, въпреки многобройните преустройства, е запазила първоначалния си вид, включително и част от стенописите си.

В комплекса на манастира са реставрираните днес Владишка, Училищна, Приемна, Данаилова и складова сгради, както и Рушидовата къща. Доста стръмни стълби водят до костницата и храма. Костницата е на два етажа, издигната е през 1784 г. Тук са положени кости на Ботеви четници. Параклисът към нея носи името на св. Йоан Кръстител. Близо до стария храм се намира и сградата, където спят монасите, а до нея надпис – „любимата тераса на патриарха на българската литература Иван Вазов“. Именно в този манастир Вазов пише „Една българка“.

 
Панорамен изглед към манастира с река Искър и Черепишките скали

Алеко Константинов пише за манастира:

А хубав е наистина; Боже, колко е хубав този пусти Черепишки манастир! Извивките на шумящия Искър, притиснат от едната си страна със зелени и разцъфтели лесисти хълмове, препълнени със славеи; от другата страна притиснат от надвиснали разноцветни и разноформени гигантски скали, изпъстрени с пещери… (от пътеписа „В българска Швейцария“).

Манастирът и красивата околност са вдъхновили и прочутия унгарски пътешественик Феликс Каниц. Той с право описва и нарича тази магия „Най-красивото място“.

Сегашните постройки на манастира са от XIX век, а иконите са творби на тревненския зограф Витан Карчов. Стенописите са дело на Йонко Попвитанов. [2] В 1908 година дебърският майстор Велко Илиев дорисува живописта в новопостроената част на църквата на Черепишкия манастир – в купола и в удължената на запад част. Надписът гласи „Новия живописъ е изписанъ въ 1908 год. въ времето на игумена Іеромонах х Митодія“. Велко се е подписал на олтарната икона на Исус Христос „Даромъ изписалъ В. Илиев Зографъ 1908 год.“[3][4]

Вижте същоРедактиране

ЛитератураРедактиране

  • Василиев, A. Черепишки манастир „Успение Пресветия Богородици“. С., 1944, 47 с.
  • Мутафчиев, П. Из нашите старопланински манастири. – В: Същият. Избрани произведения. Т. II. С., 1973, 362 – 366.
  • Сотиров, Ив. Чипровска златарска школа. Средата на XVI – началото на XVIII ек. С., Агато, 2001 (Съкровища на България, 2), с. 206 – 207, No 3, табл. II,3 – 4 – обковка на Евангелие (1612) – майстори Никола и Пала за манастира.
  • Семеен архив на Хаджитошеви. Т. II (1827 – 1878). Съст. В. Тарашоева, К. Мирчева, В. Харизанов, Н. Дойнов. Под ред. на Кр. Шарова и К. Мирчева. Враца, 2002, № 73, 121, 137, 164, 194, 216, 240, 265, 302, 303, 399, 405, 412, 415, 416, 418, 423, 424, 425, 432, 461, 462, 493, Прил. I 23, 26.

Външни препраткиРедактиране

БележкиРедактиране

  1. Тодорова, Калина и Павлова, Силвия. Свети места Църквите и манастирите във Врачанския край. Рал Колобър, Враца, 2009, с. 17.
  2. Черепишкият манастир „Успение Богородично“. // Карта на времето. Дигитален архив на регион Враца XX век. Посетен на 25 октомври 2021.
  3. Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуствo, 1965. с. 205.
  4. Черепишкият манастир „Успение Богородично“. // Карта на времето. Дигитален архив на регион Враца XX век. Посетен на 25 октомври 2021.