Отваря главното меню

Черепишкият манастир „Успение Богородично“ е български православен манастир във Врачанска епархия на Българската православна църква.

Черепишки манастир
„Успение Богородично“
Cherepishki monastery.JPG
Вид на храма православен манастир
Страна Flag of Bulgaria.svg България
Населено място Черепиш
Вероизповедание Българска православна църква – Българска патриаршия
Епархия Врачанска
Време на изграждане XIV век
Съвременно състояние действащ храм, паметник на културата
Черепишки манастир
„Успение Богородично“
в Общомедия
Манастирът в диплите на Врачанския Балкан
Входът на Черепишки манастир
Църквата

МестоположениеРедактиране

Намира се недалеч от гара Черепиш в уникалното със своето разнообразие на природни забележителности Искърско дефиле.

ИсторияРедактиране

Той е основан по време на Втората българска държава, по време на управлението на цар Иван Шишман (1371 – 1393 г.), но е бил разрушен при нахлуването на османлиите.Най-старото свидетелство за съществуването на обителта е манастирският устав (типик) писан в периода 1390 – 1398 година. Типикът се съхранява в историко-архелогическия музей в София.Според документа манастирът и черквата са разрушени след битката с турските поробители, но хората веднага са ги възстановили. За историята на „Успение Богородично“ в следващите два века не се знае нищо.[1] Възстановен е през 1660 г. Наименуването на много от околностите с името на цар Иван Шишман дава основание да се предполага, че тук са станали стълкновения между неговата войска и завоевателите.

„Успение Богородично“ е храм на християнството и българщината, има дълга, драматична и кървава история. Манастирът е в подножието на величествени скали, с издълбани в тях стотици пещери. Възникването му е свързано с историята на средновековния „Коритен град“, съществувал в близката местност Ритлите. Смята се, че днешното си име храмът получава от белеещите се кости на загинали воини, останали след епична битка на цар Иван Шишман през 1396 г.

През вековете на владичеството храмът е бил неколкократно опожаряван, но все пак е оцелявал и е бил съграждан отново и отново. В годините на национално Възраждане манастирът се превръща в просветно средище. Години наред в комплекса са се водили учебни занятия на свещеническо училище, богословски институт и Софийската духовна семинария.

Черепишкият манастир е обявен за паметник на културата от национално значение. Храмът представлява еднокорабна, сводеста сграда, с обширно преддверие, открита галерия и островръх купол. Сред забележителностите на вътрешната му украса е иконостас с изящна дърворезба и плащеница, извезана през 1844 г. Силно впечатление правят многото живописни постройки на светата обител. Сред тях се откроява църквата „Св.Георги“, която, въпреки многобройните преустройства, е запазила първоначалния си вид, включително и част от стенописите си.

В комплекса на манастира са реставрираните днес Владишка, Училищна, Приемна, Данаилова и складова сгради, както и Рушидовата къща. Те са се надвесили над Искъра така, както вероятно са изглеждали и преди 100 години. За да стигне човек до храма, трябва да мине през доста стръмни стълби. Близо до стария храм се намира и сградата, където спят монасите, а до нея надпис – „любимата тераса на патриарха на българската литература Иван Вазов. Именно в този манастир той е написал „Една българка“.

Черепишкият манастир не впечатлява с мащабност и размери. За сметка на това спокойствието в него е завладяващо. Едва ли това място може да бъде описано по-добре от Алеко Константинов:

А хубав е наистина; Боже, колко е хубав този пусти Черепишки манастир! Извивките на шумящия Искър, притиснат от едната си страна със зелени и разцъфтели лесисти хълмове, препълнени със славеи; от другата страна притиснат от надвиснали разноцветни и разноформени гигантски скали, изпъстрени с пещери… (от пътеписа „В българска Швейцария“).

Манастирът и красивата околност са вдъхновили и прочутия унгарски пътешественик Феликс Каниц. Той с право описва и нарича тази магия „Най-красивото място“.

Сегашните постройки на манастира са от 19 век, а иконите са творби на тревненския зограф Витан. В манастира известно време е намирал приют Софроний Врачански. По-късно в него са се срещали революционните комитети на Врачанско и Белоградчишко.

Вижте същоРедактиране

ЛитератураРедактиране

  • Василиев, A. Черепишки манастир „Успение Пресветия Богородици“. С., 1944, 47 с.
  • Мутафчиев, П. Из нашите старопланински манастири. – В: Същият. Избрани произведения. Т. II. С., 1973, 362 – 366.
  • Сотиров, Ив. Чипровска златарска школа. Средата на XVI – началото на XVIII ек. С., Агато, 2001 (Съкровища на България, 2), с. 206 – 207, No 3, табл. II,3 – 4 – обковка на Евангелие (1612) – майстори Никола и Пала за манастира.
  • Семеен архив на Хаджитошеви. Т. II (1827 – 1878). Съст. В. Тарашоева, К. Мирчева, В. Харизанов, Н. Дойнов. Под ред. на Кр. Шарова и К. Мирчева. Враца, 2002, № 73, 121, 137, 164, 194, 216, 240, 265, 302, 303, 399, 405, 412, 415, 416, 418, 423, 424, 425, 432, 461, 462, 493, Прил. I 23, 26.

Външни препраткиРедактиране

БележкиРедактиране

  1. Тодорова, Калина и Павлова, Силвия. Свети места Църквите и манастирите във Врачанския край. Рал Колобър, Враца,2009, с.17