Отваря главното меню

Бистрѝлица е село в Северозападна България. То се намира в община Берковица, област Монтана.

Бистрилица
Изглед от юг към с. Бистрилица
Изглед от юг към с. Бистрилица
Общи данни
Население 163 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 20,722 km²
Надм. височина 255 m
Пощ. код 3527
Тел. код 09528
МПС код М
ЕКАТТЕ 4203
Администрация
Държава България
Област Монтана
Община
   - кмет
Берковица
Милчо Доцов
(ОСД, ПДСД, БСД)
Бистрилица в Общомедия

Съдържание

ГеографияРедактиране

Село Бистрилица се намира в Предбалкана, на около 21 km на север от град Берковица, на около 22 km на югозапад от от град Монтана и приблизително 102 km северозападно от София.

Релефът е предпланински, а средната надморска височина достига 283 m. Климатът е умерен, характеризиращ се със снежна зима и горещо лято.

ИсторияРедактиране

Селището датира още от траките, откъдето се намират тракийски могили и керамика. По-късно през Римската епоха се развива и става укрепен римски бастион през който минава и съобщителната линия за столицата, свидетелство за това са многобройните находки на римски монети и предмети в землището на селото и най-голямата нахадка от връх Юдено – златна статуетка на Зевс.

Жители на селото взимат участие в Чипровското въстание от 1688 година.[1]

РелигииРедактиране

Източноправославна. В селото се намира църквата „Свети Георги“.

Обществени институцииРедактиране

Кметство, социален дом за стари хора.

Културни и природни забележителностиРедактиране

В центъра на селото има паметна плоча за „Манчовата буна“. Това е въстание срещу насилието, подтисничеството и големите данъци през турското робство от 1836 г., организирано в с. Бистрилица и водено от Манчо Пунин от същото село. Едно от малкото въстания, постигнали успех, при което са направени отстъпки от страна на турците и са намалени данъците.

На 3 km от селото се намира западен ръкав на язовир Монтана. Стига се по стар римски път, на места заличен от времето.

ГалерияРедактиране

БележкиРедактиране

  1. Чолов, Петър. Чипровското въстание 1688 г.. София, Тангра ТанНакРа, 2008. ISBN 978-954-378-041-9. с. 116.

Външни препраткиРедактиране