Берковица (община)

община в България
(пренасочване от Община Берковица)

Община Берковица се намира в Северозападна България и е една от съставните общини на област Монтана.

Берковица (община)
      
Общи данни
ОбластОбласт Монтана
Площ463.705 km²
Население18 663 души
Адм. центърБерковица
Брой селища20
Сайтwww.berkovitsa.bg
Управление
КметРадослав Найденов
(БСП за България, ДПС, Новото време, НДСВ; 2023)
Общ. съвет21 съветници
  • ГЕРБ (6)
  • С инж. Милчо Доцов за хората от Община Берковица (4)
  • Народен съюз (3)
  • БСП (3)
  • БДЦ (2)
  • Единни за Берковица (2)
  • Заедно за Община Берковица (1)
Берковица (община) в Общомедия
Сградата на Община Берковица
Стара Планина в Берковица

География редактиране

Географско положение, граници, големина редактиране

Общината е разположена в южната част на област Монтана. С площта си от 463,705 km2 заема 2-ро място сред 11-те общините на областта, което съставлява 12,91% от територията на областта. Границите ѝ са следните:

Природни ресурси редактиране

Релеф редактиране

Релефът на общината е високо и средно и ниско планински, като територията ѝ изцяло попада в пределите на Западна Стара планина и Западния Предбалкан.

В южната и западната половина на общината се заемат северните склонове две планини, части от Западна Стара планина. На запад до границата с община Георги Дамяново, на север до долината на река Огоста, на изток до долината на река Бързия и прохода Петрохан и на юг до границата със Софийска област се простират северните склонове на Берковска планина. От билото на планината на север до долината на река Огоста се спускат дълги и тесни ридове, между които в дълбоки и залесени долини протичат реките Бързия и Златица и техните многобройни малки притоци и дерета. Тук на границата с община Годеч се издига първенецът на планината и на общината връх Ком (2016 m).

На изток от долината на река Бързия и прохода Петрохан в пределите на общината попадат западните части на планината Козница с нейния първенец връх Тодорини кукли (1785 m), разположен на границата с община Вършец.

В северните подножия на двете планини на около 350 – 400 m н.в. е разположена Берковската котловина, която структурно принадлежи към Западния Предбалкан. Нейният наклон е от юг на север и се пресича от река Бързия. Към Западния Предбалкан се отнася и хълмистият и нископланински район северно от котловината и източно от долината на река Бързия известен под името Замфировска хълмиста област.

Минималната височина на община Берковица е водното огледало на язовир Огоста – 186 m н.в. (кота преливник), от който в пределите на общината попадат неговите най-южни части.

Води редактиране

Основна водна артерия на община Берковица е река Бързия, която протича през нея с цялото си течение (35 km). Тя извира под връх Тодорини кукли и до село Бързия протича в дълбока и гориста долина. След селото пресича от юг север Берковската котловина, а между селата Мездрея и Комарево преминава през къс пролом. След това долината ѝ се разширява, като е заето от обработваеми земи и се влива от юг в язовир Огоста. Нейни основни притоци са реките: леви – Кадийска бара, Рибна бара, Даб фишек, Стругарница, Раковица, Берковска река (Камщица) и Костенка; десни – Берберска бара, Садена бара, Ширине, Врещица и Балювска река.

В северозападната част на общината, отново с цялото си течение протича река Златица, която също се влива в южната част на язовир Огоста.

В най-източната част на община Берковица, през землището на село Пърличево преминава част от горното течение на река Шугавица (десен приток на Огоста).

Население редактиране

Населени места редактиране

Общината има 20 населени места с общо население 14 501 жители (към 7 септември 2021).[1]

Населено място (Старо име) Преброяване
(от септември 2021)
По настоящ адрес
(ГРАО от 15 септември 2022)[2]
Площ
(km²)
Гъстота
(д/km²)
Надморска височина
(м)
Балювица (Бальово) 65 52 8,321 6.25 270
Берковица 10191 12768 80,655 158.3 410
Бистрилица 135 141 20,722 6.8 255
Бокиловци 86 77 8,304 9.27 405
Боровци 609 657 27,058 24.28 220
Бързия (Клисура) 1298 1259 86,331 14.58 470
Гаганица 217 269 34,612 7.77 260
Замфирово (Гушанци) 1027 1110 47,971 23.14 297
Комарево 51 67 7,503 8.93 276
Костенци 44 46 19,053 2.41 450
Котеновци 114 111 27,544 4.03 343
Лесковец 37 43 25,469 1.69 390
Мездрея 159 182 10,615 17.15 380
Песочница 27 23 9,799 2.35 360
Пърличево (Мечит махала) 55 62 7,948 7.8 250
Рашовица 7 5 2,842 1.76 337
Слатина 179 165 10,458 15.78 370
Цветкова бара (Цветна бара) 19 14 1,668 8.39 456
Черешовица 43 40 22,017 1.82 465
Ягодово (Янчев чифлик, Ягодиново) 138 176 5,477 32.13 377
Общо за общината: 14501 17267 463,71 37.24
Населените места с кмет са със зелен фон, а тези без кметство – с жълт.

Движение на населението (1934 – 2021) редактиране

Община Берковица
Година 1934 1946 1956 1965 1975 1985 1992 2001 2011 2021
Население 25324 27020 27684 26754 28639 26536 24999 22664 18803 14501
Източници: Национален Статистически Институт, [1][1]

Възрастов състав редактиране

Население по възрастови групи към септември 2021 година [1]
Общо 0 – 4 5 – 9 10 – 14 15 – 19 20 – 24 25 – 29 30 – 34 35 – 39 40 – 44 45 – 49 50 – 54 55 – 59 60 – 64 65 – 69 70 – 74 75 – 79 80 – 84 85+
14501 514 522 633 555 500 570 671 688 805 1054 1133 1108 1218 1209 1337 962 598 424

Етнически състав редактиране

Етноси в община Берковица (2011)
Етническа група процент
българи
  
82.38%
цигани
  
16.73%
турци
  
0.07%
други и неопределени
  
0.83%

Етнически групи от общо 18287 самоопределили се (към 2011 година):[3]

Административно-териториални промени редактиране

  • МЗ № 2820/обн. 14 август 1934 г. – преименува с. Мечит махала на с. Пърличево;
  • МЗ № 5750/обн. 24 септември 1947 г. – преименува с. Гушанци на с. Замфирово;
  • Указ № 3/обн. 11 януари 1950 г. – преименува с. Клисура на с. Бързия;
  • Указ № 47/обн. 9 февруари 1951 г. – преименува с. Янчев чифлик на с. Ягодиново;
  • Указ № 334/обн. 13 юли 1951 г. – преименува с. Ягодиново на с. Ягодово;
  • през 1956 г. – уточнено е името на с. Бальово на с. Балювица без административен акт;
  • през 1964 г. – преименувани са к. Цветна бара на к. Цветкова бара без административен акт;
  • Указ № 757/обн. 8 май 1971 г. – заличава с. Калиманица поради изселване;
  • На основание §7 (т.3) от Закона за административно-териториалното устройство на Република България (ДВ, бр. 63/14 юли 1995 г.) всички махали, колиби, гари, минни и промишлени селища придобиват статут на села.[4]

Транспорт редактиране

През общината от север на юг, по долината на река Бързия преминава последният участък от 15,5 km от трасето на жп линията БойчиновциБерковица.

През общината преминават изцяло или частично 5 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 70,2 km:

Топографска карта редактиране

Източници редактиране

Външни препратки редактиране