Комод

Тази статия е за римския император. За вида скрин вижте Комод (мебел).

---

Марк (или Луций Елий) Аврелий Комод Антонин (на латински: Marcus (Lucius Aelius) Aurelius Commodus Antoninus) е римски император, син на Марк Аврелий. Управлява от 177 до 180 г. съвместно с баща си, а от 180 до 192 г. – като едноличен император.

Комод
18-и император на Римската империя
Скулптурен портрет на Комод като Херкулес, Капитолийски музеи
Управление	177 – 17 март 180 г. (с Марк Аврелий); 18 март 180 – 31 декември 192 г. (сам)
Наследил	Марк Аврелий
Наследник	Пертинакс
Лични данни
Роден	31 август 161 г. Ланувиум
Починал	31 декември 192 г. Рим, Италия
Пълно име	Марк Аврелий Комод Антонин Август (от рождение до 166 г.); Цезар Луций Аврелий Комод (166 до 176); Цезар Луций Аврелий Комод Август (176 до 180); Цезар Луций Аврелий Комод Антонин Август (180); Цезар Марк Аврелий Комод Антонин Август (180 до 191); Цезар Луций Елий Аврелий Комод Август (191 до смъртта си)
Семейство
Династия	Нерво-Антонинова
Баща	Марк Аврелий
Майка	Фаустина Млада
Брак	Брутия Криспина
Комод в Общомедия

Комод е последният представител на династията на Антонините и първият император, роден през управлението на баща си. Макар неопитен и психически неуравновесен, в първите години управлява добре, благодарение на своите съветници. Впоследствие надделява страстта към състезанията, към зрелищата, и грижите за държавата биват изоставени. Комод е запомнен в историята като императора, който излизал на арената, за да се бие като гладиатор.

Живот и политическа дейност

Древните историци поставят акцент върху покварената природа на Комод, но често пренебрегват средата, в която се е оформил. Комод е роден в годината, когато баща му заема трона и веднага е предопределен за негов наследник. Майка му Фаустина Младата е известна с лекомислието си, а императорът рядко вижда сина си заради постоянните военни ангажименти.

През 177 г. Комод е обявен за цезар, съимператор и наследник. Въпреки опитите на Марк Аврелий да възпита сина си според своите представи, Комод остава слабо образован, повърхностен и инфантилен, податлив на лошо влияние и скоро се опорочава под въздействие на обкръжението си. Отличавал се с невероятна физика и външен вид, владеел до съвършенство боравенето с меч, копие, лък и всякакъв друг вид оръжие. С това достойнствата му се изчерпват.

С идването си на власт през 180 г. Комод много бързо приключва с войната срещу племената по Дунав и веднага се завръща в Рим. Отказвайки се от експанзионистична политика в други области на империята, правителството на Комод се съгласява на отстъпки и сключва мир с даките и сарматите.

По време на неговото управление има вълнения в провинциите Германия и Дакия, но те са овладени с помощта на войската. Около 184 г. в северна Британия е проведен демонстративен поход под ръководството на местни легати, но сред войските там избухва неуспешен бунт, след потушаването на който Комод приема прозвището Британски. При Комод е създаден африканският флот.

Популистката му политика прави Комод почитан сред народа, но скоро става ясно, че неговото управление слага края на епохата на т.нар. „петима добри императори“. Груб, жесток, поклонник на зрелища, той практически не се занимава с държавни дела. Годините на неговия принципат се характеризират с огромни разхищения на държавните пари, а провинциалното управление е занемарено, в резултат на което финансите скоро се оказват проблем. Икономическото положение на населението постепенно се влошава. Конфискацията на имущество на богати граждани само отлага проблемите и натрупва враждебност.

Заговорът на Луцила

В първите години на своето управление (183 г.) императорът става жертва на опит за убийство, организатор на който са роднини на сестрата на Комод, Ания Луцила. Пращат при императора убиец, който обаче издава своето намерение, като заявява на Комод: „Ето, какво ти изпраща Сенатът“ и в този момент е хванат от преторианците. Всички заговорници са убити, а Луцила изпратена на остров Капри, където умира след няколко години.

След този случай Комод става много подозрителен и тираничен, започва панически да се бои от заговори и за всяко малко свое подозрение отсъжда смърт. Най-вече намразва Сената, считайки го за основния си враг. Убива жена си Брутия Криспина, след като я уличава в прелюбодеяние.

Порядки и наклонности

При възкачването си на трона, 19-годишният император се интересува предимно от развлечения. Той превръща двора на Палатин в средище на изтънчен разврат и необуздан разкош; за разлика от разумните си предшественици, Комод не познава задръжки и мярка. В неговия харем има няколкостотин жени и също толкова млади момченца. Според думите на съвременниците му, той изпробва всички начини за разврат. Сред неговите пристрастия са носенето на женски дрехи и играта на лекар с препариране на живи хора (известният доктор Гален е сред приближените на императора).

Монета, пропагандираща щедростта на Комод към народа

Комод обожава да влиза в ролята на гладиатор, въпреки че стъпването на свободни хора на гладиаторската арена се счита за безчестие (на латински: infamia). Добре знае този занаят и владее меча. При това не се стеснява да излага на показ своите таланти. Считайки се за въплъщение на Херкулес, облечен в лъвска кожа, пред очите на поданиците си се бие на арената и убива диви животни. Понякога излизал с боздуган в ръка, с който размазвал главите на слепи и недъгави хора. От специална платформа убил 100 лъва с копия, без да пропусне нито веднъж, пронизал слон с помощта на дълга пика, безпогрешно улучвал диви зверове с лъка си. Провежда 735 битки, както за собствено удоволствие, така и за забавление на тълпите – за пръв и последен път обикновените хора прииждат от всички краища на световната империя, за да бъдат свидетели на небивалото зрелище.

Комод изисква да бъде обожествяван и приема високопарни титли. Обявява се за новия Ромул, основателя на града Рим, който преименува в „Колония на Комод“ (Colonia Lucia Annia Commodiana) (192 г.). Поклонник е на източните култове. На главата си носил изображение на бог Анубис. Участвал в самоизтезателни религиозни ритуали.

Отъждествявал се с Херкулес и изисквал от Сената да го наричат не Комод, син на Аврелий, а Херкулес, син на Юпитер. По негово настояване месец август започва да се нарича „комодски“, а септември – „херкулес“, октомври – „непобедим“, ноември – „преодоляващ“, а декември – „амазонски“. Сенатът не възразява и удовлетворява всички приумици на императора.

Денарий на Комод. Надписът на обратната страна гласи Римски Херкулес

В края на управлението си съвсем загубва разсъдък, отрича се от образа на Херкулес и приема името на починал гладиатор, негов личен любовник. Дори се преселва в гладиаторска школа.

Политически интриги

Доколкото императорът живее във въображаем свят и има специфична представа за реалността, решенията по държавните въпроси са в ръцете на неговите фаворити. В началото влияние на императора оказва неговият адютант и любовник – освободеният роб Саотер, но той скоро е убит по нареждане на преторианския префект Патерн. Комод заповядва неговата екзекуция и в следващите три години на управлението влияние има съпрефектът на преторианците Тигидий Перен. Той е особено непопулярен сред британските легиони, които в края на краищата искат от императора да махне всесилния сановник. Перен е обвинен в намерение да заеме трона и по заповед на Комод, той и семейството му са екзекутирани от преторианците. След този случай Комод си прави необходимите изводи и командирите на преторианците започват да се сменят с главозамайваща бързина. Така длъжността загубва своето значение. На императора вече влияел освободеният роб Клеандър, който получава изключителната титла „кинжал“ (на латински: a pugione). При него разцъфтя невиждана корупция. Масово се търгуват постове, провинции и съдебни решения. За една година той успява да продаде титлата консул 25 пъти.

Безотговорните действия на Комод и приближените му предизвикат недоволството на народа. Ветеранът Матерн от Галия оглавява бунтовническа войска от дезертьори, роби и бедняци, превзема и ограбва градове, освобождава затворници. Войската на Матерн е разбита от крупни части на редовната войска (187 г.), а самият той е заловен и екзекутиран при опита си да се добере до Рим и да убие императора.

Сестерция, издавана след успешното потушаване на бунта в Британия през 184 г.

През 190 г. противници на Клеандър предизвикали недостиг на продоволствия в столицата, което води до вълнения. Клеандър опитва да използва преторианската гвардия, за да ги потуши, и тогава освирепелият от глад народ обкръжава императорския дворец и иска смъртта му. Комод, без да се колебае, изпълнява искането на народа.

По времето на Комод дисциплината сред войските значително запада, а преторианците стават по-разпуснати от всякога. Алчни и арогантни, те лесно получават увеличения на заплатите и премии от слабохарактерния император. В последните години от управлението на Комод преторианският префект Квинт Емилий Лет се ползва с абсолютна власт. Той обаче не иска да последва съдбата на тези преди него и тайно организира дворцов преврат.

Смърт

Комод се канел да отпразнува своето встъпване на поста консул на 1 януари 193 г. и иска да се появи на церемонията в гладиаторски вид. Този негов план така и не се осъществява. Новият преториански префект Квинт Емилий Лет, любовницата на императора Марция и придворният Еклект вземат решение да се отърват от неадекватния император, след като разбират, че имената им са включени в списък за предстоящо екзекутиране. Градският префект Пертинакс се присъединява към заговора в замяна на обещанието, че ще бъде следващият император. Марция дава на Комод отровно вино, но това не дава очаквания ефект и той само изпада в безсъзнание; тогава Комод е задушен в банята от атлета Нарцис, с когото императорът се упражнявал в борба. Това се случва вечерта на 31 декември 192 година.

Сенатът одобрява тази постъпка незабавно, обявявайки Комод за враг на отечеството. Разярените сенатори и тълпата искали да хвърлят тялото му в Тибър, а името му да бъде заличено навсякъде, но Пертинакс не позволява това да се случи. Тялото на Комод било погребано тайно.

Със смъртта на Комод отминава златното време на Римската империя и започва епоха на нестабилност и упадък на античната средиземноморска цивилизация.

Галерия

• 
  Комод като Херкулес (рисунка на монета)
• 
  Скулптурен портрет на Комод от ранните му години
• 
  Монетно изображение на Комод
• 
  Денарий, представящ триумфалното влизане на Комод в Рим

Вижте също

• Родословно дърво на Нерво-Антониновата династия

Външни препратки

• Commodus (A.D. 180 – 192) статия в De Imperatoribus Romanis
• 180 – 192 Commode (L. Aelius Aurelius Commodus)

Източници

• Historia Augusta: Животът на Комод
• Книга 73 от Историята на Дион Касий
• Herodian's Roman History Commodus gladiator Архив на оригинала от 2014-11-23 в Wayback Machine.

Литература

• Йордан Илиев: История на Рим през епохата на Принципата (27 г. пр. Хр. – 284 г. сл. Хр.). Плевен: Печатница „Нима“, 2022, ISBN 978-619-162-852-0
• Olivier Joram Hekster: Commodus. An emperor at the crossroads. Gieben, Amsterdam 2002
• Eckhard Meyer-Zwiffelhoffer: Ein Visionär auf dem Thron? Kaiser Commodus, Hercules Romanus. In: Klio 88, 2006
• Spiedel, M. P. (1993). Commodus the God-Emperor and the Army. Journal of Roman Studies 83