Търговище (Румъния)
Вижте пояснителната страница за други значения на Търговище.
Търговище (на румънски: Târgoviște) е град и административен център в окръг Дъмбовица, Румъния. Градът е резиденция на владетеля на страната и столица между 1396 и 1714 г. В продължение на три века Търговище е най-важният икономически, политико-военен и културен център на Влашкото княжество.
|
Търговище Târgoviște |
|
|---|---|
| — град — | |
 |
|
 Изглед от крепостта, символ на града |
|
  Търговище |
|
| Страна |
 Румъния |
| Окръг | Дъмбовица |
| Надм. височина | 285 m |
| Население | 79 610 души (2011) |
| Пощенски код | 130002–130169 |
| Телефонен код | 02 45 |
| Официален сайт | www.pmtgv.ro |
| Търговище в Общомедия | |
В града има значително българско малцинство, занимаващо се основно със зеленчукопроизводство, като продукцията се продава най-вече в Букурещ.
ГеографияРедактиране
Градът е разположен на десния бряг на река Яломица, на плато с надморска височина от 260 м, на хълмистата граница на Подкарпатието и Северната Дунавска равнина. Градът е на 80 км северозападно от Букурещ, 80 км източно от Питещ и 50 км западно от Плоещ.
ИсторияРедактиране
За първи път градът е упоменат документално през 1396 г. от немския пътешественик Йохан Шилтбергер в неговия автобиографичен пътепис, в който Търговище е описан като една от двете столици на княжество Влахия наред с Куртя де Арджеш.[1][2] Докато Мирчо Стари предпочита да управлява от Куртя де Арджеш, неговият син Михаил живее в Търговище. Последният владетел, който има за столица Куртя де Арджеш, е Дан II. Впоследствие Александру I Алдя окончателно премества столицата в Търговище през 1431 г.[2]
Така до 1659 г. Търговище е столица на Влашко, а до 1714 г. все още е княжеска резиденция. През 1456 година тук е коронясан прочутият Влад III Дракула с прозвище Цепеш. Той построява и кулата Киндия, която до днес е символ на града. През 1499 г. влашкият княз Раду IV Велики възстановява църквата „Св. Николае“, а през 1514 г. при владичеството на княз Нягое I Басараб църквата е разширена и сега е известна като Манастира Дялу (Mănăstirea Dealu). През есента на 1595 г. под стените на града Михай Витязул разбива османците.
Княз Матей I Басараб (1632-1654) възстановява градската стена, обновява старите църкви и изгражда нови храмове.
Други по-значителни събития в историята на града са обсадата през 1395 г. и опожаряването му от султан Баязид I, и наказанието, което налага през 1459 г. на болярите от града Влад Цепеш заради това, че убиват баща му Влад II Дракул и брат му Мирчо II - по-възрастните първенци са набити на кол, а останалите са принудени да изминат пеш 80-километровия път до град Поенари без спиране и да строят крепост до р. Арджеш.[3]
През XV и XVI век Търговище е голям търговски център (както показва и името му), особено оживено се търгува с Полша, Брашов и Сибиу.[4] След това градът губи важното си значение като политически и социален център на страната. Днес той все още пази очарованието на бивша княжеска столица.
На 25 декември 1989 г., след набързо и против всякакви правни принципи произнесена присъда на военен съд, тук са осъдени и разстреляни комунистическият диктатор Николае Чаушеску и съпругата му Елена Чаушеску.
НаселениеРедактиране
Населението на града през 2011 година е 79 610 души докато през 2002 г. то е 89 930 жители.[5]
ЗабележителностиРедактиране
- Княжеският дворец Куртя Домняска, днес превърнат в национален музей;
- Кулата Киндия, (XV век), символ на Търговище;
- Църквата Св. Димитър (1639);
- Църквата Св. Николае (1527)
СпортРедактиране
- FCM Търговище (футболен клуб)
- Livas (баскетбол)
Побратимени градовеРедактиране
ГалерияРедактиране
Средновековни руини в Търговище
Изглед от града
Историческият музей
Паркът Киндия
Външни препраткиРедактиране
В Общомедия има медийни файлове относно Търговище- Targoviste
- Официален сайт на кметството
- Карта на града
- Официален сайт на местната рок-група Trooper
ИзточнициРедактиране
- ↑ Karl Friedrich Neumann (Hrsg.): Reisen des Johannes Schiltberger aus München in Europa, Asia und Afrika von 1394 bis 1427, München 1859
- ↑ а б Rădvan, Laurenţiu (2010). At Europe's Borders: Medieval Towns in the Romanian Principalities, р.298. BRILL. ISBN 978-90-04-18010-9.
- ↑ Treptow, Kurt W. (2000). Vlad III Dracula: The Life and Times of the Historical Dracula, р.74-77. The Center of Romanian Studies. ISBN 978-973-98392-2-8
- ↑ Rădvan, Laurenţiu (2010). At Europe's Borders: Medieval Towns in the Romanian Principalities, р.299-300. BRILL. ISBN 978-90-04-18010-9.
- ↑ Статистическо преброяване в Румъния за 2002 и 2011 г.