Вардим

селище в България
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Вардим.

Ва̀рдим е село в Северна България, община Свищов, област Велико Търново.

Вардим
Панорамен изглед от Вардим с река Дунав
Панорамен изглед от Вардим с река Дунав
Общи данни
Население 992 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 82,54 km²
Надм. височина 40 m
Пощ. код 5281
Тел. код 06324
МПС код ВТ
ЕКАТТЕ 10118
Администрация
Държава България
Област Велико Търново
Община
   кмет
Свищов
Генчо Генчев
(независим)
Кметство
   кмет
Вардим
Сенка Добрева
(ГЕРБ)

ГеографияРедактиране

Село Вардим се намира в средната част на Дунавската равнина, на 7 – 8 км източно от град Свищов. На около 7 км на изток от село Вардим се влива в Дунав река Янтра, малко след протичането ѝ между селата Новград, Беляново и Кривина.

Селото е разположено покрай южния ръкав на река Дунав при остров Вардим, срещу югозападната част на острова. Надморската височина, 20 – 25 м при реката и около 33 м на главната улица при сградата на кметството, нараства на юг към възвишението, по склона на което е застроено селото, до около 110 – 120 м.

През Вардим минава второкласният републикански път II-52, който го свързва със Свищов на запад и в границите на селото е негова главна улица, а включващият се в източния край на селото второкласен републикански път II-54 го свързва през Караманово, Ценово, Бяла и Полски Тръмбеш с областния център Велико Търново.

Село Вардим се намира в зона с умереноконтинентален климат. Характерни са честите и продължителни мъгли.

В землището има карбонатни и типични черноземни почви[1].

Населението на село Вардѝм [2], наброявало към 1934 г. 1950 лица, има към 1946 г. своя максимум – 2654 лица, след което неизменно намалява – до 890 лица към 2018 г.

Според данните от Преброяването на населението и жилищния фонд към 1 февруари 2011 г., при обща численост на населението 1042 лица, относно етническа група е посочена „българска“ за 914 лица (87,7%), „турска“ – за 71 (6,8%), „ромска“ – 0, „друга“ – за 3 (0,3%), като за 54 лица (5,2%) не е отговорено. [3]

ИсторияРедактиране

Първото намерено упоменаване на село Вардѝм е в турски документи от 1783 г. [1]

Предполага се, че селото е съществувало още при византийската власт, но по-нагоре по хълма на юг от сегашното си местоположение.

Източно от селото, в местността „Янково гърло“, на 18 юни 1868 г. четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа стъпва на българска земя. На мястото е построен паметник [4].

Начало на учебното дело в село Вардим се поставя през 1879 г. Обучението тогава е било водено в ниски и схлупени, нехигиенични стаи в частни сгради. Благодарение на дарения от заможни жители на селото и помощта на всички селяни, през 1936 г. е построена училищна сграда. И до днес тя е част от новото училище. Учителите, които са учителствали по онова време, решили училището да носи името на Стефан Караджа. Празникът на училището е на 11 май [5].

През 1907 г. е основано читалището „Трудолюбие – 1907“.

През 1958 г. с решение на тогавашното Министерство на земеделието и горите е създаден популетум[6] в района на Свищов. През 1959 г. се открива Опитна станция по тополите към Института за гората при БАН, която от 1963 г. прераства в Опитна станция за бързорастящи горскодървесни видове[7] Опитното поле на Опитната станция за бързорастящи горскодървесни видове е в най-източната част на село Вардим.

НаселениеРедактиране

Населението е предимно българско, а в близкото минало - българи, власи, турци, татари и цигани - български и румънски.

Обществени институцииРедактиране

Село Вардим е център на кметство Вардим[8] [9]

Читалище „Трудолюбие“ е действащо, регистрирано под номер 154 в Министерство на Културата на Република България. [10][11]

Църквата „Св. Архангел Михаил“ действа само на големи религиозни празници. [12] [13]

В селото има пощенска станция[14]

Kултурни и природни забележителностиРедактиране

[1]. Районът е подходящ за отдих и отмора. Река Дунав предлага удобни места за риболов. Селото е забележително с резервата за редки птици на о. Вардим, където има популации от корморани, чапли бяла лопатарка и още 21 вида застрашени от изчезване на национално ниво птици. Тук гнезди и най-голямата птица – морският орел. На острова вирее уникалният вид на Вардимския дъб.

До остров Вардим има и два по-малки острова, известни като Малък Вардим и Хайдушки остров. Около островите през летните месеци се образуват прекрасни пясъчни коси при ниски води на реката, подходящи за летен туризъм.

Източно от селото, в местността Янково гърло, на 18 юни 1868 г. четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа стъпва на българска земя. На мястото е построен паметник.

Редовни събитияРедактиране

Културни прояви Дата и месец Място на провеждане организатори
1. 144 години от слизането на четата Х.Димитър и Ст. Караджа в м. „Янково гърло“ 6 юли Вардим – м. „Янково гърло“ Кметство с. Вардим, НЧ „Трудолюбие“ Вардим

ДругиРедактиране

Скали Вардим край остров Ливингстън, Южни Шетландски острови са наименувани на село Вардим.[15]

ИзточнициРедактиране

  1. а б в Енциклопедия България, т.1 А-В, Издателство на БАН, София, 1978, стр. 585
  2. Справка за населението на с. Вардим, общ. Свищов, обл. Велико Търново
  3. Етнически състав на населението на България – 2011 г.
  4. Зона България – Околности на Свищов
  5. По стар стил 11 май е Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост.
  6. Площ, където се отглеждат с научна или учебно-опитна цел дървесни растения от рода Топола (Populus).
  7. 45 години Опитна станция за бързорастящи горскодървесни видове ­Свищов
  8. Справка за събитията за кметство Вардим, общ. Свищов
  9. Кметство Вардим, към септември 2019 г.
  10. Информационна карта за 2018 г. на читалище „Трудолюбие-1907“ в село Вардим
  11. Читалище „Трудолюбие – Дунав“
  12. Национален регистър на храмовете в Република България – църква „Свети пророк Илия“, с. Вардим, към 2019 г.
  13. VІІІ. Свищовска духовна околия, 8. с. Вардим – „Св. пророк Илия“
  14. Български пощи, пощенски станции, 5281 Вардим
  15. SCAR Composite Gazetteer of Antarctica: Vardim Rocks.

СпортРедактиране

ФК „Дунав (Вардим)“