Вардим
Тази статия се нуждае от подобрение. Необходимо е: форматиране. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, използвайте опцията редактиране в горното меню над статията, за да нанесете нужните корекции. |
- Вижте пояснителната страница за други значения на Вардим.
Ва̀рдим е село в Северна България, община Свищов, област Велико Търново.
Вардим | |
Панорамен изглед от Вардим с река Дунав | |
Общи данни | |
---|---|
Население | 845 души[1] (15 март 2024 г.) 10,2 души/km² |
Землище | 82,54 km² |
Надм. височина | 40 m |
Пощ. код | 5281 |
Тел. код | 06324 |
МПС код | ВТ |
ЕКАТТЕ | 10118 |
Администрация | |
Държава | България |
Област | Велико Търново |
Община – кмет | Свищов Генчо Генчев (ГЕРБ; 2015) |
Кметство – кмет | Вардим Сенка Добрева (ГЕРБ) |
География
редактиранеСело Вардим се намира в средната част на Дунавската равнина, на 7 – 8 км източно от град Свищов. На около 7 км на изток от село Вардим се влива в Дунав река Янтра, малко след протичането ѝ между селата Новград, Беляново и Кривина.
Селото е разположено покрай южния ръкав на река Дунав при остров Вардим, срещу югозападната част на острова. Този южен ръкав представлява и най-южната отсечка на река Дунав не само в България, но и по цялото ѝ протежение. Надморската височина, 20 – 25 м при реката и около 33 м на главната улица при сградата на кметството, нараства на юг към възвишението, по склона на което е застроено селото, до около 110 – 120 м.
През Вардим минава второкласният републикански път II-52, който го свързва със Свищов на запад и в границите на селото е негова главна улица, а включващият се в източния край на селото второкласен републикански път II-54 го свързва през Караманово, Ценово, Бяла и Полски Тръмбеш с областния център Велико Търново.
Село Вардим се намира в зона с умереноконтинентален климат. Характерни са честите и продължителни мъгли.
В землището има карбонатни и типични черноземни почви[2].
Населението на село Вардѝм[3], наброявало към 1934 г. 1950 лица, има към 1946 г. своя максимум – 2654 лица, след което неизменно намалява – до 890 лица към 2018 г.
Според данните от Преброяването на населението и жилищния фонд към 1 февруари 2011 г., при обща численост на населението 1042 лица, относно етническа група е посочена „българска“ за 914 лица (87,7%), „турска“ – за 71 (6,8%), „ромска“ – 0, „друга“ – за 3 (0,3%), като за 54 лица (5,2%) не е отговорено.[4]
История
редактиранеПървото намерено упоменаване на село Вардѝм е в турски документи от 1783 г.[2]
Предполага се, че селото е съществувало още при византийската власт, но по-нагоре по хълма на юг от сегашното си местоположение.
Източно от селото, в местността „Янково гърло“, на 18 юни 1868 г. четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа стъпва на българска земя. На мястото е построен паметник[5].
Начало на учебното дело в село Вардим се поставя през 1879 г. Обучението тогава е било водено в ниски и схлупени, нехигиенични стаи в частни сгради. Благодарение на дарения от заможни жители на селото и помощта на всички селяни, през 1936 г. е построена училищна сграда. И до днес тя е част от новото училище. Учителите, които са учителствали по онова време, решили училището да носи името на Стефан Караджа. Празникът на училището е на 11 май[6].
През 1907 г. е основано читалището „Трудолюбие – 1907“.
През 1958 г. с решение на тогавашното Министерство на земеделието и горите е създаден популетум[7] в района на Свищов. През 1959 г. се открива Опитна станция по тополите към Института за гората при БАН, която от 1963 г. прераства в Опитна станция за бързорастящи горскодървесни видове.[8] Опитното поле на Опитната станция за бързорастящи горскодървесни видове е в най-източната част на село Вардим.
Население
редактиранеНаселението е предимно българско, а в близкото минало – българи, власи, турци, татари и цигани – български и румънски.
Преброяване на населението през 2011 г.
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[9]
Численост | Дял (в %) | |
Общо | 1042 | 100,00 |
Българи | 914 | 87,71 |
Турци | 71 | 6,81 |
Цигани | 0 | 0,00 |
Други | 3 | 0,28 |
Не се самоопределят | 0 | 0,00 |
Неотговорили | 54 | 5,18 |
Обществени институции
редактиранеСело Вардим е център на кметство Вардим.[10][11]
Читалище „Трудолюбие“ е действащо, регистрирано под номер 154 в Министерство на Културата на Република България.[12][13]
Църквата „Св. Архангел Михаил“ действа само на големи религиозни празници.[14][15]
В селото има пощенска станция.[16]
Културни и природни забележителности
редактиране[2]. Районът е подходящ за отдих и отмора. Река Дунав предлага удобни места за риболов. Селото е забележително с резервата за редки птици на о. Вардим, където има популации от корморани, чапли бяла лопатарка и още 21 вида застрашени от изчезване на национално ниво птици. Тук гнезди и най-голямата птица – морският орел. На острова вирее уникалният вид на Вардимския дъб.
До остров Вардим има и два по-малки острова, известни като Малък Вардим и Хайдушки остров. Около островите през летните месеци се образуват прекрасни пясъчни коси при ниски води на реката, подходящи за летен туризъм.
Източно от селото, в местността Янково гърло, на 18 юни 1868 г. четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа стъпва на българска земя. На мястото е построен паметник.
Редовни събития
редактиранеКултурни прояви | Дата и месец | Място на провеждане | организатори | |
---|---|---|---|---|
1. | 144 години от слизането на Четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа в м. „Янково гърло“ | 6 юли | Вардим – м. „Янково гърло“ | Кметство с. Вардим, НЧ „Трудолюбие“ Вардим |
Други
редактиранеСкали Вардим край остров Ливингстън, Южни Шетландски острови са наименувани на село Вардим.[17]
Спорт
редактиранеФК „Дунав (Вардим)“.
Източници
редактиране- ↑ www.grao.bg
- ↑ а б в Енциклопедия България, т.1 А-В, Издателство на БАН, София, 1978, стр. 585
- ↑ Справка за населението на с. Вардим, общ. Свищов, обл. Велико Търново
- ↑ Етнически състав на населението на България – 2011 г.
- ↑ Зона България – Околности на Свищов Архив на оригинала от 2007-08-18 в Wayback Machine.
- ↑ По стар стил 11 май е Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост.
- ↑ Площ, където се отглеждат с научна или учебно-опитна цел дървесни растения от рода Топола (Populus).
- ↑ 45 години Опитна станция за бързорастящи горскодървесни видове Свищов // Архивиран от оригинала на 2010-11-04. Посетен на 2019-09-16.
- ↑ Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 11 декември 2018. (на английски)
- ↑ Справка за събитията за кметство Вардим, общ. Свищов
- ↑ Кметство Вардим, към септември 2019 г.
- ↑ Информационна карта за 2018 г. на читалище „Трудолюбие-1907“ в село Вардим
- ↑ Читалище „Трудолюбие – Дунав“
- ↑ Национален регистър на храмовете в Република България – църква „Свети пророк Илия“, с. Вардим, към 2019 г.
- ↑ VІІІ. Свищовска духовна околия, 8. с. Вардим – „Св. пророк Илия“, архив на оригинала от 10 август 2020, https://web.archive.org/web/20200810184246/https://bg-patriarshia.bg/index.php?file=turnovo_diocese_temples.xml, посетен на 16 септември 2019
- ↑ Български пощи, пощенски станции, 5281 Вардим // Архивиран от оригинала на 2019-11-29. Посетен на 2019-09-15.
- ↑ SCAR Composite Gazetteer of Antarctica: Vardim Rocks.