Бланко Енкалада (бронепалубен крайцер, 1893)

Бланко Енкалада (на испански: Blanco Encalada) е бронепалубен крайцер на чилийските ВМС от края на 19 век. Построен в единствен екземпляр. Той е усъвършенствана версия на крайцерите „Вейнтисинко де Майо“ и „Нуеве де Хулио“, построенных для ВМС на Аржентина, принадлежи към т.нар. „елсуикски крайцери“, строени за експорт от британската компания Armstrong Whitworth.

„Бланко Енкалада“
Blanco Encalada
Бронепалубният крайцер „Бланко Енкалада“
Флаг Чили
Клас и типБронепалубен крайцер
Следващ типМинистро Сентено
Предшестващ типБронепалубни крайцери тип „Президенте Еразуриз“
ПроизводителArmstrong Whitworth в Елсуик, Великобритания.
Служба
Заложенавгуст 1892 г.
Спуснат на вода9 септември 1893 г.
Влиза в строй29 май 1894 г.
Изведен от
експлоатация
утилизиран през 1946 г.
Състояниеизвън експлоатация
Основни характеристики
Водоизместимост4568 t (нормална)
Дължина между перпендикулярите
112,8 m
Ширина14,2 m
Газене5,64 m
Броняна палубата: 42 mm
(по скосовете: 114);
щитове оръдия: 63 – 114 mm;
на бойната рубка: 76 mm
Задвижване2 парни машини с тройно разширение;
8 огнетръбни котли
Мощност14 600 к.с.
(10,9 МВт)
Движител2 гребни винта
Скорост22,5 възела
(41 km/h)
Далечина на
плаване
3350 морски мили при 9 възела ход;
Запас гориво: 866 t въглища
Екипаж300 души
Кръстен в чест на:първия президент на Чили – Мануел Бланко Енкалада
Въоръжение
Артилерия2x1 203 mm;
10x1 152 mm;
12x1 76 mm;
12x1 37 mm
Торпедно
въоръжение
5x450 mm ТА[1]
„Бланко Енкалада“ в Общомедия

Проектирование и построяване редактиране

След спускането на вода на „Нуеве де Хулио“ ръководството на „Армстронг“ решава, че Чили, които са в сложни и конфликтни отношения с Аржентина, също ще поиска попълване на флота си със съвременни крайцери. Макар още преговорите с правителството на Чили да не са завършени, вече през юли 1892 г. компанията залага новия крайцер, за да няма прекъсване в работата на предприятието. Едва през септември 1892 г. правителството на Чили се съгласява да купи строящия се кораб на цена 333 500 фунта стерлинги[2].

Чилийците привличат като консултант Едуард Джеймс Рид, бивш главен строител на Кралския флот и изискват множество подобрения. В основно това е монтирането на крайцера на артилерия, силно превъзхождаща аржентинските конкуренти. Това, на свой ред, води до изменение на корпусните конструкции.

Конструкция редактиране

„Бланко Енкалада“ има гладкопалубен корпус. Това е направено за подобряване на мореходността му и особено за използването на артилерията в лошо време. Дъното на кораба има обшивка от тик и медни пластини. Двойното дъно сега се простира по цялата дължина на кораба, а при „Вейнтисинко де Майо“ и „Нуеве де Хулио“ то липсва в района на силовата установка[3].

На „Бланко Енкалада“ фокмачтата се намира пред мостика. Това е направено за да се намали максимално негативното влияние на дулните газове от носовото тежко оръдие при управлението на кораба. Подобно решение инженерите на компанията повтарят още в много проекти[4].

Източници редактиране

  1. Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1860 – 1905. London, Conway Maritime Press, 1979. ISBN 0-85177-133-5.
  2. Brook P. Warships for export. Armstrong warships 1867 – 1927. Gravesend, World ship society, 1999. ISBN 0-905617-89-4.
  3. Ненахов Ю. Ю. Энциклопедия крейсеров 1860 – 1910. М, АСТ, 2006. ISBN 5-17-030194-4. с. 290.
  4. Кофман В. Л. Чудеса от „Армстронга“. с. 23.

Литература редактиране

Външни препратки редактиране

    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Бланко Энкалада (бронепалубный крейсер)“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​