Блатино е село в Западна България. То се намира в община Дупница, област Кюстендил. В непосредствена близост до селото преминават автомагистрала „Струма“ и първокласен път Е79. Град Дупница е на 6 км, столицата София на 60 км, а областния център Кюстендил на 45 км.

Блатино
Общи данни
Население 140 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 6,726 km²
Надм. височина 599 m
Пощ. код 2617
Тел. код 0701
МПС код КН
ЕКАТТЕ 4354
Администрация
Държава България
Област Кюстендил
Община
   кмет
Дупница
Методи Чимев
(ГЕРБ)

ИсторияРедактиране

Първите писмени сведения за селото са от средата на XVIII век когато е споменато като Горно или Малко Яхиново. По късно е наречено Гьол чифлик, заради съществувалия турски чифлик и наличието в землището му на „гьолове“ – малки почти пресъхващи през лятото езера, образувани от подпочвени и дъждовни води и използвани за напояване. Селото е прекръстено на Блатино в 1934 година.[1]

При избухването на Балканската война един човек от Гьол чифлик е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[2] Това е Александър Митов, 24-годишен земеделец, записан в 1 рота на 14 Воденска дружина.

Културни и природни забележителностиРедактиране

  • Църквата Свети Дух (Света Троица) – в центъра на селото, осветена и открита през 2009 година.
  • Ежегодният събор на селото е на православния празник Свети Дух (Света Троица). Винаги в понеделник 51-вият ден след Великден!
  • Интересна природна забележителност е червеникавия пясъчен овраг „Цръвените брегове“ с една силно ерозирала вече пирамида „Чучката“ – умалено подобие на мелнишкия пейзаж.
  • Параклисът „Св. св. Константин и Елена“ се намира на около 2,5 км югозападно от селото. Ежегоден празник с курбан на 21 май. Според легендарни сведения на мястото е съществувал манастир от XIV век.
  • Оттук по майчина линия е корена на бившия премиер на България Иван Костов.
  • Кметски наместник на селото от декември 2019 г. е Валери Кирилов Върбанов (безпартиен).

БележкиРедактиране

  1. Мичев, Николай, Петър Коледаров. „Речник на селищата и селищните имена в България 1878 – 1987“, София, 1989, с. 39.
  2. „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 840.