Света Богородица Кубелидики
„Света Богородица Кубелидики“, известна и като Скутариотиса[1] и Кастриотиса[2] (на гръцки: Παναγία Κουμπελίδικη или Σκουταριώτισσα) е средновековна православна църква в град Костур (Кастория), Егейска Македония, Гърция.[3][4] В 1924 година църквата е обявена за паметник на културата.[5]
„Богородица Кубелидики“ Παναγία Κουμπελίδικη |
|
---|---|
![]() Църквата от север |
|
Вид на храма | православна църква |
Страна |
![]() |
Населено място | Костур |
Вероизповедание | Вселенска патриаршия |
Епархия | Костурска |
Архиерейско наместничество | Костур |
Тип на сградата | триконхален с купол |
Време на изграждане | X – XI век |
Съвременен статут | паметник на културата |
Съвременно състояние | действащ храм |
„Богородица Кубелидики“ в Общомедия |
Съдържание
ИсторияРедактиране
Църквата е разположена в Акропола на града и според повечето изследователи - Габриел Миле, Анастасиос Орландос, Стилянос Пелеканидис , Питър Мегау, Рихард Краутхаймер, датира приблизително от X – XI век, на базата на сравнение с храмовете в Несебър и Епир.[4]
Името Кубелидики, тоест Куполна (от турското кубе, купол) храмът получава в османско време. Първоначалното име е Скутариотиса, което е отбелязано в надпис в основата на купола:[4]
„ | …ΥΠΕΡΑΓΙΑΣ ΘΕΟΤΟΚΟΥ ΤΗΣ ΕΠΟΝΟΜΑΖΟΜΕΝΗΣ ΣΚΟΥΤΑΡΙΩΤΙΣΣΑΣ… ΕΚΕΝΟΥΡΓΗΘΗ Ο ΘΕΙΟΣ ΚΑΙ ΠΑΝΣΕΠΤΟΣ ΝΑΟΣ ΤΗΣ ΚΑΙ ΑΚΑΤΑΜΑΧΗΤΟΥ ΔΙΑ ΣΥΝΔΡΟΜΗΣ ΚΟΠΟΥ ΚΑΙ ΕΞΟΔΟΥ ΤΟΥ ΠΑΝΕΥΓΕΝΕΣΤΑΤΟΥ…[4] на Пресвета Богородица, наречена Скутариотиса… Обнови се Божият и Пресвят и Непобеден Храм с приноса на труда и разходите на най-благочестивия… |
“ |
Прилагателното Ακαταμάχητος, тоест Непобедена, препраща към крепостта в която се намира храмът.[4]
АрхитектураРедактиране
Църквата е правоъгълен храм с купол на четири свода между централния наос и три полукръгли конхи. На запад има тесен притвор с полукръгъл свод, а след него и външен притвор, добавен по-късно в края на XV век.[4] Куполът ѝ е разрушаван и после реставриран, като има забележителна керамична декорация. „Света Богородица Кубелидики“ е единствената триконхална църква, запазена до днес в района като декоративните тухлени елементи в нея наподобяват тези от „Свети Архангели Гимназиални“.[6] Никола Мавродинов свързва стила на църквата с този на костурската базилика „Свети Стефан“ и особено със „Свети Герман“ в преспанското село Герман, тъй като за разлика от други костурски църкви, тази група няма външна украса от псевдоконструктивни ниши. И при трите църкви прозорчетата в купола са украсени с широки страници и архиволти, заобиколени с корниз от „вълчи зъби“.[7]
СтенописиРедактиране
Стенописите на вътрешните стени са от няколко слоя – от XIII до XVII век. Най-старите фрески в наоса са от периода 1260 – 1280 година и са силно повредени от бомбардировките в 1940 година. Забележителни от този период са сцените Успение Богородично на западната стена и Новозаветната Света Троица в полукръглата арка на вътрешния притвор. Стенописите се отличават с изискани цветове и хармонични съчетания, единно зелено предаване на лицето и пластичност на облеклото, което добавя обем на фигурите. Този стил е типичен за константинополските ателиета. Значително по-добре са запазени са стенописите от XIV, XV и XVII век, които са както във вътрешността, така и по външната фасада на храма. Най-впечатляващата сцена от фасадата на храма е сцената с танца на Саломе от втория слой на изписване от 1495/1496 година. Под него има по-стар слой от края на XIV век с изображение на молитва.[8][8]
ЛитератураРедактиране
- Δασκαλάκης Νικόλαος. Παναγιά η Κουμπελίδικη: οδηγός επισκέπτη, Θεσσαλονίκη, 1992.
БележкиРедактиране
- ↑ Παναγία Κουμπελίδικη ή Σκουταριώτισσα-Παναγία του Πάθους „Αμόλυντος“
- ↑ Παϊσίδου, Μελίνα. Παναγία Κουμπελίδικη ή Καστριώτισσα Καστοριάς. // Υπουργείο Πολιτισμού και Αθλητισμού. Посетен на 20 май 2014 г.
- ↑ Παναγία Κουμπελίδικη ή Σκουταριώτισσα, Καστοριά. // Greek Orthodox Religious Tourism. Посетен на 23 октомври 2016.
- ↑ а б в г д е Παναγία Κουμπελίδικη. // 7ο Δημοτικό Καστοριάς. Посетен на 22 декември 2018.
- ↑ ΠΔ 3-11-1924 - ΦΕΚ 279/Α/6-11-1924. // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Посетен на 9 юли 2018.
- ↑ Базайтова, Ралица. Черквите на Костур. // Православието. Посетен на 18 май 2014 г.
- ↑ Мавродинов, Никола. Старобългарското изкуство. Изкуството на Първото българско царство. София, 1959. с. 270.
- ↑ а б Παναγία Κουμπελίδικη ή Σκουταριώτισσα. // Νομαρχιακή Αυτοδιοίκηση Καστοριάς. Посетен на 26 декември 2016.