Свети Герман (Герман)
„Свети Герман“ (на гръцки: Ναός του Αγίου Γερμανού) е средновековна българска църква от XI в., разположена в преспанското село Герман в Баба планина много близо до Преспанското езеро, Егейска Македония, Гърция.[2][3]
| „Свети Герман“ Αγίου Γερμανού | |
 Църквата от североизток | |
 Местоположение в Преспа | |
| Вид на храма | православна църква |
|---|---|
| Страна |  Гърция |
| Населено място | Герман |
| Религия | православие |
| Вероизповедание | Вселенска патриаршия |
| Епархия | Леринска, Преспанска и Еордейска |
| Изграждане | XI век[1] |
| Статут | паметник на културата |
| Състояние | действащ храм |
| „Свети Герман“ в Общомедия | |
Църквата вероятно е строена в края на X или началото на XI век и според гръцки надпис от 1743 година е посветена на цариградския патриарх от VIII век Герман I, чието име носи и селото. Според други мнения църквата и респективно селото са именувани на българския патриарх Герман, предстоятел на българската църква по времето на цар Самуил в края на X век. Никола Мавродинов предполага, че съставителят на късния гръцки надпис е объркал двамата патриарси.[4] В 1888 година в църквата е намерен надгробният надпис на родителите и брата на българския цар Самуил.
Тази статия се нуждае от подобрение. Необходимо е: форматиране, коректно цитиране на източниците, правопис. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, използвайте опцията редактиране в горното меню над статията, за да нанесете нужните корекции. |
Архитектура и стенописи
редактиране
Църквата е кръстовиден куполен триапсиден тип „вписан кръст“ от провинциалния тип, без предапсидно пространство с притвор. Тя е с камерни размери 9 х 14 m. Куполът е с височина 11 m и представлява цилиндричен барабан, стъпващ на четири стълба. Днес достъпът до храма става през два входа. Автентичният е бил на западната страна, водеща от притвора на храма към новата църква. Имало е и друг който е зазидан в 1743 г. и вместо него е пробит малък втори вход също от юг. Прозорците са тесни високи – два на челата на трансепта, един на централната апсида и четири в барабана на купола, ориентирани по посоките на света. Храмът през столетията многократно е ремонтиран и са правени дребни преустройства, затварянето на първоначалния вход и замяна позицията на епископски престол, изграждане на дяконикон, промените във външните стени на храма и промените в пода показват тази непрекъсната работа.
Градежът е смесен, от камъни и тухли, но на места не е правилен.[4]. Редуват се камък с тухлени пояси и групи изпъстрени с междинни тухли във вертикални фуги, отворите декоративно са обрамчени с тухлен градеж, имащ и конструктивна функция, като тези в куполния барабан са украсени с тухлен фриз тип „вълчи зъби“, а каменно-тухлената зидария на барабана е много прецизна и живописна. Къмъкът е едър грубо обработен. Стените завършват с пластичен също тухлен корниз. Тези елементи, открити напълно след реставрацията в 1998 г., заедно с плана на храма, както и формата на купола потвърждават атрибутирането на строежа на паметника към началото на XI век, в периода на управлението на цар Самуил[6].
Надпис на гръцки от 1743 година сочи, че храмът е изографисан на два пъти – през 1006 г., скоро след изграждането на храма, разкрити са някои фрески в наоса и олтара, и в 1743 г. когато храмът е цялостно изрисуван, но има и междинно изписване в началото на XIII век[6] към времето на цар Иван Асен II, от когато е иконата на св. Герман над зазиданата днес южна врата. При зографисването са направени надписи на гръцки език, който е наложен за официален на Охридската българска архиепископия, в чийто диозец е епархията. В последните фрески е следвана образността от XIV и XVI век, но и стиловите похвати характерни в XVII век за областта. Какво и как е запазено от първия живописен пласт не напълно ясно, тъй като е надрисуван от възрожденските стенописи. В Леринския музей са олтарните двери от XVI век. На дясната предапсидна колона обърнат към богомолците, днес почти скрит от настоящия дървен иконостас, е изозографисан образът на св. Климент Охридски.
В 1882 година е построена голяма нова църква, прилепена за западната стена на средновековния храм. Дърворезбите в нея са дело на Гино Чуранов.[7]
В края на XX век Асен Чилингиров прави изследвания на стария храм и установява, че след падането на Преслав на 5 април 971 г. и неканонично обявеното тогава от византийците низложение на българския патриарх, християнството в българската православна църква в епохата на цар Самуил започва да се отдалечава от византийската и храмът не отговаря напълно на тогавашния ритуал, узаконен от Цариградската патриаршия [8][ неясно? ].
История
редактиране
Средновековната църква е построена в края на X или в първите години на XI век, когато тук е столицата на България, и според редица мнения храмът и респективно селото носят името на българския патриарх Герман, предстоятел на българската православна църква по времето на цар Самуил в края на X век, починал в Преспа около 1000 година.[9]. В надписа от 1743 между другото се споменава, че храмът е посветен на цариградския патриарх от VIII век Герман I, което обаче е малко вероятна възможност предвид исторически безусловно доказаните дълбоко враждебни отношения на тогавашна България в чиято столична територия е той е постоен и Византия с която Царството от десетилетия води непрекъсната жестока война на живот и смърт. Никола Мавродинов счита, че това е късна контаминация и съставителят на късния гръцки надпис волно или неволно е смесил двамата едноименни патриарси.[4]. Според всичко установено и според изследователката на храма Мелина Паисиду напълно невярно е твърдението в споменатия гръцки надпис, че църквата е от VIII век и е зографисвана само два пъти в 1006 и 1743 г. защото има и трето живописване в началото на XIII век.[10].
В северния дял на кръста, зад североизточния стълб, поддържащ купола в покрит с червено кадифе дървен саркофаг са мощите (ръката) на св. патриарх Герман.
Изследванията дават основание да се смята, че е възможно храма да е служил като епископална църква на Преспа, след напускането на базиликата на о. Свети Ахил.[10]
Разкопките извършени през 1997 г. на пода на паметника разкриват, скромни погребения в притвора и наоса вероятно на църковни лица, свързани с функционирането на църквата в последните векове на османското владичество.[10]
При ремонтно-строителни работи при олтара на старата църквата в 1888 година е открит забележителния Самуилов надпис от 993 година – мраморна плоча с възпоменателен надпис за родителите и брата на българския цар Самуил поставен тук от царя. Гробът, върху който е посатвена плочата не е открит.[11]
В 1962 година църквата е обявена за паметник на културата.[12]
-
Фрески в купола и околното пространство -
Икона от църквата -
Икона от църквата -
Икона от църквата
Бележки
редактиране- ↑ Evyenidou, Despina. Ioannis Kanonidis, Thanasis Papazotos. The Monuments of Prespa, Archaeological Receipts Fund, 1991, стр.35
- ↑ Παϊσίδου, Μελίνα. Ναός Αγίου Γερμανού Πρεσπών // Υπουργείο Πολιτισμού και Αθλητισμού. Посетен на 18 май 2014 г.
- ↑ Ναός Αγίου Γερμανού Πρεσπών, Φλώρινα // Greek Orthodox Religious Tourism. Посетен на 24 октомври 2016.
- ↑ а б в Мавродинов, Никола. Старобългарското изкуство. Изкуството на Първото българско царство, София 1959, с. 268 – 269.
- ↑ Иванов, Йордан. Български старини из Македония: фототипно издание, Издателство „Наука и изкуство“, София, 1970, стр. 61.
- ↑ а б Ο ιερός ναός του Αγίου Γερμανού
- ↑ Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 298.
- ↑ Асен Чилингиров, Църквата „Св. Герман", Берлин, 2001, ІХ
- ↑ Снегаров, Иван. История на Охридската архиепископия, т.1. Второ фототипно издание. София, Академично издателство „Марин Дринов“, 1995, [1924]. с. 26 – 27.
- ↑ а б в Ο ιερός ναός του Αγίου Γερμανού
- ↑ Сърджан Пириватрич, Самуиловата държава – обхват и характер, С., 2000 г., стр.62 – 72.
- ↑ ΥΑ 15813/19-12-1961 - ΦΕΚ 36/Β/3-2-1962 // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Архивиран от оригинала на 2021-10-28. Посетен на 20 юли 2020 г.