Бодрово
Бодрово е село в Южна България. То се намира в община Димитровград, област Хасково.
| Бодрово | |
  Бодрово  Бодрово | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 298 души[1] (15 март 2024 г.) 12 души/km² |
| Землище | 24,85 km² |
| Надм. височина | 171 m |
| Пощ. код | 6446 |
| Тел. код | 039322 |
| МПС код | Х |
| ЕКАТТЕ | 04844 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Хасково |
| Община – кмет | Димитровград Иво Димов (ГЕРБ; 2011) |
География редактиране
При поглед на географска карта на България е видно, че селото заема триъгълник от полите на Родопа, който се вдава като клин срещу Чирпанска Средна гора и затваря на запад Пловдивското поле, а на изток – Старозагорското поле. Селото отстои на 16 км от гр. Първомай в югоизточна посока и на 28 км от гр. Хасково в западна посока. Близо до Бодрово се намират Хасковските минерални бани. Край селото минава река Кайлийка.
Теренът на селското землище е хълмист и неравен, изпълнен с разнообразни гори, дерета, скрити малки равнинки, дъбрави, много мери и ливади. Климатът на селото е умереноконтинентален, с много чести летни засушавания. Валежите са в рамките на 650 литра на квадратен метър и са неравномерно разпределени през годината.
Най-честите ветрове са западните, наречени от бодровци „Поряза“, южните са наречени „Белите ветрове“ – те освен, че стопяват бързо снега, нанасят щети на пролетните култури. Тези ветрове идват винаги от югоизток и донасят много дъжд. Източният вятър духа по-рядко през годината, наречен е от бодровци „долняка“, духне ли – идва студ, дъжд или сняг.
История редактиране
В бившата Хаджиелеска околия /Борисовград, гр. Първомай/ Апостола на свободата е основал три революционни комитета в селата Дебър, Новаково и Бодрово с председател поп Делчо Тенев. [2][3] В петте войни за освобождение и обединение на България от 1885 г. до 1945 г. с. Бодрово дава 103 загинали войници и офицери. [4][5] При избухването на Балканската война двама души от село Бодрово са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[6] Наградени с кръст „За храброст“ са: Георги М.Найденов и Бою Динков.
Културни и природни забележителности редактиране
В село Бодрово има пет православни храма:
- църква „Свети Георги Победоносец“ обявена за архитектурен и художествен паметник на културата
- манастир с аязмо „Св. св. Константин и Елена“
- малка църква „Свети Георги“ – параклис на висок хълм северно от селото
- аязмо „Света Троица“
- аязмо „Света Теодора“
„Тенчовия дъб“ намиращ се в местността „Кавак дере“, е на 735 г. и е защитен природен обект обявен в ДВ, брой 79 от 1981 г.[7]
На около километър от селото се намира извор, наречен „Чучура“, който е превърнат в чешма, според надписа на нея – на 16 юни 1868 г. В подножието на „Чучура“ се намира малък естествен вир, наречен от местните „Вира“, и е място за риболов.
Редовни събития редактиране
Всяка година в началото на лятото се провежда събор на жителите на селото, известен като „Еленка“. На това събитие се събират семействата на местните жители и техни приятели. По обичай всяко семейство коли агне, което се приготвя с плънка ориз и се пече на фурна.
Личности редактиране
- Стойчо Кузмов Стоев (1919 – 1985) – народен музикант, кларинетист, основател и ръководител на „Първомайската група“;
- Тошо Гочев Карагочев – художник и иконописец;
- Грозьо Иванов Грозев – учител, краевед, написал „История на с. Бодрово“, том 1 и 2.
- Хаджи Георги, родолюбец, инициатор за построяване на църквата „Св. Георги“, укривател на Ангел войвода, в къщата му са отсядали Минчо Вазът и Иван Вазов
- Петко Чакъра и Иван Чакалов, четници в четата на Капитан Петко войвода през 1868 – 1870 г. и 1875 – 1879 г. Вземат дейно участие в защитата на родопските села след бунта на Сенклер – 1878 г.
- Благой Ангелов, р. 07.08.1881 г. Той е един от четиримата българи, слушали знаменития „Курс по обща лингвистика“ на основателя на структурализма Фердинанд дьо Сосюр (1857 – 1913) (Вж. Веселинов, Д. Българските студенти на Фердинанд дьо Сосюр. София, Сиела, 2008, с. 208 – 218)
Други редактиране
В селото живеят основно етнически българи, но има и цигани.
Бележки редактиране
- ↑ www.grao.bg
- ↑ История на България, изд. на БАН, том 6
- ↑ „Миналото“Стоян Заимов, т.6
- ↑ ЦВА-Велико Търново, ф.39, оп.1 и 3, а.е.124 и 112, л.1 и 2.
- ↑ ДА-Пловдив, ф.79к, оп.1, а.е.90, л.17, 18, 45 и 46.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 830.
- ↑ В Бодрово издигат кандидат за кмет вековен дъб, ако разрешат