Отваря главното меню

Бодрово е село в Южна България. То се намира в община Димитровград, област Хасково.

Бодрово
Общи данни
Население 253 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 24,85 km²
Надм. височина 171 m
Пощ. код 6446
Тел. код 039322
МПС код Х
ЕКАТТЕ 4844
Администрация
Държава България
Област Хасково
Община
   - кмет
Димитровград
Иво Димов
(ГЕРБ)

Съдържание

ГеографияРедактиране

При поглед на географска карта на България е видно, че селото заема триъгълник от полите на Родопа, който се вдава като клин срещу Чирпанска Средна гора и затваря на запад Пловдивското поле, а на изток – Старозагорското поле. Селото отстои на 16 км от гр. Първомай в югоизточна посока и на 28 км от гр. Хасково в западна посока. Близо до Бодрово се намират Хасковските минерални бани. Край селото минава река Кайлийка.

Теренът на селското землище е хълмист и неравен, изпълнен с разнообразни гори, дерета, скрити малки равнинки, дъбрави, много мери и ливади. Климатът на селото е умереноконтинентален, с много чести летни засушавания. Валежите са в рамките на 650 литра на квадратен метър и са неравномерно разпределени през годината.

Най-честите ветрове са западните, наречени от бодровци „Поряза“, южните са наречени „Белите ветрове“ – те освен, че стопяват бързо снега, нанасят щети на пролетните култури. Тези ветрове идват винаги от югоизток и донасят много дъжд. Източният вятър духа по-рядко през годината, наречен е от бодровци „долняка“, духне ли – идва студ, дъжд или сняг.

ИсторияРедактиране

В бившата Хаджиелеска околия /Борисовград, гр. Първомай/ Апостола на свободата е основал три революционни комитета в селата Дебър, Новаково и Бодрово с председател поп Делчо Тенев. [1][2] В петте войни за освобождение и обединение на България от 1885 г. до 1945 г. с.Бодрово дава 103 загинали войници и офицери. [3] [4] При избухването на Балканската война двама души от село Бодрово са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[5]Награденият с кръст „За храброст“ Георги М.Найденов и Бою Динков.

Културни и природни забележителностиРедактиране

В с.Бодрово има 5 православни храма:

  • църквата „Свети Георги“
  • манастира с язмо „Св.Св.Константин и Елена“
  • малката църква „Св.Георги“ – параклис на висок хълм северно от селото
  • язмото „Света троица“
  • язмото „Св.Теодора“

„Тенчовия дъб“ е на 735 г. и е защитен природен обект обявен в ДВ, брой 79 от 1981 г.[6]

На около километър от селото се намира извор, наречен „Чучура“, който е превърнат в чешма, според надписа на нея – на 16 юни 1868 г. В подножието на „Чучура“ се намира малък естествен вир, наречен от местните „Вира“, и е място за риболов.

Редовни събитияРедактиране

Всяка година в началото на лятото се провежда събор на жителите на селото, известен като „Еленка“. На това събитие се събират семействата на местните жители и техни приятели. По обичай всяко семейство коли агне, което се приготвя с плънка ориз и се пече на фурна.

ЛичностиРедактиране

  • Стойчо Кузмов Стоев (1919 – 1985) – народен музикант, кларинетист, основател и ръководител на „Първомайската група“;
  • Тошо Гочев Карагочев – художник и иконописец;
  • Грозьо Иванов Грозев – учител, краевед, написал „История на с. Бодрово“, том 1 и 2.

ДругиРедактиране

В селото живеят основно етнически българи, но има и цигани.

БележкиРедактиране

  1. История на България, изд. на БАН, том 6
  2. „Миналото“Стоян Заимов, т.6
  3. ЦВА-Велико Търново, ф.39, оп.1 и 3, а.е.124 и 112, л.1 и 2.
  4. ДА-Пловдив, ф.79к, оп.1, а.е.90, л.17, 18, 45 и 46.
  5. „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.830.
  6. В Бодрово издигат кандидат за кмет вековен дъб, ако разрешат