Боемунд III Антиохийски

Боемунд III Антиохийски (на френски: Bohémond III d'Antioche; Bohémond le Bambe or le Baube; * 1144; † октомври 1201) е княз на Антиохия (1163 – 1201).

Боемунд III Антиохийски
княз на Антиохия
Роден
около 1144 г.
Починал
1201 г. (57 г.)
ПогребанБазилика „Сен Дени“, Сен Дени, Франция
Религиякатолицизъм
Управление
Период11631201
Семейство
РодРамнулфиди
БащаРаймон дьо Поатие
МайкаКонстанс Антиохийска
Братя/сестриФилипа Антиохийска
Мария Антиохийска
Агнес Антиохийска
Жана Антиохийска
СъпругаТеодора Комнина (1177 – 1180)
Боемунд III Антиохийски в Общомедия

Живот редактиране

 
Монета на Боемунд III Антиохийски

Той е син на княз Раймон дьо Поатие († 1149) и съпругата му принцеса Констанс Антиохийска († 1163), единствената дъщеря на княз Боемунд II Антиохийски (1108 – 1130) и съпругата му Алиса Антиохийска († сл. 1137), дъщеря на крал Балдуин II Йерусалимски.

Боемунд III е васал на Мануил I Комнин, който е женен за сестра му Мария Антиохийска.

Фамилия редактиране

Боемунд III се жени четири пъти.[1]

Първи брак: през 1169 г. с Оргуилеуза фон Харенц (Орцоглиоза), дъщеря на господаря на Харенц, Райналд фон Саинт-Валери, вдовица на Гийом де Фреснел. Те се развеждат през 1175 г. Имат двама сина:

Втори брак: през 1176 г. в Константинопол с Теодора Комнина (* ок. 1150/1155; † след 1182), дъщеря на византийския дук Йоан Дука Комнин и Мария Таронитиса. Теодора Комнина е племенница на византийския император Мануил I Комнин. През 1180 г. те се развеждат и той я изпраща обратно в Константинопол. Те имат две деца:

  • Констанс дьо Поатие
  • Филипа, ∞ Балдуин/Балиан фон Патриарха от Антиохия, те живеят в Акон

Трети брак: между 1181 и 1199 г. със Сибила и има с нея един син и една дъщеря:

  • Вилхелм (Гийом)
  • Аликс (1216 доказана в документ), ∞ 1204 Гвидо I Ембриако († 1241), господар на Гибелет.

Четвърти брак: през 1199 г. с Изабела вон Фарабел, която е разведена, след разболяването на нейния съпруг от лепра. Те имат двама сина и една дъщеря:

Литература редактиране

  • Steven Runciman: Geschichte der Kreuzzüge (= dtv. 4670). 3. Auflage. Deutscher Taschenbuch-Verlag, München 2001, ISBN 3-423-30175-9.
  • Wilpertus H. Rudt de Collenberg: A fragmentary copy of an unknown recension of the „Lignages d'Outre-Mer“ in the Vatican Library. In: The English Historical Review. Bd. 98, Nr. 387, 1983, S. 311 – 327, DOI:10.1093/ehr/XCVIII.CCCLXXXVII.311.

Източници редактиране

Външни препратки редактиране