Йоан Дука Комнин
Йоан Дука Комнин (на гръцки: Ἰωάννης Δούκας Κομνηνός, Johannes Dukas Komnenos, * около 1126, † 17 септември 1176)[1] е племенник на византийския император Мануил I Комнин и стратег (военен комендант) на Сердика (София), дука на Кипър (1155 – 1176) и през 1148 г. протовестиарий.
| Йоан Дука Комнин | |
| дука на Кипър | |
| Лични данни | |
|---|---|
| Роден | 1126 г.
|
| Починал | 17 септември 1176 г.
|
| Семейство | |
| Династия | Комнини |
| Баща | Андроник Комнин |
| Майка | Ирина |
| Брак | Мария Таронитиса |
| Потомци | Мария Комнина, Алексий Комнин, Теодора Комнина |
Йоан Дука Комнин е най-големият син на севастократор Андроник Комнин († 1142) и Ирина († 1150/1151).[2] Той е внук на византийския император Йоан II Комнин (1118 – 1143) [3] и на Пирошка Арпад (Ирина). Сестра му Теодора Комнина († 1184) е втората съпруга на австрийския херцог Хайнрих II Язомиргот[4]. Другата му сестра, Евдокия Комнина, била метреса на Андроник I Комнин[5]. По-малкият му брат протосеваст Алексий, става любовник на Мария Антиохийска и регент на нейния малолетен син Алексий II Комнин.
Йоан отрасва в императорския двор в Константинопол, става един от най-доверените хора на император Мануил I Комнин, от когото получава титлите „протосеваст“ и „протовестиарий“ (1148) и поста стратег на Сердика, а през 1155 г. получава важната длъжност „дука“ и императорски наместник на остров Кипър [6].
През пролетта 1156 г. съюзените войски на княз Рено дьо Шатийон и Торос II от Армения пристигат на Кипър [7][8]. Йоан изпраща своя военен комендант, Михаил Врана, на брега. След начални успехи войската му е победена и пленена. Йоан тръгва с останалата си войска, но също е победен и пленен. Тогава победителите, франки и арменци, започват да грабят, горят и изнасилват из целия остров. След три седмици Йоан, Михаил Врана, заедно с най-важните духовници, земевладелци и търговци и техните фамилии са откарани с кораби в Антиохия и затворени там, докато се плати исканата сума за освобождение. [9][10] През 1158 г. Йоан е освободен. [11].
Според сведение на Йоан Кинам Мануил I Комнин въздигнал Йоан Комнин в сан протосеваст и протовестиарий като утешение за окото, което Йоан загубил по време на един турнир в Пелагония. Като протоврстиарий Йоан ръководел императорското домакинството и изпълнявал важни церемониални и дипломатически функции: през 1158 г. посреща крал Балдуин III Йерусалимски, който посещава императора в лагера му в Киликия; през 1171 г. организира визитата на крал Амалрих I в Константинопол, а на следващата година е начело на византийската делегация, която пристигнала в Унгария, за да постави Бела III на унгарския престол. За близките отношения и доверието между Йоан и императора свидетелства поемата, която Йоан поръчал в чест на серията от мозайки на входа на дома му, на които били изобразени императорите Алексий I, Йоан II и Мануил I, както и самият Йоан Комнин в проскинеза пред последния; освен това Йоан поел и част от разходите за изработката на короната, с която бил коронясан малолетният син на императора.[2]
През 1176 г. Йоан е военачалник при Мануил I Комнин в битката при Мариокефалон на 17 септември 1176 г. против султана на селджуците Кълъч Арслан II от Иконийския султанат. Византийците са напълно разгромени и Йоан Дука пада убит.[12]. Убити падат и много от неговите роднини – неговият зет Йоан Кантакузин (съпруг на сестра му Мария Комнина), Андроник Ватаци (братовчед на императора) и Балдуин Антиохийски (син на княз Раймон дьо Поатие и шурей на императора).
Семейство и деца редактиране
Йоан Дука Комнин се жени през 1146 г. за Мария Таронитиса,[13][14] вероятно дъщеря на Йоан Таронит, пансеваст, от арменския род на Таронитите, клон на кралския род Багратиди.
Двамата имат децата:
- Мария Комнина (* 1154, † преди февруари 1217), господарка на Наблус, става кралица на Йерусалим[15].; омъжена:
- oo 1. на 29 август 1167 за Амалрих I д´Анжу, крал на Йерусалим (1162/1163 – † 11 юли 1174);
- oo 2. през 1177 за Балиан от Ибелин († 1193);
- Алексий Комнин (* ? – † 1187), през 1185 г. с помощта на норманите провъзгласен за император на Византия, заловен на 7 ноември 1185 г. и ослепен през 1187 г.;
- Теодора Комнина (* ок. 1150/1155 – † след 1182), омъжена:
- oo 1. през 1175 за Боемунд III, княз на Антиохия (1163 -1201) († октомври 1201), през 1180 разведена;
- oo 2. за Готие дьо Бетюн, господар на Бесон, 1210.
Източници редактиране
- ↑ Varzos 1984, с. 142.
- ↑ а б Magdalino 2002, с. 196.
- ↑ Никита Хониат, Liber III Rerum a Manuele Comneno Gestarum, 2, p. 135.
- ↑ Cawley, C.; Byzantium 2 in Medieval Lands
- ↑ Cawley, C.; Byzantium 2 in Medieval Lands
- ↑ fmg.ac Medieval Lands
- ↑ P.P. Read, The Templars, 238, 239
- ↑ William of Tyre, Historia, XVIII, 10
- ↑ Charles Cawley (2009-04-01). „Lords of the Mountains, Kings of (Cilician) Armenia (Family of Rupen)“,
- ↑ A History of Armenia
- ↑ Runciman, Steven. A History of the Crusades – Volume II.: The Kingdom of Jerusalem and the Frankish East: 1100 – 1187.
- ↑ BYZANTIUM, Medieval Lands
- ↑ Rüdt-Collenberg (1975), p. 125, footnote 30.
- ↑ Foundation for Medieval Genealogy: Taronites
- ↑ Cawley, C.; Byzantium 2 in Medieval Lands
Литература редактиране
- Magdalino, Paul (2002). The Empire of Manuel I Komnenos, 1143-1180. Cambridge
- ((el)) Varzos, Konstantinos (1984). Η Γενεαλογία των Κομνηνών, B. Thessaloniki: Centre for Byzantine Studies, University of Thessaloniki, OCLC 834784665, архив на оригинала от 11 април 2019, https://web.archive.org/web/20190401112859/https://www.kbe.auth.gr/sites/default/files/bkm20b.pdf
- Steven Runciman, Geschichte der Kreuzzüge. München 1978.
- J.-L. Van Dieten, Niketas Choniates, Historia. Corpus Fontium Historiae Byzantinae 11. Berlin/New York 1975.
- Sturdza, M. D. (1999), Dictionnaire Historique et Généalogique des Grandes Familles de Grèce, d'Albanie et de Constantinople, Paris
- John Julius Norwich, Bisanzio Splendore e Decadenza di un Impero, Arnoldo Mondatori Editore, Milano 2000, (A Short History of Byzantium, 1997)
- Foundation for Medieval Genealogy: Komnenos