Йоан Дука Комнин

Йоан Дука Комнин (на гръцки: Ἰωάννης Δούκας Κομνηνός, Johannes Dukas Komnenos, * 1128, † 17 септември 1176) е племенник на византийския император Мануил I Комнин и стратег (военен комендант) на Сердика (София), дука на Кипър (1155 – 1176) и през 1148 г. протовестиарий.

Йоан Дука Комнин
дука на Кипър
Лични данни
Роден
Починал
Семейство
Династия Комнини
Баща Андроник Комнин
Майка Ирина
Брак Мария Таронитиса
Потомци Мария Комнина, Алексий Комнин, Теодора Комнина

Йоан Дука Комнин е големият син на севастократор Андроник Комнин († 1142) и Ирина († 1150/1151). Той е внук на византийския император Йоан II Комнин (1118 – 1143) [1] и на Пирошка Арпад (Ирина). Сестра му Теодора Комнина († 1184) е втората съпруга на австрийския херцог Хайнрих II Язомиргот[2]. Другата му сестра, Евдокия Комнина, била метреса на Андроник I Комнин[3]. По-малкият му брат протосеваст Алексий, става любовник на Мария Антиохийска и регент на нейния малолетен син Алексий II Комнин.

Йоан расте в императорския двор в Константинопол, получава множество титли като „протосеваст“, „протовестиарий“ (1148), и става стратег на Сердика. През 1155 г. получава важната длъжност „дука“ и императорски наместник на остров Кипър [4].

През пролетта 1156 г. съюзените войски на княз Рено дьо Шатийон и Торос II от Армения пристигат на Кипър [5], [6]. Йоан изпраща своя военен комендант, Михаил Врана, на брега. След начални успехи войската му е победена и пленена. Йоан тръгва с останалата си войска, но също е победен и пленен. Тогава победителите, франки и арменци, започват да грабят, горят и изнасилват из целия остров. След три седмици Йоан, Михаил Врана, заедно с най-важните духовници, земевладелци и търговци и техните фамилии са откарани с кораби в Антиохия и затворени там, докато се плати исканата сума за освобождение. [7] [8] През 1158 г. Йоан е освободен. [9].

През 1176 г. Йоан е военачалник при Мануил I Комнин в битката при Мариокефалон на 17 септември 1176 г. против султана на селджуците Килич Арслан II от султанат Рум. Византийците са напълно разгромени и Йоан Дука пада убит.[10]. Убити падат и много от неговите роднини – неговият зет Йоан Кантакузин (съпруг на сестра му Мария Комнина), Андроник Ватаци (братовчед на император Комнин) и Балдуин Антиохийски (син на княз Раймон дьо Поатие и зет на императора).

Семейство и децаРедактиране

Йоан Дука Комнин се жени през 1146 г. за Мария Таронитиса,[11][12] вероятно дъщеря на Йоан Таронит, пансеваст, от арменския род на Таронитите, клон на кралския род Багратиди.

Двамата имат децата:

  • Мария Комнина (* 1154, † преди февруари 1217), господарка на Наблус, става кралица на Йерусалим[13].; омъжена:
  • Алексий Комнин (* ? – † 1187), през 1185 г. с помощта на норманите провъзгласен за император на Византия, заловен на 7 ноември 1185 г. и ослепен през 1187 г.;
  • Теодора Комнина (* ок. 1150/1155 – † след 1182), омъжена:
    • oo 1. през 1175 за Боемунд III, княз на Антиохия (1163 -1201) († октомври 1201), през 1180 разведена;
    • oo 2. за Готие дьо Бетюн, господар на Бесон, 1210.

ИзточнициРедактиране

  1. Никита Хониат, Liber III Rerum a Manuele Comneno Gestarum, 2, p. 135.
  2. Cawley, C.; Byzantium 2 in Medieval Lands
  3. Cawley, C.; Byzantium 2 in Medieval Lands
  4. fmg.ac Medieval Lands
  5. P.P. Read, The Templars, 238, 239
  6. William of Tyre, Historia, XVIII, 10
  7. Charles Cawley (2009-04-01). „Lords of the Mountains, Kings of (Cilician) Armenia (Family of Rupen)“,
  8. A History of Armenia
  9. Runciman, Steven. A History of the Crusades – Volume II.: The Kingdom of Jerusalem and the Frankish East: 1100 – 1187.
  10. BYZANTIUM, Medieval Lands
  11. Rüdt-Collenberg (1975), p. 125, footnote 30.
  12. Foundation for Medieval Genealogy: Taronites
  13. Cawley, C.; Byzantium 2 in Medieval Lands

ЛитератураРедактиране

  • Steven Runciman, Geschichte der Kreuzzüge. München 1978.
  • J.-L. Van Dieten, Niketas Choniates, Historia. Corpus Fontium Historiae Byzantinae 11. Berlin/New York 1975.
  • Sturdza, M. D. (1999), Dictionnaire Historique et Généalogique des Grandes Familles de Grèce, d'Albanie et de Constantinople, Paris
  • John Julius Norwich, Bisanzio Splendore e Decadenza di un Impero, Arnoldo Mondatori Editore, Milano 2000, (A Short History of Byzantium, 1997)
  • Foundation for Medieval Genealogy: Komnenos