Монтана (област)

административна област в България
Вижте пояснителната страница за други значения на Монтана.

Област Монтана (също и Монтанска област) е една от 28-те области на България. Граничи с Република Румъния на север, област Видин на запад, Република Сърбия и Софийска област на юг и област Враца на изток. Тя заема площ 3635,5 km² и има население 119 950 души според данни от преброяването през 2021 г.[2] Пощенските кодове на населените места в област Монтана са от 3400 (за град Монтана) до 3699. МПС-кодът ѝ е М.

Област Монтана
Міхайлаўградская вобласць
Области в България
Област Монтана на картата на БългарияОбласт Монтана на картата на България
Страна България
Район за планиранеСеверозападен район за планиране
Областен центърМонтана
Площ3635 km²
Население116 172 души (31 декември 2022 г.)
Общини11
БВП (2021)1 496 000 000 лв.[1]
МПС кодM
Официален сайтwww.montanabg.org
Административно деление на областта
Административно деление на областта
Монтана в Общомедия
Релефна карта

Област Монтана граничи с областите Видин, Враца, София-област.

Населени места

редактиране

Населени места в област Монтана (градовете са с удебелен шрифт):

Общини
(11 на брой)
Населени места
(129 на брой – 8 града и 121 села)
Брой и вид
Градове Села Общо
Берковица Балювица, Берковица, Бистрилица, Бокиловци, Боровци, Бързия, Гаганица, Замфирово, Комарево, Костенци, Котеновци, Лесковец, Мездрея, Песочница, Пърличево, Рашовица, Слатина, Цветкова бара, Черешовица, Ягодово 1 19 20
Бойчиновци Бели брег, Бели брод, Бойчиновци, Владимирово, Громшин, Ерден, Кобиляк, Лехчево, Мадан, Мърчево, Охрид, Палилула, Портитовци 1 12 13
Брусарци Брусарци, Буковец, Василовци, Дондуково, Дъбова Махала, Киселево, Княжева Махала, Крива бара, Одоровци, Смирненски 1 9 10
Вълчедръм Ботево, Бъзовец, Вълчедръм, Септемврийци, Горни Цибър, Долни Цибър, Златия, Игнатово, Мокреш, Разград, Черни връх 1 10 11
Вършец Вършец, Горна Бела речка, Горно Озирово, Долна Бела речка, Долно Озирово, Драганица, Спанчевци, Стояново, Черкаски 1 8 9
Георги Дамяново Видлица, Гаврил Геново, Георги Дамяново, Главановци, Говежда, Дива Слатина, Дълги дел, Еловица, Каменна Рикса, Копиловци, Меляне, Помеждин, Чемиш 13 13
Лом Добри дол, Долно Линево, Замфир, Ковачица, Лом, Орсоя, Сливата, Сталийска махала, Станево, Трайково 1 9 10
Медковец Аспарухово, Медковец, Пишурка, Расово, Сливовик 5 5
Монтана Безденица, Белотинци, Долно Белотинци, Благово, Винище, Вирове, Войници, Габровница, Горна Вереница, Горно Церовене, Доктор Йосифово, Долна Вереница, Долна Рикса, Клисурица, Крапчене, Липен, Монтана, Николово, Славотин, Смоляновци, Стубел, Студено буче, Сумер, Трифоново 1 23 24
Чипровци Белимел, Горна Ковачица, Горна Лука, Железна, Мартиново, Митровци, Превала, Равна, Челюстница, Чипровци 1 9 10
Якимово Долно Церовене, Дългоделци, Комощица, Якимово 4 4

Население

редактиране

Численост на населението

редактиране

Численост на населението в населените места на днешните общини в област Монтана, според преброяванията през годините:[3][4]

Общини Площ
(в км2)
1934
(31.12.1934)
1946
(31.12.1946)
1956
(1.12.1956)
1965
(1.12.1965)
1975
(2.12.1975)
1985
(4.12.1985)
1992
(4.12.1992)
2001
(1.3.2001)
2011
(1.2.2011)

2021
(7.9.2021)

Общо 3634,237 227 561 241 651 243 057 242 588 236 903 222 756 208 198 182 258 148 098 119 950
Берковица 463,705 25 324 27 020 27 684 26 754 28 639 26 536 24 999 22 664 18 803 14 501
Бойчиновци 308,334 20 643 22 208 23 489 22 658 19 838 15 692 14 247 12 258 9272 7712
Брусарци 194,434 13 390 14 465 13 885 13 067 10 818 9083 8069 6826 5078 4096
Вълчедръм 431,514 27 471 28 723 27 261 25 190 21 951 18 293 15 858 13 146 9900 7698
Вършец 240,112 11 728 12 692 12 743 11 654 12 119 11 481 11 066 9870 8203 6927
Георги Дамяново 297,594 13 132 12 799 11 669 10 690 8739 6545 5558 4461 2771 2018
Лом 323,882 36 605 38 368 39 985 43 062 43 672 42 879 40 260 35 077 28 139 21 248
Медковец 191,089 12 110 12 746 12 548 11 229 9463 7687 6855 5661 4029 3085
Монтана 675,715 41 858 45 913 48 252 53 952 61 964 68 827 67 365 61 422 53 856 46 271
Чипровци 286,881 11 424 11 779 11 482 11 762 9148 7678 6817 4988 3715 2859
Якимово 220,977 13 876 14 938 14 059 12 570 10 552 8055 7104 5885 4332 3535

Прираст на населението

редактиране

Естествен прираст

редактиране
Година Раждаемост Смъртност Естествен прираст
2000 8,3‰ 19,2‰ -10,9‰
2001 7,9‰ 19,9‰ -12,0‰
2002 8,1‰ 20,0‰ -11,9‰
2003 7,7‰ 19,8‰ -12,1‰
2004 7,5‰ 19,9‰ -12,4‰
2005 7,8‰ 20,0‰ -12,2‰
2006 8,0‰ 20,2‰ -12,2‰
2007 8,4‰ 20,0‰ -11,6‰
2008 8,6‰ 19,5‰ -10,9‰
2009 9,5‰ 19,9‰ -10,4‰
2010 8,3‰ 20,5‰ -12,2‰
2011 8,6‰ 20,9‰ -12,3‰
2012 8,6‰ 21,4‰ -12,8‰
2013 8,4‰ 20,1‰ -11,7‰
2014 8,5‰ 21,3‰ -12,8‰
2015 8,1‰ 21,3‰ -13,2‰
2016 8,1‰ 21,3‰ -13,2‰
2017 7,6‰ 21,1‰ -13,5‰
2018 7,7‰ 21,7‰ -14,0‰
2019 7,3‰ 21,8‰ -14,5‰
2020 7,3‰ 25,5‰ -18,2‰
2021 7,7‰ 30,8‰ -23,1‰
2022 7,6‰ 24,6‰ -17,0‰
2022 7,8‰ 21,6‰ -13,8‰

Етнически състав

редактиране

Численост и дял на етническите групи според преброяванията на населението през годините:[5][6]

Численост Дял (в %)
2001 2011 2001 2011
Общо 182 258 148 098 100.00 100.00
Българи 157 507 123 820 86.41 83.60
Турци 235 171 0.12 0.11
Цигани 22 784 18 228 12.50 12.30
Други Руснаци 272 420 0.149 0.28
Арменци 19 0.010
Власи 19 0.010
Македонци 16 0.008
Гърци 24 0.013
Украинци 46 0.025
Евреи 3 0.001
Румънци 0 0.000
Други 250 0.137
Не се самоопределят 322 828 0.40 0.55
Неотговорили 761 4631 0.35 3.12

Численост и дял на населението по роден език, според преброяването на населението през 2001 г.[7]

Роден език Численост Дял (в %)
Общо 182 258 100.00
Български 160 494 88.05
Турски 220 0.12
Цигански 19 849 10.89
Други 645 0.35
Не се самоопределят 289 0.15
Непоказано 761 0.41

Вероизповедания

редактиране

Численост и дял на населението по вероизповедание според преброяванията на населението през годините:[8][9]

Численост Дял (в %)
2001 2011 2001 2011
Общо 182 258 148 098 100.00 100.00
Православие 168 171 100 571 92.27 67.90
Католицизъм 121 438 0.06 0.29
Протестантство 3680 2740 2.01 1.85
Ислям 283 97 0.15 0.06
Друго 103 164 0.05 0.11
Нямат 14 842 10.02
Не се самоопределят 9139 17 323 5.01 11.69
Непоказано 761 11 923 0.41 8.05

Защитени територии

редактиране

В община Вършец се намира част от природен парк „Врачански Балкан“. Към 2015 г. в област Монтана се намират още 1 резерват, 1 поддържан резерват, 13 защитени местности и 5 природни забележителности.

Код Име В землищата на Площ
ha)
Година на
обявяване
PP06 Врачански Балкан Горна Бела речка, Горно Озирово, Долна Бела речка, Долно Озирово, Стояново 30129,9 1989
R23 Горната кория Берковица 160,71 1968
PR35 Ибиша Долни Цибър 34,47 1984
ZM033 Копрен – Равно буче – Калиманица – Деяница Копиловци, Чипровци 536,4 1973
ZM108 Ускето Дълги дел 1,91 1992
ZM109 Уручник Бързия 51,23 1973
ZM154 Рибарници Орсоя Орсоя 147,18 2001
ZM155 Шумака Сливовик 0,5 2001
ZM394 Китката Вирове 1,46 1981
ZM430 Равненско градище Равна 186,03 2005
ZM434 Сто овци Превала, Смоляновци 289,84 2005
ZM451 Остров Цибър Горни Цибър, Долни Цибър 101,48 2007
ZM490 Самарите Берковица 107,15 1986
ZM528 Коритата Вършец 0,88 2011
ZM545 Шабовица Берковица 6,69 2012
ZM546 Глухарчевидна жълтица Вършец 0,8 2012
PZ020 Мишин камък Превала 0,5 1962
PZ077 Хайдушки водопади Берковица 1,04 1971
PZ193 Мраморната пещера Берковица 16,22 1971
PZ345 Дуршин водопад Копиловци 0,06 1979
PZ381 Водния скок Копиловци 0,14 1980

Източници

редактиране

Външни препратки

редактиране