Боят за Белоградчик на 6 ноември 1885 е бой от Сръбско-българската война. Завършва с поражение и отблъскване на сърбите от защитниците на града.

Бой при Белоградчик
Сръбско-българска война
Информация
Период6 ноември 1885
МястоБелоградчик
РезултатБългарска победа
Опитът на сърбите да завладеят Белоградчик се проваля
Страни в конфликта
БългарияСърбия
Командири и лидери
Панайот ДворяновПао Путник
Сили
720 пехотинци[1]над 1500 пехотинци
100 конници
4 оръдия[1]
Жертви и загуби
1 убит и 4 ранени[1]над 150 убити, ранени и пленени[1]

Датите са по Юлианския календар (стар стил), освен ако не е указано иначе.

Стратегическо значение на Белоградчик редактиране

Оградена от Западния Балкан, Белоградчишката крепост контролира още от османско време изходите на старопланинските проходи между долината на Тимок и Видин. Това обстоятелство я прави важна в плановете на сръбското командване за изолиране на основната цел – столицата София, от Дунавска България. Към Белоградчик е насочено дясното (южното) крило на Тимошката армия – 14-и пехотен полк II призив (четири батальона пехота с поддържащи артилерия и кавалерия).[2]

Сръбското настъпление редактиране

Ден след избухването на войната, на 3 ноември, 14-и полк прекосява границата и се насочва към Белоградчик от две страни – с три батальона през Кадъбоазкия, а с четвъртия през Светиниколския проход. Главната колона влиза в по-сериозен досег с българите на следващия ден, след като заема Салаш и изкачва рида Ведерник. В подкрепа на малобройния белоградчишки гарнизон командващият войските в Северозападна България капитан Атанас Узунов изпраща три чети плевенски, варненски и русенски доброволци начело с поручик Панайот Дворянов. Дворянов получава и няколкостотин опълченци от Кутловица, но повечето от тях се разбягват още при първата престрелка със сърбите на 4 ноември при село Калугер. В защита на Белоградчик остава гарнизонът от една рота запасняци, две доброволчески чети (русенската е пратена да пази пътя през Чупрене) и известен брой опълченци – общо малко над 700 души без полева артилерия и с ограничени запаси от муниции.[2]

Българският отпор редактиране

С тези сили на 6 ноември Дворянов посреща противника на западните подстъпи на Белоградчик и ги обръща в бягство. До тази развръзка се стига, след като малка част от българите нападат от засада сръбската колона. Преследвани повече от 2 km., сърбите дават близо 50 убити и стотина пленници. На следващия ден (7 ноември) Дворянов прогонва – този път без бой – и втората сръбска колона, наближила Белоградчик от юг през прохода Свети Никола и село Пролазница.[1]

Бележки редактиране

  1. а б в г д История на Сръбско-българската война 1885 год. София, Държавна печатница, 1925., стр. 710-712
  2. а б История на Сръбско-българската война 1885 год. София, Държавна печатница, 1925., стр. 687-690, 709