Отваря главното меню
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за селото в България. За селото в Сърбия вижте Салаш (Община Зайчар).

Сала̀ш е село в Северозападна България, община Белоградчик, област Видин.

Салаш
Общи данни
Население 178 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 49,803 km²
Надм. височина 576 m
Пощ. код 3933
Тел. код 0936
МПС код ВН
ЕКАТТЕ 65173
Администрация
Държава България
Област Видин
Община
   - кмет
Белоградчик
Борис Николов
(БСП, АБВ, НС)

ГеографияРедактиране

Село Салаш се намира в планински район, само на 4 км от границата със Сърбия. Предците му са разбирали от място за живеене, щом са харесали за заселване ниския проход, пазен от ветровете от околните планински масиви и върхове: Ведерник с най-високия наоколо връх Ведерник (1124 м) – от изток, Жребче (1033 м) – от юг, Чуменски връх (771 м) – от запад, Царовица (800 м) – от север, Малка глама (717 м) и Коритска глама (925 м) – от север-северозапад. Релефът е по-отворен на северозапад към местността „Корито“ и прохода към границата и на югоизток към равнината, но също с лек възходящ наклон. [1].

ИсторияРедактиране

Още римляните са открили и използвали това място за живот. И в днешно време при разкопаване понякога все още излизат парчета от тухли и керамични съдове от римско време. През прохода „Кадъбоаз“ тогава минава римски път от пристанищата по Дунава към Ниш и Западна Европа. В местността „Анище“, на 1,5 км източно от село Граничак, археолози откриват основите на римска пътна станция, разкопките продължават и сега[2]. През средните векове близо до селото е имало крепост и лятна резиденция на видинския цар Иван Срацимир. Първите писмени сведения за населеното място в района на прохода датират от 1455 г. Местните хора говорят звучен, но архаичен български диалект. В него са запазени падежите, а съгласните „р“ и „л“ се произнасят толкова твърдо, че са станали сричкообразуващи звукове.

През ХХ век Салаш е едно от големите села на Белоградчишка околия. При преброяването през 1934 г. има 1460 жители[3]. Добитъкът е многоброен – 22000 са само овцете, отделно крави, волове, свине. В селото кипи бурен стопански и културен живот. Благодарение на учителя-музикант Тодор Кръчков, години наред са поддържани два хора – църковен и светски, голям духов оркестър. От 1934 г. до днес[2] е оцеляло музикалното дружество „Родни звуци“, което има за цел да създава у селяните интерес към музиката и да способства за естетическото им възпитание. Светският хор жъне успехи по всички сцени. Има 52 концерта из страната, а през 1961 г. 80-членният хор дори изнася концерт в зала „България“, дирижиран от учителя Кръчков. По певческо майсторство и артистизъм хорът не отстъпва на професионалните състави. Изпълнява и 8 оперети – „За птички“, „Самодивско изворче“, „Ковачът – царски син“ и други. Духовата музика е канена да свири на всички сватби и кръщавки в района. И досега[2] има хора, които помнят това време – морни жътвари, косачи и копачи бързали вечер да отидат на репетиция в читалището.

По време на колективизацията в селото е създадено Трудово кооперативно земеделско стопанство „Вълко Червенков“ по името на комунистическия диктатор Вълко Червенков.[4]

От 2010 г. в селото живеят под 200 души.[3] Хората започват да го напускат към 1960 г. Останали без земята заради кооперирането ѝ, те търсят спасение в големите градове, най-много в най-близкия Белоградчик. И понеже много моми пристават на войниците, които служели на граничната застава в селото, сега има пръснати из цялата страна някогашни негови жителки. В предишни години жените се връщат лете да нагледат старите къщи, но вече и тези граничарски жени са останали малко. Къщите пустеят, рушат се. Заради изселването, през 1973 г. е закрито училището. Преди години то е превърнато в старчески дом.

Основната част от живеещите в селото са пенсионери. Имат женски хор, с който участват на фестивали в Белоградчик.

Културни забележителности и редовни събитияРедактиране

На площада на селото има паметник – чешма, посветен на загиналите в Първата световна война салашчани.[5] и още един паметник на загинал офицер през 1913 г. [6]

При прохода „Кадъ̀ Боаз“, границата с Република Сърбия, има „паметник, посветен на загиналите при отбраната на прохода“. [5]

Всяко лято на прохода „Кадъ Боаз“ в местността „Корито“ между селата Салаш и Ново Корито, Сърбия, границата на България и Сърбия се отваря и на самата граница се провежда българо-сръбски събор. Събитието датира от 1925 година, като нашите предци го свързват със Свети великомъченик Прокопий. По традиция съборът се отбелязва всяка година в предпоследната събота и неделя на месец юли.

Съборът се провежда след подписването на официално споразумение за провеждането му от смесената българо-сръбска комисия. Организатори на събитието са общините Белоградчик и Княжевац. Уточнява се културната програма, привеждането на терена и пътната инфраструктура в необходимия им вид, захранването с питейна вода, електроенергия, медицинско осигуряване, противопожарна защита и други дейности.

Много духови оркестри и самодейни състави представят автентичен и обработен фолклор. По инициатива на Национално сдружение „Единение“ и Патриотичен клуб „Бдинци“ – Видин, както и с участието на сърби и българи в масовите сцени, през юли 2014 е направена възстановка на събитията от 1876 г., когато по тези места, заедно, рамо до рамо, срещу турските войски са се сражавали българи, сърби, руси и черногорци.

В съботния ден на празника, 19 юли 2014 г., след неговото официално откриване, в 12,45 часа е направена „първата копка“ на новия Граничен контролно-пропускателен пункт и стартира изграждането на пътя до прохода „Кадъ Боаз“. Населението от пограничните региони на двете страни смята, че това ще доведе до оживление и икономически подем в населените им места [7]. Строителството продължава по дължината на цялата 5-километрова отсечка от началото на селото до сръбската граница. Рехабилитира се 1 км от основния път и двете мостови съоръжения в с. Салаш. Проектът предвижда преди да бъдат положени два пласта нова асфалтова настилка, пътното платно да бъде укрепено с нови бордюри и тротоари. Строителни и земекопни машини работят и на трасето, по което се изгражда изцяло нов път и съоръжения на 4-километровия участък след с. Салаш до границата със Сърбия. Изграждането на третокласния път има за цел да осигури връзка с бъдещия гранично контролно пропускателен пункт Салаш – Ново корито. Стойността на договора с Агенция „Пътна инфраструктура“ е 2 940 885,05 лв. без ДДС. Средствата са осигурени от държавния бюджет по Публичната инвестиционна програма „Растеж и устойчиво развитие на регионите“. [8], [9]

Обществени институцииРедактиране

Село Салаш е център на кметство Салаш.[10] [11]

Читалище „Развитие“ в Салаш е действащо, регистрирано под номер 2571 в Министерство на културата на Република България. Има певческа група, детска фолклорна група, група за народни обичаи, библиотека.[12]

Църквата „Успение на Пресвета Богородица“ е издигната през 1843 г.[13]

В миналото на около 2 км западно от Салаш е имало гранично подразделение на поделение 10210 – гр. Видин. Това е Четвърта гранична застава на Самостоятелна Видинска Комендатура (1964 – 1974 г.), от 1974 до 1984 г. – 12-та гранична застава СПАРТАК на I-и граничен отряд – Видин.

В селото има Дом за възрастни с деменция, настанен в сградата на бившето училище.

ДругиРедактиране

Нунатак Салаш на остров Гринуич е наименуван в чест на село Салаш.[14]


Източници и бележкиРедактиране