Бона д’Артоа
Бона д’Артоа (на френски: Bonne d’Artois, * 1396, † 17 септември 1425 в Дижон) от Дом Артоа е чрез женитба графиня на Невер и на Ретел и от 1424 до 1425 г. херцогиня на Бургундия.
| Бона д’Артоа | |
|---|---|
| херцогиня на Бургундия, графиня на Невер и на Ретел | |
 | |
| Лични данни | |
| Управление | 30 ноември 1424 – 17 септември 1425 (Бургундия) 20 юни 1413 – 25 октомври 1415 (Невер и Ретел) |
| Родена | 1396 |
| Починала | 17 септември 1425 Дижон |
| Погребана в | Манастир „Шанмол“ |
| Предшествана от | Мишел дьо Валоа (Бургундия) Изабела дьо Куси (Невер и Ретел) |
| Наследена от | Изабела Португалска (Бургундия) Мария д'Албре (Невер и Ретел) |
| Семейство | |
| Бракове | Филип II Бургундски Филип III Добрия |
| Потомци | Шарл I Жан II |
| Династия | Артоа по рождение, Валоа-Бургундия по брак |
| Баща | Филип д’Артоа |
| Майка | Мария I дьо Бери |
| Бона д’Артоа в Общомедия | |
ПроизходРедактиране
Тя е дъщеря на Филип д’Артоа (* 1358, † 1397), граф на Йо и конетабъл на Франция, и съпругата му Мария I дьо Бери (* 1375, † юни 1434), херцогиня на Оверн, графиня на Монпaнсие и френска принцеса. През 1396 г. нейният баща участва в битката при Никопол, попада в плен и умира девет дена преди освобождението му.
Тя има двама братя и една сестра:
- Шарл (* 1394 † 1472), граф на Йо
- Филип (* 1395 † 1397)
- Катерина (* ок. 1397 † 1420), от 1416 съпруга на Жан дьо Бурбон-Каранси, господар на Каранси и Совини, родоначалник на клона Бурбон-Каранси.
Брак и потомствоРедактиране
Бона д’Артоа се омъжва за пръв път на 20 юни 1413 г. в Енен-Бомон за Филип II Бургундски, граф на Невер и Ретел. Тя е неговата втора съпруга. Бракът е отпразнуван на 20 юни 1413 г. в Замъка на Бомон (отъждествяван с Бомон ан Артоа или Бомо сюр Оаз[1]). Този съюз между по-малкия брат на херцога на Бургундия Жан Безстрашни и внучката на херцога Жан дьо Бери се счита за „залогът на крехкото помирение между Арманяци и бургундци след епизода на въстанието на Кабошените“.[2]
Съпругът ѝ е убит в битката при Аженкур на 25 октомври 1415 г., след само 2 год. брак, оставяйки я вдовица с двама много малки сина: Шарл, роден през 1414 г., и Жан, роден няколко дни преди смъртта на баща си.[3] След смъртта му най-големият им син Шарл, който е само на 1 год., става граф на Невер. Бона е регентка на сина си от 1415 до 1424 г. Тя наследиява леля си Жана д'Артоа като господарка на Дрьо и на Уден.
Между 1419 и 1423 г. основава в Десиз, в замъка на графовете на Невер, кларисински манастир на, реформиран от Колет дьо Корби.[4]
Тя се омъжва повторно на 30 ноември 1424 г. в Мулен-Анжилбер, за племенника на покойния си съпруг, Филип III Добрия, херцог на Бургундия, вдовец от 1422 г.
Бона д’Артоа умира в Дижон 10 месеца след втория си брак. Погребана е в Чертога „Шампол“ – династичен некропол на херцозите на Бургундия от Дом Валоа и тяхното семейство.[5]
Брак и потомствоРедактиране
Омъжва се два пъти:
∞ 1. 20 юни 1413 г. в Енен-Бомон за Филип II Бургундски (* 1389 † 1415), граф на Невер и Ретел, от когото има двама сина:
- Шарл I (* 1414 † 1464), граф на Невер и на Ретел
- Жан II (* 1415, Кламси, † 1491), от 1464 граф на Невер и на Ретел
∞ 2. 30 ноември 1424 г. в Мулен-Анжибер за Филип III Добрия (* 1396, † 1467), херцог на Бургундия, от когото няма деца.
ИзточнициРедактиране
- ↑ Histoire de Beaumont-sur-Oise. Persan, Imprimerie de Persan-Beaumont, 1959. p. 205. (на френски)
- ↑ Françoise Autrand. Une stratégie familiale au féminin : le duc de Berry et le mariage de ses filles. // Annuaire-Bulletin de la Société de l'histoire de France. 1999. с. 5..
- ↑ Въпреки че много генеалози определят раждането на Жан на 25 октомври 1415 г., деня на смъртта на Графа на Невер, бургундските счетоводни източници доказват, че той е роден преди 21 октомври, датата, на която Жан Безстрашни, неговият кръстник, остава в Кламси : . Ernest Petit, Itinéraires de Philippe le Hardi et de Jean Sans Peur, ducs de Bourgogne (1363-1419), d'après les comptes de dépenses de leur hôtel, Collection de documents inédits sur l'histoire de France, vol. 36, Paris, Imprimerie nationale, 1888, p. 421 Шаблон:Lire en ligne. En outre, un autre document d'archive précise que le duc quitte Argilly le 20 octobre (cité par Patrick Van Kerrebrouck, Nouvelle histoire généalogique de l'auguste maison de France, vol. 3: Les Valois, Villeneuve d'Ascq, 1990, p. 406, note 2.
- ↑ Шаблон:Chapitre.
- ↑ D'or et de cendres. Villeneuve d'Ascq, Presses universitaires du Septentrion, 2005. ISBN 2-85939-878-3. p. 395. (на френски).
- Bonne d'Artois Архив на оригинала от 2008-05-08 в Wayback Machine., fmg.ac
- Detlev Schwennicke, Europäische Stammtafeln Band II (1984) Tafel 22, Band III (1984) Tafel 70, 72
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Bonne d'Artois“ в Уикипедия на френски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |