Филип III Добрия (на нидерландски: Filips de Goede; на френски: Philippe le Bon; * 31 юли 1396, Дижон; † 15 юли 1467, Брюге) е херцог на Бургундия от бургундската странична линия на династията Валоа.

Филип III Добрия
Philippe III de Bourgogne
херцог на Бургундия
худ.Рогир ван дер Вейден
Роден
Починал
15 юни 1467 г. (70 г.)
ПогребанДижон, Франция
Управление
Период1419 – 1467
ПредшественикЖан Безстрашни
НаследникКарл Смели
Отличия Mагистър на бургундския Орден на Златното руно
Герб
Семейство
РодВалоа-Бургундия
БащаЖан Безстрашни
МайкаМаргарита Баварска (1363 – 1423)
Братя/сестриАгнес Бургундска
Мария Бургундска
Маргарита Бургундска (1393 – 1442)
СъпругаМишел дьо Валоа (1409 – 1422)
Бона Артоа (1424 – 1425)
Изабела Португалска (1430)
ДецаШарл Дръзки
Други родниниФилип II (чичо)
Адолф фон Клеве (племенник)
Подпис
Филип III Добрия в Общомедия

Произход и детство

редактиране

Син е на херцог Жан Безстрашни (1371 – 1419) и Маргарете Баварска (1363 – 1423). Брат е на Маргарита Бургундска (1393-1442), дофина на Франция, Мария Бургундска (Клеве) († 1463) и Агнес Бургундска (1407 – 1476).

Филип расте преди всичко в Женева. През 1405 г. той получава първата си титла от баща си граф на Шароле като Апанаж.

Управление

редактиране

През 1419 г. Филип става херцог на Бургундия, граф на Фландрия и Артоа и пфалцграф на Бургундия, след убийството на неговия баща (Гражданска война между арманяки и бургиньони). За това убийство, той обвинява дофина Шарл (бъдещият Шарл VII).

Съюз с Англия

редактиране
 
Владетелската територия на Филип Добрия 1419 – 1467

През 1420 година Филип сключва съюз с Хенри V, крал на Англия. През 1423 година съюзът е скрепен с брак между сестрата на Филип, Ана (1404 – 1432) и Джон Ланкастър, херцог Бедфорд, регент на малолетния крал Хенри VI. С Договора от Троа през 1420 година, подписан от Шарл VI и Изабела Баварска, се обявява, че Хенри V наследява френския престол след смъртта на Шарл VI Безумния, а Филип става негов наместник във Франция.

През 1430 година бургундските войски залавят в Компиен Жана д'Арк и я предават на англичаните, които я обвиняват в ерес, съдят я и я изгарят на клада.

Съюзът на Филип с англичаните е прекратен през 1435 година, след като по договора от Арас, Филип признава Шарл VII за крал на Франция. Този договор е нарушен в 1439 година, а през 1440 година Филип поддържа въстанието на френските благородници ( Прагерия) и дава убежище на метежния дофин Луи (бъдещият Луи XI).

Покупка на Херцогство Люксембург

редактиране

На 14 март 1427 г. херцог Филип, след убийството на Йохан III Холандски на 6 януари 1425 г., купува вдовишката собственост на Елизабет от Гьорлиц. Тя остава херцогиня на Люксембург. Елизабет живее разточително и подготвя през октомври 1436 г. сватбата си с благородника Роберт Армоаз, което води до конфликт с Филип Добрия. През 1441 г. тя иска да продаде правата си на Херцогство Люксембург на архиепископа на Трир, Якоб фон Зирк. Филип Добрия дава на Елизабет от Гьорлиц доживотна рента, нахлува с войската си през 1443 г. в Люксембург и поема управлението там.

Елизабет от Гьорлиц умира на 3 август 1451 г. в Трир като последна самостоятелна управителка на Херцогство Люксембург. С нейната смърт херцогството става официално част на Херцогство Бургундия.

През последните си години Филип оставя управлението на амбициозния си син Карл Смели (Charles le Téméraire).

Първи брак: през 1409 г. с Мишел дьо Валоа, дъщеря на френския крал Шарл VI. Тя умира през 1422 г.

Втори брак: през 1424 г. с Бона Артоа, дъщеря на граф Филип д’Артоа. Тя е вдовицата на неговия чичо граф Филип II от Невер († 1415).

Трети брак: на 10 януари 1430 г. с Изабела Португалска, с която има желания наследник:

Филип има три законни и девет незаконни деца. Неговият единствен законен оживял син е Карл Смели.


Орден на Златото руно

редактиране

Орденът на Златото руно е създаден от Филип III Добрия на 10 януари 1430 година по случай брака му с принцеса Изабела Португалска, в качеството на светски орден, желаещ да обедини най-добрите рицари от числото на неговите съюзници и васали. На церемонията на основаването на ордена в Брюге рицари стават 24 аристократи; самия херцог става Велик магистър.

Генеалогия

редактиране

Литература

редактиране
  • Bonenfant, Paul, Philippe le Bon. Sa politique, son action, Études présentées par A.M. Bonenfant-Feytmans, (Bibliothèque du Moyen âge, 9) Brüssel 1996.
  • Les chevaliers de l’ordre de la Toison d’or au XVe siècle: notices bio-bibliographiques. Hg. von Raphael de Smedt. (Kieler Werkstücke, D 3), 2., verbesserte Auflage, Frankfurt 2000 (ISBN 3-631-36017-7), S. 1f.
  • Vaughan, Richard, Philip the Good. The apogee of Burgundy. London 1970.