Борботско
Борботско или Борбоцко (на гръцки: Επταχώρι, Ептахори, катаревуса: Επταχώριον, Ептахорион, до 1926 Βουρβουτσικό или Μπουρμπουτσκό, катаревуса: Βουρβουτσικόν, Μπουρμπουτσκόν, Вурвуцико/н или Бурбуцико/н[1]) е село в югозападната част на Егейска Македония, Гърция, част от дем Нестрам в административната област Западна Македония. Край селото е разположен Борботският манастир „Свети Георги“.
| Борботско Επταχώρι | |
| — село — | |
 Изглед към Борботско | |
  Борботско  Борботско  Борботско | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Западна Македония |
| Дем | Нестрам |
| Географска област | Горуша |
| Надм. височина | 880 m |
| Население | 187 души (2021 г.) |
| Пощенски код | 500 07 |
| Официален сайт | www.eptahori.gr |
| Борботско в Общомедия | |
География редактиране
Борботско е разположено между планините в долината на Сарандапорос между планините Смолика (Смоликас) от югозапад, Аренес от северозапад и Горуша от изток на главния път от Епир за Македония. Макар и да се води част от македонския дем Нестрам, Борботско географски е в Епир.
История редактиране
В Османската империя редактиране
Съдейки по името, селото вероятно е било българско. В размирното време в края на XVIII век е напуснато от жителите си и заселено от гърци качауни от Епир.[2]
В края на XIX век Борботско е център на нахия от няколко села в Костурската каза.[2] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Борботско (Борбоско) има 1750 жители гърци.[3]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Бурботско е чисто гръцко село в Костурската каза на Корчанския санджак със 160 къщи.[4]
По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Борбатско има 2000 гърци и в селото работят гръцко основно и прогимназиално училище.[5]
Гръцка статистика от 1905 година показва Вурвуцико като паланка с 1400 жители гърци.[6]
В Гърция редактиране
През Балканската война селото е окупирано от гръцки части и след Междусъюзническата война в 1913 година влиза в Гърция. В 1926 година е прекръстено на Ептахорион (в превод Седмоселие).[7]
Жителите се занимават със скотовъдство и експолатация на горите.[2]
По време на Гражданската война пострадва силно и е напуснато от жителите си. След войната е възстановено. Много от жителите на селото емигрират отвъд океана.[2]
От 1997 година Борботско е център на самостоятелната община Аренес (Κοινότητα Αρρένων), която от 1 януари 2011 година по закона Каликратис е слята с дем Нестрам.[8]
| Име | Име | Ново име | Ново име | Описание |
|---|---|---|---|---|
| Бухеци[9] | Μπουχέτσι | Ипсома Плапани | Ύψωμα Πλαπάνη[10] | връх в Грамос (1699,9 m), СЗ от Борбортско[9] |
| Ренда[9] | Ρέντα | Палиохори | Παλιοχώρι[10] | местност в Талиарос, СИ от Жужел[9] |
| Барцкулия | Μπαρτσκούλια | Амбелонес | Ἀμπελῶνες[10] | |
| Кури[9] | Κουρί | Дасорахи | Δασόραχη[10] | връх в Талиарос (1358 m), ЮИ от Борботско[9] |
| Репето[9] | Ρέπετο | Какотопос | Κακότοπος[10] | местност по левия бряг на Сарандапорос, З от Борботско, след устието на Жужелската река[9] |
| Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 869[2] | 657[2] | 732[2] | 947[2] | 595[2] | 622[2] | 438[2] | 368[2] | 432[2] | 293 | 295 |
Литература редактиране
- Τσίγκαλος, Δημήτριος. Το Επταχώρι: χίλια χρόνια στις εθνικές επάλξεις, Θεσσαλονίκη, 1979.
- ΕΚΚΛΗΣΙΕΣ ΣΤΗΝ ΕΛΛΑΔΑ ΜΕΤΑ ΤΗΝ ΑΛΩΣΗ τόμος ΙΙ Η μονή του Αγίου Γεωργίου Στο Επταχώρι (Μπουρμπουτσικό) Βοίου- Γράμμου. Μιλτιάδης Πολυβίου
Личности редактиране
- Родени в Борботско
Димитриос Борбодзиотис, зограф от XVIII век- Йоргос Янулис (1915 – 1948), офицер от ДАГ
- Николаос Голецис, участник в Гръцката революция от 1821 година[11]
Бележки редактиране
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ а б в г д е ж з и к л м н Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. II дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-6-5. с. 10. (на македонска литературна норма)
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 268.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 100. (на македонска литературна норма)
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 182 – 183. (на френски)
- ↑ Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Eptahori Архив на оригинала от 2007-07-26 в Wayback Machine..
- ↑ Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 – 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ Ν. 3852/10, архив на оригинала от 5 юли 2010, https://web.archive.org/web/20100705024807/http://www.kedke.gr/uploads/N38522010_KALLIKRATIS_FEKA87_07062010.pdf, посетен на 5 юли 2010
- ↑ а б в г д е ж з По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ а б в г д Διατάγματα. Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 266. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 79). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 5 Μαΐου 1969. σ. 712. (на гръцки)
- ↑ Οι εις τα μητρώα των αγωνιστών του '21 αναγραφόμενοι Mακεδόνες