Борис Белчов

български офицер
(пренасочване от Борис Белчев)

Борис Генчев Белчов е български офицер (полковник), военен деец от Втората световна война (1941 – 1945).

Борис Белчов
български офицер
Звание Полковник
Години на служба 1917 – 1947
Служи на Знаме на Българската армия Българската армия
Военно формирование 48 пехотен полк
13-a жанд. дружина
19 пех. дружина
5 див. арт. полк
39 пехотен полк
Командвания 67 пехотен полк
Брегови арт. полк
Битки/войни Втора световна война
Образование Национален военен университет

Дата и място на раждане

БиографияРедактиране

Борис Белчов е роден на 7 юни 1896 година в Разград. Завършва Военното на Негово Величество училище и на 1 август 1917 г.е произведен в чин подпоручик. Служи последователно в 48 пехотен полк и 13-a жандармерийска дружина. На 30 юни 1919 е произведен в чин поручик, а от 1925 г. служи в 19 пехотна шуменска дружина, през 1926 е произведен в чин капитан, а от 1928 г. служи в 18 пограничен участък.

През 1931 г. капитан Белчов е назначен на служба в 19 пехотен шуменски полк, а от 1935 г. служи в 5 ивизионен артилерийски полк. На 5 май същата година е произведен в чин майор, като служи и в Шуменското огнестрелно отделение и 18 пограничен участък. Три години по-късно е назначен за домакин на 19 пехотен шуменски полк, а през 1939 е преместен на служба в 39 пехотен полк.

На 6 май 1939 г. Борис Белчов е произведен в чин подполковник, а от 1940 е командир на 7 пограничен участък. В периода (1942 – 1943) подполковник Белчов командва 67 пехотен полк, като на 3 октомври 1942 г. е произведен в чин полковник. От 1944 година интендант на 7 пехотна рилска дивизия. Участва в първата фаза на българското участие във Втората световна война като командир на двадесет и втори пехотен тракийски полк. От 1945 е командир на Бреговия артилерийски полк. През 1946 година е назначен за началник на Инвалидния дом и началник-отдел за подпомагане на пострадалите от войните. Уволнен през 1947. Награждаван е с орден „За храброст“, IV степен, 1-ви клас.[1].

Военни званияРедактиране

БележкиРедактиране

  1. Ташев, Т., „Българската войска 1941 – 1945 – енциклопедичен справочник“, София, 2008, „Военно издателство“ ЕООД, с. 17

ИзточнициРедактиране