Шестдесет и седми пехотен полк

Шестдесет и седми пехотен полк е български пехотен полк, формиран през 1913 година и взел участие в Междусъюзническата (1913), Първата (1915 – 1918) и Втората световна война (1941 – 1945).

Шестдесет и седми пехотен полк
Информация
Активна8 март 1913 – август 1913
5 ноември 1916 – октомври 1919
18 ноември 1941 – 1 юни 1942
10 март 1943 – 20 декември 1943
ДържаваБългария
ТипПехотен полк

Формиране

редактиране

Полкът е формиран в Сяр на 8 март 1913 г. съгласно заповед по Сярската бригада от 1-ва дружина от 14 пехотен македонски полк, на основание предписание на Македонското военно губернаторство от 6 март 1913 година. Наименованието, което получава е Първи пехотен полк от Сярската бригада.[1] На 25 май същата година, съгласно заповед №132 по 11 пехотна сборна дивизия получава наименованието Шестдесет и седми пехотен полк.

Междусъюзническа война (1913)

редактиране

Полкът участва в Междусъюзническата война (1913), на 15 август 1913 полкът се намира в Татар Пазарджик, където е демобилизиран и разформиран.[2] Срочнослужещите долни чинове се превеждат в 10 артилерийски полк към Сборната дружина гр. Разлог, за формирането на дивизионния лазарет при 10 пехотна беломорска дивизия.[1]

Първа световна война (1915 – 1918)

редактиране

По време на Първата световна война (1915 – 1918) на 5 ноември 1916 година в Скопие към Планинската дивизия се формира Трети планински пехотен полк. Състои се от две дружини. През януари 1918 година е преименуван на Шестдесет и седми пехотен полк. Взема участие във войната. Получава задачи да да обезоръжи албанското население в Чилянска околия и при потушаването на разбунтуваното сръбско население в Моравска област, с които полкът се справя.[1] През януари 1918 г. полкът е преименуван на Шестдесет и седми пехотен полк, през октомври 1918 се завръща в Кюстендил и се демобилизира.[2] Разформирован е на 6 юни 1919 г. в Белоградчик.[1]

Втора световна война (1941 – 1945)

редактиране

По време на Втората световна война (1941 – 1945) на 18 ноември 1941 година полкът е отново формиран в Кюстендил, на основание заповед на командира на 13 пехотен рилски полк, подчинен е на 16 пехтона дивизия и се установява на гарнизон в Шапхане, Дедеагачко. Части от полка се изпращат за усилване на 21-ви граничен участък при с. Дервент. На 24 май 1942 г. полкът се завръща през с. Чорбаджийско в Кюстендил. На 31 май същата година е демобилизиран и разформирован. На 10 март 1943 година отново е формиран, този път под името Шестдесет и седми пехотен охранителен полк. Щабът и домакинството на полка се установяват в Кюстендил, 2-ра дружина-в Горна Джумая, 3-та дружина-в Дупница. Влиза в състава на 27 пехотна дивизия (1-ви окупационен корпус) и се установява на гарнизон в Лесковац. От април 1943 г. е на гарнизон в гр. Лесковац. Заема постовете по жп линията Куршумлии-Долевац.  Разформиран е на 20 декември 1943 година в Костендил.[2][1]

Командири

редактиране

Званията са към датата на заемане на длъжността.

звание име дати
Подполковник Петър Цанев Първа световна война
Подполковник Борис Белчев 1942 – 1943
Полковник Борис Митров 1944 – 1945?

Наименования

редактиране

През годините полкът носи различни имена според претърпените реорганизации:

  • Първи пехотен полк от Сярската бригада (8 март 1913 – 25 май 1913)
  • Шестдесет и седми пехотен полк (25 май 1913 – 15 август 1913)
  • Трети планински пехотен полк (5 ноември 1916 – януари 1918)
  • Шестдесет и седми пехотен полк (януари 1918 – октомври 1919, 18 ноември 1941 – 1 юни 1942)
  • Шестдесет и седми пехотен охранителен полк (10 март 1943 – 20 декември 1943)
  1. а б в г д ДВИА, ф. 374, История на фондообразувателя
  2. а б в Тодоров, Т., Александрова, Я., стр. 89

Източници

редактиране