Борис Кадийски
български скулптор
Борис Георгиев Кадийски е български скулптор.
Борис Кадийски | |
български скулптор | |
Борис Кадийски, Автопортрет, 1958 г. | |
Роден |
14 ноември 1914 г.
|
---|---|
Починал | |
Учил в | Национална художествена академия |
Кариера в изкуството | |
Учители | Иван Лазаров |
Направление | скулптура |
Научна дейност | |
Работил в | Държавна художествена академия |
Биография
редактиранеБорис Кадийски е роден на 14 ноември 1914 г. в Пазарджик. През 1941 г. завършва Национална художествена академия. Специалност Скулптура при професор Иван Лазаров. След това е асистент в Национална художествена академия и скулптор Главно управление на пътищата. Член на Съюз на българските художници от 1949 г.
Работи предимно областта на монументалната скулптура и парковата декоративна пластика. Работи в ателието си до смъртта си през 2009 г.
Творби
редактиранеКадийски работи композиции, портрети и монументална скулптура.
Създател е на монументалните творби:
- Паметникът на българските воини в с. Димитриево, Пазарджишко (1942)
- Паметник на загиналите през септември 1923, Малко Търново (1962)
- Паметник на Съветската армия в Плевен (1954) в съавторство с Анастас Дудулов
- Паметник на капитан дядо Никола в Габрово (1966), в съавторство с Димо Лучиянов
- Паметник на Трудовак (на пътя Панчарево – Самоков, 1970)
- Паметник на Петко Страшника (Тетевен, 1973)
- Бюст-паметник на Георги Бенковски (в с. Рибарица, Тетевенско)
- Бюст-паметник на Александър Стамболийски (в с. Славовица, Пазарджишко)
- Фигура на руски богатир (на пътя Хвойна – Смолян)
- Фигура на Гроздоберка (Габрово)
- Сеносъбирачка – камък 3 м (край пътя Пампорово – Смолян, 1970)
- Паметник на воинът на хан Аспарух (1974, на пътя Плиска – Варна)
Както и на много други портретни бюстове и малки пластики.
Източници
редактиране- Енциклопедия на изобразителните изкуства България, т. 1 (А-Л), Институт за изкуствознание на БАН, Издателство на Българската академия на науките, София, 1980