Борис Карамфилов

български военен

Борис Димитров Карамфилов е български партизанин, а след Деветосептемврийския преврат в 1944 година. български военен деец, офицер, генерал-полковник. Той е заместник-министър на народната отбрана през 1981 – 1989 г.

Борис Карамфилов
български военен
Роден
22 юни 1922 г. (101 г.)
Учил въвВоенна академия на Генералния щаб на Русия
Народен представител в:
VII НС   VIII НС   IX НС   

Биография редактиране

Роден е на 22 или 26 юни 1922 година[1] в Скребатно. Става член на РМС от 1940 година, а на БКП от 1944 година. Взема участие в Съпротивителното движение през Втората световна война.

Служи в Българската армия от 1944 г. Последователно е командир на рота, помощник-командир на дружина, заместник-командир по политическата част на дружина, командир на батальон, на бригада и дивизия[1]. Завършва Военната академия „Г. С. Раковски“ и Военната академия на Генералния щаб на СССР.[2] Командир на 7-а Мотострелкова дивизия (1966 – 1972), Първа армия (1972 – 1980) и началник на Столичния гарнизон.

В периода 30 септември 1959 – 20 август 1964 г. е началник на Военното училище. От 26 октомври 1955 г. е полковник, а от 1961 г. е генерал-майор. Кандидат на военните науки.

През март 1973 г. като командир на Първа армия ръководи потушаването на бунта на помаците в Благоевграски окръг, които правят опит да създадат сепаратистко движение след като ЦК на БКП приема решение за преименуването на техните мохамедански имена с християнски български.[3].

От 1981 до 1989 г. е заместник-министър на народната отбрана. В това си качество ген. Борис Карамфилов е член на Комисията за земята при Министерство на земеделието и горите 1986 – 1989 г., и зам.председател на Националния съвет по водите към Министерство на земеделието и горите 1986 – 1990 г. както и зам.председател на Правителствената комисия по въоръженията и продоволствията при МС 1987 – 1989 г.

Член е на ЦК на БКП от 1986 година. Народен представител в VII, VIII и IX народни събрания.[4]. Член на комисията по духовни ценности в VII народно събрание и на Комисията за опазване и възпроизводство на природната среда в IX народно събрание. Ръководи строежа на Националния дворец на културата.

Награждаван е с орден „Георги Димитров“ и почетното звание „Герой на социалистическия труд“ в 1982 г.

Външни препратки редактиране

Бележки редактиране

  1. а б Протокол № 230 от 20 септември 1961 г. от заседание на Политбюро (ПБ) на ЦК на БКП, с.20
  2. Народни представители в Седмо народно събрание на Народна република България, ДПК „Димитър Благоев“, 1977, с. 80
  3. Електронен сайт Либерален поглед „Отурчиха помаците“ – разказ за създаването на помашко сепаративно движение в Благоевграддски окръг през 1973 г.
  4. Народни представители в девето народно събрание на Народна република България, Изд. Наука и изкуство, 1987, с. 86