Борис Карамфилов

Борис Димитров Карамфилов е български партизанин, а след 9 сепетмври 1944 г. български военен деец, офицер, генерал-полковник. Той е заместник-министър на народната отбрана през 1981 – 1989 г.

Борис Карамфилов
български генерал-полковник
Роден

Образование Военна академия на Генералния щаб на Въоръжените сили на Руската федерация
Народен представител в:
VII НС   VIII НС   IX НС   

БиографияРедактиране

Роден е на 22 юни 1922 година в Скребатно. Става член на РМС от 1940 година, а на БКП от 1944 година. Взема участие в Съпротивителното движение през Втората световна война.

Служи в Българската армия. Завършва Военната академия „Г. С. Раковски“ и Военната академия на Генералния щаб на СССР.[1] Командир на 7-а Мотострелкова дивизия, Първа армия и началник на Столичния гарнизон.

В периода 30 септември 1959 – 20 август 1964 г. е началник на Военното училище. От 1961 г. е генерал-майор. Кандидат на военните науки.

През март 1973 г. като командир на Първа армия ръководи потушаването на бунта на помаците в Благоевграски окръг, които правят опит да създадат сепаратистко движение след като ЦК на БКП приема решение за преименуването на техните мохамедански имена с християнски български.[2].

От 1981 до 1989 г. е заместник-министър на народната отбрана. В това си качесвто ген. Борис Карамфилов е член на Комисията за земята при Министерство на земеделието и горите 1986 – 1989 г., и зам.председател на Националния съвет по водите към Министерство на земеделието и горите 1986 – 1990 г. както и зам.председател на Правителствената комисия по въоръженията и продоволствията при МС 1987 – 1989 г.

Член е на ЦК на БКП от 1986 година. Народен представител в 7, 8 и 9 народни събрания.[3]. Член на комисията по духовни ценности в 7 народно събрание и на Комисията за опазване и възпроизводство на природната среда в 9-о народно събрание. Ръководи строежа на Националния дворец на културата.

Награждаван е с орден „Георги Димитров“ и почетното звание „Герой на социалистическия труд“ в 1982 г.

БележкиРедактиране

  1. Народни представители в Седмо народно събрание на Народна република България, ДПК „Димитър Благоев“, 1977, с. 80
  2. Електронен сайт Либерален поглед „Отурчиха помаците“ – разказ за създаването на помашко сепаративно движение в Благоевграддски окръг през 1973 г.
  3. Народни представители в девето народно събрание на Народна република България, Изд. Наука и изкуство, 1987, с. 86