Отваря главното меню
Борис Копчев
Деец на БРП (к) и партизанин. Български генерал
Роден: 25 септември 1906 г.
Починал: 21 май 1989 г. (82 г.)
Народен представител в:
VII НС   VIII НС   IX НС   

Борис Диков Копчев (Митьо) е деец на БРП (к).

Участник в комунистическото съпротивително движение по време на Втората световна война. Български партизанин от Горнооряховски партизански отряд. Командир на на Осма Горнооряховска въстаническа оперативна зона на Народоосвободителна въстаническа армия (НОВА). Участник във войната срещу Германия. Български офицер, генерал-лейтенант.

Съдържание

БиографияРедактиране

Борис Копчев е роден на 25 септември 1906 г. в Свищов. След завършване на основно образование работи в ж.п. работилница в София. Участва в икономическите протести на транспортните работници. Получава за политическа си дейност задочна присъда по ЗЗД през 1926 г.

Емигрира в СССР. Завършва Московския университет. Приет е за член на ВКП (б) (1929).

В България се завръща през 1930 г. и става член на ЦК на БКП и политически секретар на БКМС. При провал е арестуван и наново осъден по ЗЗД. Лежи в затвора между 1931 и 1940 г.

Съпротивително движениеРедактиране

В началото на 1941 г. е въдворен в лагера лагера Еникьой. Въпреки силната охрана заедно с Антон Югов успява да избяга. Участва в Съпротивителното движение по време на Втората световна война. Организатор на движението в Горноряховски, Габровски и Ловешки район. Партизанин в Горнооряховския партизански отряд. Участва в престрелката с полицейско и армейско подразделение на 23 май 1943 г. при местността „Сливешки ливади“ край Ловеч, в която загива Христо Кърпачев. Командир на Осма Горнооряховска въстаническа оперативна зона на НОВА (1943 – 1944).

Военен деецРедактиране

Участва във войната срещу Германия като помощник-командир на IV – а Българска армия (1944 – 1945)[1] и втора българска армия. Учи и завършва академията на Генералния щаб на въоръжените сили на Съветския съюз (1947 – 1950). През януари 1950 година е отстранен от Централния комитет на БКП по време на кампанията срещу Трайчо Костов, обвинен, че е нарушавал секретността при обучението си в Москва.[2] Началник на Военно-техническата академия в София (1950 – 1953).[3]. От 1951 г. е командир на Приморския корпус, дислоциран в Долни чифлик. Началник на тила и снабдяването на Българската народна армия (1954 – 1956)[4]. Военно звание генерал-лейтенант.

На Априлския пленум на ЦК на БКП (1956) рязко се противопоставя на Тодор Живков. След пленума остро атакува работата на ДС, целите и методите при създаването на ТКЗС.[5] Снет е от всички постове и понижен в звание полковник.

Народен представител от Бургаски избирателен район и член на комисията по опазване на околната среда. Награден със званието „Герой на социалистически труд“ и Орден „Георги Димитров“ (1981).

Генерал-лейтенант Борис Копчев умира след продължително боледуване на 21 май 1989 г.

ИзточнициРедактиране

  1. Народни представители в Седмо народно събрание на Народна република България, ДПК „Димитър Благоев“, 1977, с. 443
  2. Огнянов, Любомир. Политическата система в България 1949 – 1956. София, „Стандарт“, 2008. ISBN 978-954-8976-45-9. с. 144.
  3. Народни представители в девето народно събрание на Народна република България, Изд. Наука и изкуство, 1987, с. 85
  4. Йорданов, И. Тилът на българската армия 1885 – 1990. Изд. Българска книжница, 2012, с. 413
  5. Десталинизация. Дилемата на едно противоречиво десетилетие, 1953 – 1964, Изказване на Тодор Живков на срещата на Политбюро на ЦК на БКП с отговорните комунисти и политработници в Народната армия за решенията на Априлския пленум, с. 453 – 454 ЦДА, ф. 1Б, оп. 5, а.е. 205, л. 1 – 19. Оригинал. Машинопис.
  • Сб. Бойният път на Партизански отряд " Христо Кърпачев ", Военно издателство, София, 1975, с. 9 – 40