Отваря главното меню
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Борово.

Бо̀рово е село в Югозападна България, област Благоевград, община Гоце Делчев.

Борово
Местоположение в България
Общи данни
Население 1002 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 10,348 km²
Надм. височина 507 m
Пощ. код 2904
Тел. код 0751
МПС код Е
ЕКАТТЕ 5606
Администрация
Държава България
Област Благоевград
Община
   - кмет
Гоце Делчев
Владимир Москов
(БСП)
Кметство
   - кмет
Борово
Георги Найденов
(ГЕРБ)

ГеографияРедактиране

Село Борово се намира в Неврокопската котловина в близост до град Гоце Делчев.

 
Долината на Места, гледана от връх Ореляк. В средата, в подножието на отсрещните хълмове на Родопите се виждат селата Огняново, Гърмен, Дебрен и Дъбница. По-близо се вижда село Борово, а вдясно от него - малка част от град Гоце Делчев

ИсторияРедактиране

Борово е носило името Чам чифлик до 1937 г. През периода 1937 – 1943 г. се казва Борово, в 1943 г. е прекръстено на Горно Борово, а в 1944 г. е възстановено името Борово.[1]

В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година Йени чифлик (Yéni-tchiflik) е посочено като село с 30 домакинства и 125 жители българи.[2]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в края на XIX век в Нов чифлик живеят 65 души, всички българи християни.[3]

При избухването на Балканската война един човек от Нов чифлик е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[4] След Междусъюзническата война селото остава в България.

ЛичностиРедактиране

Родени в Борово
  •   Неделчо Иванов (1890 – ?), македоно-одрински опълченец, 1 рота на 14 воденска дружина[5]

СъбитияРедактиране

Съборът на селото е на 30 юни.

БележкиРедактиране

  1. Николай Мичев, Петър Коледаров. „Речник на селищата и селищните имена в България 1878 – 1987“, София, 1989.
  2. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр. 128 – 129.
  3. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 194.
  4. „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 866.
  5. „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 292.