Дъбница
Тази статия е за пиринското село. За прилепското вижте Дабница.
Дъбнѝца е село в Югозападна България. То се намира в община Гърмен, област Благоевград.
| Дъбница | |
|---|---|
 Изглед към Дъбница |
|
 |
|
| Общи данни | |
| Население | 1625 (ГРАО, 2015-03-15)* |
| Землище | 112 km² |
| Надм. височина | 519 m |
| Пощ. код | 2940 |
| Тел. код | 07522 |
| МПС код | Е |
| ЕКАТТЕ | 24267 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Благоевград |
|
Община - кмет |
Гърмен Феим Иса (ДПС) |
|
Кметство - кмет |
Дъбница Хасим Адемов (НДПС) |
| Дъбница в Общомедия | |
ГеографияРедактиране
Село Дъбница е разположено в Западна България (в подножието на Западните Родопи). Намира се в област Благоевград.
.
ИсторияРедактиране
На километър северно над Дъбница е късноантичната и средновековна крепост Градище, известна и като Свети Архангели, която е обявена за паметник на културата с национално значение.[1][2]
В XIX век Дъбница е мюсюлманско село в Неврокопска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Дебница (Debnitsa) е посочено като село с 54 домакинства и 130 жители мюсюлмани.[3] През 1899 година селото има население 355 жители според резултатите от преброяване населението на Османската империя.[4] Съгласно статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година Дъбница (Дѫбница) е българо-мохамеданско селище. В него живеят 355 българи-мохамедани[5] в 75 къщи.[6]
Според Димитър Гаджанов в 1916 година в Блатска, Дъбница и Фустани живеят 1100 помаци.[7]
Годината е 1925/26 г. Преди това в селото е имало единствено религиозно обучение към местната джамия. През същата година е построено и училището. И така – това е преломен и исторически момент. Положено е началото на едно голямо и благородно дело – в изцяло помашкото тогава село Дъбница.
През 1927 г. официален преподавател по турски език става учителят Хюсни Мемишев, родом от с. Бяла река, Шуменско, който е завършил турско педагогическо училище в гр. Шумен.
През 1928 г. става първото голямо изселване на помаците от селото в Турция. През същата година идват и първите заселници – бежанци от Егейска Македония. По това време училището разполага вече и със своя собствена библиотека. На 3 март 1935 г., с помощта на кмета Христо Калайджиев от гр. Варна, се открива безплатна ученическа трапезария за 19 деца. 1935 година е паметна за просветното и културно дело на селото. Основан е първият театър. След дълга и усилена подготовка под ръководството на местния лекар Иван Лавров ученици, учители и общественост изнасят пиесата „Нашите врагове“. През 1936 г. заможни местни хора даряват на училището 4 дка земя, която се обособява като овощна градина.
От 1936 г. училището започва да носи името на Христо Ботев. През 1949/50 г. то се разделя на две: българско – с 4 слети паралелки, и турско първоначално малцинствено училище – с 5 паралелки. Учители по турски език са Мухетин Мехмедов от гр. Благоевград, Исмаил Салиев от с. Вълнари, Шуменско, и Дахил Ахмедов от с. Зидарци, Пернишко, а в българското училище – Ангел Делчев от гр. Неврокоп, Васил Палев от с. Ковачевица и Тодор Мавродиев от с. Заграде. През 1950 г. училището става средищно за селата Ореше, Крушево, Долно Дряново, Хвостяне и Блатска.
През месец декември 1958 г. се сбъдва една мечта на всички дъбничани. Благодарение на техния упорит труд отваря врати новото и светло училище, построено почти изцяло по стопански начин, а старото започва да служи за общежитие на децата от околните села.
През 1957 г. училището получава статут на основно, в него са завършили 2334 ученика. Около 85% са продължили в средни училища. От тях 150 са завършили висше образование и 122 – полувисше. Между тях има консули, лекари, адвокати, инженери, учители, икономисти, философи, агрономи, преподаватели във ВУЗ и др.
Днес в Основно училище „Христо Ботев“, с. Дъбница, се учат около 170 ученика.
В селото живяят българи мюсюлмани, както и малко православни българи и цигани. Част от помаците се турчеят, макар да не знаят добре турски.
19 април е определен за ден на село Дъбница.
Дъбнишки събитияРедактиране
В 1925 година в Дъбница Вътрешната македонска революционна организация организира съдебен процес над противници на организацията, като смъртните присъди са изпълнявани на място. Къщата, в която са гледани делата и след това са изпълнени присъдите, е превърната в музей за времето на Народна република България, но от 1989 година насам стои в окаяно състояние.[8]
Забележителности и обществени местаРедактиране
В селото има красив, голям парк. В централната му част се намира паметник. Срещу парка се намират кметството, читалището и здравната служба на селото, а зад него ОУ „Христо Ботев“.
ЛичностиРедактиране
- Родени в Дъбница
Асим Адемов (р. 1968), български политик
- Починали в Дъбница
- Димитър Пенков (1876 – 1925), български революционер
- Илия Геров (1890 – 1925), български комунист
БележкиРедактиране
- ↑ С. Дъбница – крепост Градище / Св. Архангел. // Български крепости. Посетен на 25 април 2018.
- ↑ Списък на обекти със статут на недвижими културни ценности (паметници на културата) с категория „национално значение“ на територията на област Благоевград. // Министерство на културата на Република България. Посетен на 22 април 2018.
- ↑ Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.. II. София, Македонски научен институт, 1995, [1878]. с. 130 – 131.
- ↑ Зеленгора, Георги. Помаците в Турция – 7. // Pomak News Agency, 2 януари 2012. Посетен на 3 януари 2012.
- ↑ Кънчов, Васил. Неврокопска Каза. // Македония. Етнография и статистика. II. София, Проф. М. Дринов, 1996, [1900]. с. 196. (на български)
- ↑ Кънчов, Васил. Пътуване по долините на Струма, Места и Брегалница. Битолско, Преспа и Охридско. // Избрани произведения. Том I. София, Наука и изкуство, 1970, [1894 – 1896]. с. 274. (на български)
- ↑ Гаджанов, Димитър Г. Мюсюлманското население в Новоосвободените земи, в: Научна експедиция в Македония и Поморавието 1916, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 1993, стр. 245.
- ↑ Струма, брой 4988. Петък 19 септември 2008: Първият крематориум в света, „Къщата на ужасите“ в гърменското село Дъбница, се превърна в развалина и се руши под купища боклуци и отровна смрад