Емблема за пояснителна страница Тази статия е за пиринското село. За прилепското вижте Дабница.

Дъбнѝца е село в Югозападна България. То се намира в община Гърмен, област Благоевград.

Дъбница
Изглед към Дъбница
Изглед към Дъбница
Местоположение в България
Общи данни
Население 1904 души[1] (15 юни 2020 г.)
208 души/km²
Землище 112 km²
Надм. височина 519 m
Пощ. код 2940
Тел. код 07522
МПС код Е
ЕКАТТЕ 24267
Администрация
Държава България
Област Благоевград
Община
   кмет
Гърмен
Феим Иса
(ДПС)
Кметство
   кмет
Дъбница
Хасим Адемов
(НДПС)
Дъбница в Общомедия

ГеографияРедактиране

Село Дъбница е разположено в Западна България (в подножието на Западните Родопи). Намира се в област Благоевград.

 
Долината на Места, гледана от връх Ореляк. В средата, в подножието на отсрещните хълмове на Родопите се виждат селата Огняново, Гърмен, Дебрен и Дъбница. По-близо се вижда село Борово, а вдясно от него – малка част от град Гоце Делчев

.

ИсторияРедактиране

 
Останки от крепостта Свети Архангел край Дъбница

На километър северно над Дъбница е късноантичната и средновековна крепост Градище, известна и като Свети Архангели, която е обявена за паметник на културата с национално значение.[2][3]

В XIX век Дъбница е мюсюлманско село в Неврокопска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Дебница (Debnitsa) е посочено като село с 54 домакинства и 130 жители мюсюлмани.[4] В 1899 година селото има население 355 жители според резултатите от преброяване населението на Османската империя.[5] Съгласно статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година Дъбница (Дѫбница) е българо-мохамеданско селище. В него живеят 355 българи-мохамедани[6] в 75 къщи.[7]

Според Димитър Гаджанов в 1916 година в Блатска, Дъбница и Фустани живеят 1100 помаци.[8]

В 1937 – 1938 година в селото е построена църквата „Свети Архангел Михаил“.[9]

Дъбнишки събитияРедактиране

В 1925 година в Дъбница Вътрешната македонска революционна организация организира съдебен процес над противници на организацията, като смъртните присъди са изпълнявани на място. Къщата, в която са гледани делата и след това са изпълнени присъдите, е превърната в музей за времето на Народна република България, но от 1989 година насам стои в окаяно състояние.[10]

ЛичностиРедактиране

Родени в Дъбница
Починали в Дъбница

БележкиРедактиране

  1. www.grao.bg.
  2. С. Дъбница – крепост Градище / Св. Архангел. // Български крепости. Посетен на 25 април 2018. Архив на оригинала от 2018-04-26 в Wayback Machine.
  3. Списък на обекти със статут на недвижими културни ценности (паметници на културата) с категория „национално значение“ на територията на област Благоевград. // Министерство на културата на Република България. Посетен на 22 април 2018.
  4. Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 130 – 131.
  5. Зеленгора, Георги. Помаците в Турция – 7. // Pomak News Agency, 2 януари 2012. Посетен на 3 януари 2012. Архив на оригинала от 2012-07-14 в Archive.is
  6. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 196.
  7. Кънчов, Васил. Пътуване по долините на Струма, Места и Брегалница. Битолско, Преспа и Охридско. // Избрани произведения. Том I. София, Наука и изкуство, 1970, [1894 – 1896]. с. 274.
  8. Гаджанов, Димитър Г. Мюсюлманското население в Новоосвободените земи, в: Научна експедиция в Македония и Поморавието 1916, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 1993, стр. 245.
  9. Даутов, Николай. Храм „Св. Aрх. Михаил“ с. Дъбница. // Български турист. Посетен на 19 януари 2021 г.
  10. Струма, брой 4988. Петък 19 септември 2008: Първият крематориум в света, „Къщата на ужасите“ в гърменското село Дъбница, се превърна в развалина и се руши под купища боклуци и отровна смрад