Босненска Крайна

Босненска Крайна (или само Крайна) е област в Северозападна Босна, в по-тесен смисъл – района главно около град Бихач.

Босненска Крайна разделена между Република Сръбска и Федерация Босна и Херцеговина
Османската политика за Западните Балкани залага през 16 – 17 век и на влиянието на възстановената от Соколлу Мехмед паша Печка патриаршия

ИсторияРедактиране

От 13 век този район е известен под името Долен край. Първото упомената употреба на термина Босненска Крайна датира от 1594 г.[1]

Този район е известен в австрийската историография от 19 век като Турска Хърватска.[2] След падането на Кралство Босна под османска власт на предната линия на завоевателя изпадат хърватските земи. В продължение на близо три века, хърватите са на топа на османците, които посредством сравнително бързо ислямизираните босненски християни, бивши богомили, наречени патарени, както и на православни власи, успяват да изтласкат хърватското население на запад зад границите на днешна Хърватия и по военната граница.

Предходно по времето на Хърватското кралство и последвалата го хърватско-унгарска уния, Босненска Крайна като свързваща двете части на средновековните хърватски земи е влизала в хърватските граници. Първоначално Босна е заемала само земите по протежението на едноименната река, като на запад средновековните сръбски земи са достигали преко сили до река Върбас, според Константин Порфирогенет.

ДемографияРедактиране

(1991)

ИзточнициРедактиране

  1. Collection of papers and materials of the fifth Yugoslav onomastic conference. Akademija nauka i umjetnosti Bosne i Hercegovine, 1985. с. 75.
  2. Magaš, Branka, Žanić, Ivo. The War in Croatia and Bosnia-Herzegovina 1991 – 1995. Taylor & Francis, 2001. ISBN 0-7146-8201-2. с. 11.