Бохула
Бохула или Бохуля (произнасяно в местния диалект Боула, на македонска литературна норма: Бохула) е село в Северна Македония, в Община Кавадарци.
| Бохула Бохула | |
| — село — | |
 | |
  Бохула | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Вардарски |
| Община | Кавадарци |
| Надм. височина | 700 m |
| Население | 28 души (2002) |
| Пощенски код | 1437 |
| МПС код | VE |
| Бохула в Общомедия | |
География редактиране
Селото е разположено в южната част на страната, в северните склонове на планината Кожух.
История редактиране
В XIX век Бохула е село в Тиквешка каза на Османската империя. Селската църква „Свети Атанасий“ е от 1879 г.[1] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Боуле или Бухля има 880 жители, от тях 460 българи мохамедани, 405 българи християни и 15 цигани.[2]
Цялото християнско население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година във Бухлия (Bouhlia) има 384 българи екзархисти.[3]
По данни на българското военно разузнаване в 1908 година:
| „ | Богуля [е] единственото турско [помашко] село в цялата планинска част на района. Жителите им са диви и зли спрямо християните. То брои около 200 къщи турци и около 8 християнски. Преди една година тук е пренесен мюдюрлъкът от Рожден. Говорят, че в скоро време ще се съедини с телеграфна линия с Кавадар.[4] | “ |
При избухването на Балканската война в 1912 година 3 души от Боуле са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[5]
Личности редактиране
- Родени в Бохула
Атанас Мишев (1889 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Лазар Делев[6]- Костадин Тасев (1892 – ?), македоно-одрински опълченец, 1 рота на 3 солунска дружина, ранен на 17 юни 1913, носител на орден „За храброст“ IV степен[7]
- Никола (Коле) Петков (1892 – ?), македоно-одрински опълченец, 4 рота на 3 солунска дружина[8]
Бележки редактиране
- ↑ Ваташка парохија - цркви и манастири // Повардарска епархија, 28 ноември 2007 г. Посетен на 15 февруари 2014 г.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 153.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 104-105. (на френски)
- ↑ Материали за военно-географическия обзор на Македония, II Тиквешки район, Печатница „Военен журнал“, София, 1908, стр. 18.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 831.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 467.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 549, 693.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 549, 550.