Вижте пояснителната страница за други значения на Кожух.

Кожух или Кожуф (на македонска литературна норма: Кожуф или Кожув, на гръцки: Τζένα, Дзена) е погранична планина, разположена на териториите на Северна Македония (около 80%) и Гърция (около 20%). Общата площ на планината е около 1000 кв. км. Разстоянието по права линия между най-северната и най-южната точка е 40 км, а между най-западната и най-източната – 45 км.

Кожух
Кожуф/Τζένα
Кожух планина гледана от пътя за Пожарско
Кожух планина гледана от пътя за Пожарско
Balkans 4087 cut vodensko.png
41.15° с. ш. 22.1667° и. д.
Местоположение на картата на Воденско
Общи данни
МестоположениеFlag of North Macedonia.svg Северна Македония
Flag of Greece.svg Гърция
Най-висок връхЗеленбег
Надм. височина2171 (2182) m
Кожух в Общомедия
Панорама на Кожух през зимата

ГранициРедактиране

Най-северната точка на Кожух е при водослива на реките Бошава и Вардар до град Демир Капия. От там границата на Кожух следва течението на Вардар на юг до Гевгелия. Близо до държавната граница на Северна Македония и Гърция границата завива на югозапад по десния приток на Вардар Мала река и следва течението на реката до село Люмница (Скра). Границата на Кожух продължава на запад от Люмница към седловината, деляща Кожух от планината Паяк. Оттам слиза на запад до горните притоци на река Мъгленица (Голема река) и по течението ѝ стига до Мъгленското поле. Следвайки северните очертания на Мъгленското поле, границата върви на запад до стръмната планинска долина на река Козяк (Порой). Следвайки в началото очертанията на долината на северозапад, границата се отклонява на север към билната седловина Пулевец и отново навлиза в Северна Македония. Оттам по горните притоци на река Блащица стига до село Мрежичко, прехвърля на изток седловината Мушов гроб между Кожух и ниската планина Витачево и продължава на североизток по долината на река Бошава до водослива ѝ с Вардар.[1]

Така очертаните граници определят площта на Кожух на 1220 км2. От тях 940 км2 (77%) се намират на територията на Северна Македония. 280 км2 (23%) се намират на територията на Гърция. [2]

ОрографияРедактиране

Кожух има едно главно било с обща посока югозапад-североизток и множество отклонения от него. Планината е доста разлата и разчленена, най-вече на македонска територия. Южните ѝ склонове са къси и стръмни.

Най-високата точка на Кожух е връх Зеленбег. Известен е още като Зелен Брег, Зелен Бг и неправилно в съвременните македонски топографски карти като Кечи кая (на името на по-нисък скалист връх в съседство). Върхът е с две добре изразени коти. По-ниската, 2166 м[3][4], е на граничната бразда. По-високата – 2171 м[5] (2182 м по гръцки източници[6]), е на 300 м югоизточно в гръцка територия.

Планината има вулканичен произход. Издигнала се е през неогена по време на вулканична активност. Основата ѝ е изградена от шисти, а горните части от варовици. През плейстоцена е имало заледяване по най-високите части, което е оставило известни следи.

Върхове в КожухРедактиране

Върхове над 1500 м н.в. от запад на изток [7]
Име Кота (m) Спрямо главното било
Прашник 1596 на главното било
Стена 1561 на главното било
Дига 1565 на юг
Деспотис 1549 на юг
Коприва 1638 на главното било
Манастир 1572 на север
Кодовица 1679 на юг
Орлов вис 1627 на главното било
Острец 1550 на север
Конска глава 1836 на главното било
Сокол 1734 на север
Топ 1781 на север
Пиново 2156 на юг
Чайот 1666 на север
Чардак 1937 на север
Дудица 2132 на главното било
Гологерес 1855 на юг
Порта 2097 на главното било
Драгая 1529 на север
Момина чука 1849 на север
Зеленбег 2171 (2182) на главното било
Дзена 2067 на юг
Чичи кая (Кечи кая) 1767 на север
Двете уши 1766 на север

Растителен и животински святРедактиране

Особено характерно за Кожух е богатството ѝ на иглолистни горибял и черен бор, ела, хвойна. Заедно с Нидже планина, Кожух е с най-големи запаси от тези видове в цяла Северна Македония. Широколистният пояс е зает главно от бук и в по-ниското от дъб. Високите части на планината са заети от обширни пасища.

ТуризъмРедактиране

Главен изходен пункт за изкачването на Кожух е град Гевгели.

ИзточнициРедактиране

  1. Динчев, Евгений, Атанасов, Петър, Високите планини на Република Македония, Пътеводител, София, 1998, стр.181 – 192.
  2. По топографска карта М1:50 000 листи K-34-093-1-4, K-34-104-1-4, K-34-105-1-4, K-34-106-3 издание 1980-1985 „Генеральный штаб“
  3. Топографска карта М1:100 000 (TK100) лист 783 Demir Kapija, Izdaje i štampa Vojnogeografski institut, 1987
  4. Топографска карта М1:25 000 (TK25) лист 783-3-2 Demir Kapija 3-2 (Dudica), Izdaje i štampa Vojnogeografski institut, 1973
  5. Топографска карта Voden(Edesa) М1:200 000 Izdanje Vojnogeografskog instituta 1963.god.
  6. По гръцка топографска карта
  7. Topografska karta 1:100 000 (TK100) листи 782 Prilep и 783 Demir Kapija, Izdaje i štampa Vojnogeografski institut, 1987