Лазар Делев
- Тази статия е за гевгелийския войвода на ВМОРО. За битолския вижте Лазар Делов.
Лазар Делев,[1] известен като Оревски, е български революционер, войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
Лазар Делев | |
български революционер | |
Роден |
1875 г.
|
---|---|
Починал | 1938 г.
|
Лазар Делев в Общомедия |
Биография
редактиранеДелев е роден в 1875 година в бедно семейство в боймишкото село Ореховица, тогава в Османската империя, днес Певкодасос, Гърция. Самоук. Заселва се в Солун и става работник при железопътното депо на гарата. Става член на ВМОРО, като изпълнява терористични и куриерски задачи.[2]
През май 1898 година е арестуван след убийството на лидера на гъркоманската партия в Гевгели Христо Цицов, в което Делев няма участие. Лежи в Гевгелийския затвор до ноември, след което е затворен в Еди куле в Солун до 10 август 1899 година, когато съдът го обявява за невинен въпреки натиска на солунския гръцки консул и солунската митрополия за осъждането му.[3]
След освобождаването му влиза в четата на местния войвода Иванчо Карасулията[4] и взима участие в Илинденско-Преображенското въстание като се сражава в Горноджумайско заедно с Илия Балтов и Христо Саракинов[5].
От 1905 година е самостоятелен гевгелийски войвода като заедно с другия местен войвода Аргир Манасиев отблъсква набезите на четите на гръцката пропаганда. Негов четник е Дельо Василев.[6]
При избухването на Балканската война в 1912 година става войвода на партизанска чета №44 на Македоно-одринското опълчение, с численост 25 души. Напредва по долината на река Струма с четите на Дончо Златков, Никола Герасимов и Тане Николов.[7] Взима участие в боевете при Осеново, Сенокос и други, а по-късно е в Сборната партизанска рота на МОО.[8]
Чета № 44 на МОО с командир Лазар Делев | |||||
---|---|---|---|---|---|
Номер | Име | Години | Околия | Селище | Бележки |
Иван Петров | 22 | Малешево | Ратево[9] | ||
Христо Атанасов | 24 | Гевгелийско | Негорци[10] |
Лазар Делев умира в 1938 година в София.[11][12] Негов личен архивен фонд се съхранява в Държавна агенция „Архиви“.[13]
Бележки
редактиране- ↑ Името се среща и като Лазар Османов, което може би е фамилно име: Гоцев, Димитър. Национално-освободителната борба в Македония 1912 – 1915, Издателство на БАН, София, 1981, стр. 21.
- ↑ Николов, Борис. Борбите в Македония. Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров. София, Звезди, 2005. ISBN 954-9514-56-0. с. 55.
- ↑ Николов, Борис. Борбите в Македония. Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров. София, Звезди, 2005. ISBN 954-9514-56-0. с. 59.
- ↑ Известия на Института за българска литература. Т. 7, 1958, стр. 354.
- ↑ „Македония“, бр. 10, януари 1904 г., стр. 8.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 43.
- ↑ Генов, Георги. Беломорска Македония : 1908 - 1916. Toronto, New York, Благотворително издание на бежанците от Вардарска и Егейска Македония, емигранти в САЩ и Канада, Veritas et Pneuma Publishers Ltd., Multi-lingual Publishing House, 2007. ISBN 978-954-679-146-4. с. 111.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 202, 893.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 559.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 72.
- ↑ Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 259.
- ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 122.
- ↑ ДАА, Фонд № 1683К, оп.1