Отваря главното меню
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за гевгелийския войвода на ВМОРО. За битолския вижте Лазар Делов.

Лазар Делев,[1] известен като Оревски, е български революционер, войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Лазар Делев
български революционер

Роден
Починал
1938 г. (63 г.)
Лазар Делев в Общомедия

БиографияРедактиране

 
Лазар Делев
 
Четата на Стефан Николов, Иванчо Карасулията и Лазар Делев, сред четниците е и Михаил Ставрев - Хальо

Делев е роден в 1875 година в бедно семейство в боймишкото село Ореховица, тогава в Османската империя, днес Певкодасос, Гърция. Самоук. Заселва се в Солун и става работник при железопътното депо на гарата. Става член на ВМОРО, като изпълнява терористични и куриерски задачи.[2]

През май 1898 година е арестуван след убийството на лидера на гъркоманската партия в Гевгели Христо Цицов, в което Делев няма участие. Лежи в Гевгелийския затвор до ноември, след което е затворен в Еди куле в Солун до 10 август 1899 година, когато съдът го обявява за невинен въпреки натиска на солунския гръцки консул и солунската митрополия за осъждането му.[3]

След освобождаването му влиза в четата на местния войвода Иванчо Карасулията[4] и взима участие в Илинденско-Преображенското въстание като се сражава в Горноджумайско заедно с Илия Балтов и Христо Саракинов[5].

От 1905 година е самостоятелен гевгелийски войвода като заедно с другия местен войвода Аргир Манасиев отблъсква набезите на четите на гръцката пропаганда. Негов четник е Дельо Василев.[6]

При избухването на Балканската война в 1912 година става войвода на партизанска чета №44 на Македоно-одринското опълчение, с численост 25 души. Напредва по долината на река Струма с четите на Дончо Златков, Никола Герасимов и Тане Николов[7]. Взима участие в боевете при Осеново, Сенокос и други, а по-късно е в Сборната партизанска рота на МОО.[8]

Лазар Делев умира в 1938 година в София.[11]

БележкиРедактиране

  1. Името се среща и като Лазар Османов, което може би е фамилно име: Гоцев, Димитър. Национално-освободителната борба в Македония 1912 – 1915, Издателство на БАН, София, 1981, стр. 21.
  2. „Борбите в Македония – Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров“, Борис Йорданов Николов, ИК „Звезди“, 2005 г., стр. 55, ISBN 9549514560
  3. „Борбите в Македония – Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров“, Борис Йорданов Николов, ИК „Звезди“, 2005 г., стр. 59, ISBN 9549514560
  4. Известия на Института за българска литература. Т. 7, 1958, стр. 354.
  5. „Македония“, бр. 10, януари 1904 г., стр. 8.
  6. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 43.
  7. Генов, Георги. Беломорска Македония 1908 - 1916, Торонто, 2006, стр. 111
  8. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 202, 893.
  9. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 559.
  10. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 72.
  11. Енциклопедия Пирински край, том 1, Благоевград, 1995, стр. 259.