Уикипедия

Бошовци

Бошовци или Карабунар (на гръцки: Μαυροπηγή, Мавропигѝ, до 1927 година Καραμπουνάρ, Карабунар[1]) е село в Егейска Македония, Република Гърция, дем Еордея, област Западна Македония.

Бошовци
Μαυροπηγή
— село —
Гърция
40.4497° с. ш. 21.7342° и. д.
Бошовци
Западна Македония
40.4497° с. ш. 21.7342° и. д.
Бошовци
Кожанско
40.4497° с. ш. 21.7342° и. д.
Бошовци
Страна Гърция
ОбластЗападна Македония
ДемЕордея
Географска областСаръгьол
Надм. височина740 m
Население0 души (2021 г.)

География

редактиране

Селото е разположено на 740 m надморска височина,[2] на 10 km югоизточно от Кайляри (Птолемаида), в североизточното подножие на Синяк (Синяцико). На юг е делът от Синяк Карталдаг (Аетовуни).[3]

История

редактиране

В Османската империя

редактиране

В края на XIX век Бошовци е смесено българо-турско село. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 Бошувци (Bochuvtzi) е посочено като село в каза Джумали със 150 домакинства и 430 жители българи и 58 мюсюлмани.[4]

В 1889 година Стефан Веркович („Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“) пише за Бошовци:

„ На 1 час разстояние на юг от Кайляр се намира мохамеданското село Кара бунар с 28 къщи и 80 нуфузи, от които се взима 3980 пиастри данък, а десятъкът достига 3000 пиастри. Близо до това село се намира и християнско [българско] село Кара бунар с 11 къщи, 15 семейни двойки и 21 нуфузи. Данъкът им е включен в този на предишното село, а инание-аскерие възлиза на 630 пиастри. Това село е на 1 час от Кайляри.[5] “

В 1893 година Атанас Шопов посещава Кайлярско и определя Бошовци (Кара-бунар) като българско село.[6] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Бошовци (Кара Бунаръ) има 210 жители българи и 80 жители турци.[7]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Карабунар (Бошовци) е смесено село българи, гърци, власи и турци в Кайлярската каза на Серфидженския санджак с 65 къщи.[8]

Според гръцка статистика от 1904 година в Карабунар живеят 100 турци и 330 гърци.[9]

В началото на XX век цялото християнско население на Бошовци е под върховенството на Цариградска патриаршия. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Бошевци има 320 българи патриаршисти гъркомани.[10]

При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Бошовци е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[11]

В Гърция

редактиране

През войната селото е окупирано от гръцки части, а след Междусъюзническата война попада в Гърция. През 20-те години турското население на Бошовци се изселва в Турция и в селото са настанени 48 гърци бежанци от Турция. В 1928 година селото е смесено местно-бежанско с 40 семейства и 164 души бежанци.[12] В 1927 година селото е прекръстено на Мавропиги, превод на турското име на селото Карабунар - черен извор.[13]

В документ на гръцките училищни власти от 1 декември 1941 година се посочва, че в Бошовци две трети от населението са „славяногласни“, а останалата една трета гърци бежанци от Мала Азия и Кавказ.[14]

Традиционно населението отглежда жито и се занимава и със скотовъдство.[2]

Прекръстени с официален указ местности в община Бошовци на 31 юли 1969 година
Име Име Ново име Ново име Описание
Коджа кале[15] Κοτζά Καλέ Кастро Κάστρο[16] възвишение на Ю от Бошовци[15]
Мудалар[15][17] Μουνταλάρ Мелисотопос Μελισσότοπος[16] местност на С от Бошовци[15]
Сулман Чешме[15] Σουλμάν Τσεσμέν Тригонон Τρίγωνον[16] възвишение на СЗ от Бошовци[15]
Таушан[15] Ταουσάν Лагорема Λαγόρεμα[16] река на Ю от Бошовци[15]
Шейтан[15] Σαϊτάν Агиос Николаос Άγιος Νικόλαος[16] река на С от Бошовци[15]
Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011 2021
Население 471[2] 473[2] 625[2] 810[2] 791[2] 715[2] 776[2] 827[2] 774[2] 649 456 0

Личности

редактиране
Родени в Бошовци
  •   Дине Аръшов (1885 – ?), македоно-одрински опълченец, Първа рота на десета прилепска дружина[18]

Външни препратки

редактиране

Бележки

редактиране
  1. ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. ↑ а б в г д е ж з и к л Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 294. (на македонска литературна норма)
  3. ↑ Νέζης, Νίκος. Τα ελληνικά βουνά : γεωγραφική εγκυκλοπαίδεια. Τόμος 2. Ηπειρωτική Ελλάδα. Πελοπόννησος - Στερεά Ελλάδα - Θεσσαλία - Ήπειρος - Μακεδονία - Θράκη. Αθήνα, Ελληνική Ομοσπονδία Ορειβασίας Αναρρίχησης : Κληροδότημα Αθ. Λευκαδίτη, 2010. ISBN 978-960-86676-6-2. σ. 361. (на гръцки)
  4. ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 98-99.
  5. ↑ Верковичъ, Стефанъ. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи. С. Петербургъ, Военная Типографія (въ зданіи Главнаго Штаба), 1889. с. 166. (на руски)
  6. ↑ Шоповъ, А. Изъ живота и положението на българитѣ въ вилаетите. Пловдивъ, Търговска Печатница, 1893. с. 230.
  7. ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 270.
  8. ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 63. (на македонска литературна норма)
  9. ↑ Κωνσταντίνος Σπανός. "Η απογραφή του Σαντζακίου των Σερβίων", in: "Ελιμειακά", 48-49, 2001.
  10. ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 178-179. (на френски)
  11. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 58, 831.
  12. ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012 
  13. ↑ Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 30 юни 2012 
  14. ↑ Цитирано по Даскалов, Георги. Българите в Егейска Македония, мит или реалност, Македонски научен институт, София, 1996, стр. 235.
  15. ↑ а б в г д е ж з и к По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
  16. ↑ а б в г д Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 483. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 147). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 31 Ιουλίου 1969. σ. 1051. (на гръцки)
  17. ↑ Kozáni GSGS (Series); 4439. 1st ed. Lambert conical orthomorphic spheroid Bessel proj. Prime meridians: Greenwich and Athens. "Reproduced from M.D.R. London, War Office, 1944.
  18. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 58.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Бошовци&oldid=12288300“.