Бошовци (на гръцки: Μαυροπηγή, Мавропигѝ, до 1927 година Καραμπουνάρ, Карабунар[1]) е село в Егейска Македония, Република Гърция, дем Еордея, област Западна Македония с 649 жители.

Бошовци
Μαυροπηγή
— село —
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Западна Македония
Дем Еордея
Географска област Саръгьол
Надм. височина 694 m
Население 649 души (2001)
Пощенски код 50200
Телефонен код +30 24630

ГеографияРедактиране

Селото е разположено на 10 километра югоизточно от Кайляри (Птолемаида), в североизточното подножие на Синяк (Синяцико).

ИсторияРедактиране

В Османската империяРедактиране

В края на XIX век Бошовци е смесено българо-турско село. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 Бошувци (Bochuvtzi) е посочено като село в каза Джумали със 150 домакинства и 430 жители българи и 58 мюсюлмани.[2]

В 1889 година Стефан Веркович („Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“) пише за Бошовци:

На 1 час разстояние на юг от Кайляр се намира мохамеданското село Кара бунар с 28 къщи и 80 нуфузи, от които се взима 3980 пиастри данък, а десятъкът достига 3000 пиастри. Близо до това село се намира и християнско [българско] село Кара бунар с 11 къщи, 15 семейни двойки и 21 нуфузи. Данъкът им е включен в този на предишното село, а инание-аскерие възлиза на 630 пиастри. Това село е на 1 час от Кайляри.[3]

В 1893 година Атанас Шопов посещава Кайлярско и определя Бошовци (Кара-бунар) като българско село.[4] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Бошовци (Кара Бунаръ) има 210 жители българи и 80 жители турци.[5]

В началото на XX век цялото християнско население на Бошовци е под върховенството на Цариградска патриаршия. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Бошевци има 320 българи патриаршисти гъркомани.[6]

Според гръцка статистика от 1904 година в Карабунар живеят 100 турци и 330 гърци.[7]

При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Бошовци е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[8]

В ГърцияРедактиране

През войната селото е окупирано от гръцки части, а след Междусъюзническата война попада в Гърция. През 20-те години турското население на Бошовци се изселва в Турция и в селото са настанени 48 гърци бежанци от Турция. В 1928 година селото е смесено местно-бежанско с 40 семейства и 164 души бежанци.[9] В 1927 година селото е прекръстено на Мавропиги, превод на турското име на селото Карабунар - черен извор.[10]

В документ на гръцките училищни власти от 1 декември 1941 година се посочва, че в Бошовци две трети от населението са „славяногласни“, а останалата една трета гърци бежанци от Мала Азия и Кавказ.[11]

ПреброяванияРедактиране

  • 1913 – 471 души
  • 1920 – 473 души
  • 1928 – 625 души
  • 1940 – 810 души
  • 1961 – 715 души
  • 1971 – 776 души
  • 1981 – 828 души
  • 1991 – 774 души
  • 2001 – 649 души

ЛичностиРедактиране

Родени в Бошовци
  •   Дине Аръшов (1885 – ?), македоно-одрински опълченец, Първа рота на десета прилепска дружина[12]

Външни препраткиРедактиране

БележкиРедактиране

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 98-99.
  3. Верковичъ, Стефанъ. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи. С. Петербургъ, Военная Типографія (въ зданіи Главнаго Штаба), 1889. с. 166. (на руски)
  4. Шоповъ, А. Изъ живота и положението на българитѣ въ вилаетите. Пловдивъ, Търговска Печатница, 1893. с. 230.
  5. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 270.
  6. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 178-179. (на френски)
  7. Κωνσταντίνος Σπανός. "Η απογραφή του Σαντζακίου των Σερβίων", in: "Ελιμειακά", 48-49, 2001.
  8. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 58, 831.
  9. „Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928“, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен 30 юни 2012 
  10. „Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971“, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен 30 юни 2012 
  11. Цитирано по Даскалов, Георги. Българите в Егейска Македония, мит или реалност, Македонски научен институт, София, 1996, стр. 235.
  12. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 58.