Брещени

селище в Гърция, Западна Македония
Тази статия е за селото в Гърция. За селото в Република Македония вижте Брещани.

Брèщени или Брèщани (произношение в местния говор Брèшчени, на гръцки: Αυγή, Авги, до 1926 година Μπρέστενη/Μπρέστανη, Брестени/Брестани,[1] до 1929 година Криа Нера[2]) е село в Егейска Македония, Република Гърция, дем Костур, област Западна Македония.

Брещени
Αυγή
— село —
Гърция
40.4491° с. ш. 21.1754° и. д.
Брещени
Западна Македония
40.4491° с. ш. 21.1754° и. д.
Брещени
Костурско
40.4491° с. ш. 21.1754° и. д.
Брещени
Страна Гърция
ОбластЗападна Македония
ДемКостур
Географска областНестрамкол
Надм. височина676 m
Население129 души (2021 г.)
ДемонимБрешчѐнци
Икона на Свети Димитър от Брещени, XIX век

География редактиране

Селото е разположено в Костурската котловина, в областта Нестрамкол, югозападно от демовия център Костур (Кастория) и на 6 километра западно от Хрупища (Аргос Орестико).

История редактиране

Етимология редактиране

Името на селото е от местното име *Брест, като tj в костурския говор стандартно дава шч.[3]

Неолит редактиране

На 500 m северозападно от Брещени е разкрито неолитно селище, съществувало 1000 години от 5500 до 4500 година пр.н.е.[4][5]

В Османската империя редактиране

В XV век в Брешани са отбелязани поименно 45 глави на домакинства.[6] В османските данъчни регистри от средата на XV век Брещани е споменато с 35 глави на семейства и петима неженени: Райко, Койо, Стайко, папа Букре, Михо, Богдан, Степан, Богоя, Яно, Мано, Калоян, Васил, Крузел (?), Димо, Манко, Гон, Никола, Калоян, Йорг, Васил, Димо, Андрия, Коста, Кирк, Михо, Бело, Урош, Стайо, Яно, Коста, Никола, Мано, Никола, Тодор, Йорг, Коста, Никола, Васил, Димо, Йорг, Стамат, Тодор, Яно, Койо, Татул, Йорг, Тодор, Папа Яно, Балабан, Никола, Никола, Гьорче, Йорг, Гуре, Димо, Петру, Дапче, Михал, Коста и Стайо, и две вдовици Мара и Мара. Общият приход за империята от селото е 3982 акчета.[7]

Църквата в селото „Свети Димитър“ е от XVIII век.[8][9]

Александър Синве ("Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique"), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Брестани (Brestani) живеят 600 гърци.[10] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Брешчени има 180 жители българи християни и 125 турци.[11]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Брещани е смесено българо-влашко-турско село в Костурската каза на Корчанския санджак с 50 къщи.[12]

В началото на XX век християнското население на Брещани е под върховенството на Цариградската патриаршия. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в селото има 120 българи патриаршисти гъркомани.[13]

Според Георгиос Панайотидис, учител в Цотилската гимназия, в 1910 година във Врестено (Βρέστενο) има 40 семейства, от които 15 „християни“, тоест гъркомани и „схизматици“, тоест екзархисти. Мюсюлманите според него говорят развален турски с турски корени и български окончания.[14]

Според Георги Константинов Бистрицки Брещени преди Балканската война има 30 български и 20 турски къщи.[15]

На етническата карта на Костурското братство в София от 1940 година, към 1912 година Брещенъ е обозначено като турско селище.[16]

В Гърция редактиране

През войната в селото влизат гръцки части и в 1913 година вследствие на Междусъюзническата война попада в Гърция. Селяните произвеждат жито, леща и тютюн.[17]

Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Брешчани (Брешћани) има 28 къщи славяни християни и 27 къщи турци.[18]

През 20-те години мюсюлманските му жители се изселват и на тяхно място са настанени гърци бежанци от Турция, които в 1928 година са 95[17][19] или според други данни 39 семейства и 143 души.[20]

През 1926 година селото е прекръстено на Криа Нера, в превод студени води, но тъй като и съседното село Лудово е прекръстено на Криа Нера, в 1929 година Брещени става Авги - в превод зора. По време на Гръцката гражданска война селото пострадва значително – 17 души от българските жители на селото загиват, а 127 емигрират в България и другите социалистически страни. В селото остават около 50 жители с български произход.[17]

Прекръстени с официален указ местности в община Брещени на 5 май 1969 година
Име Име Ново име Ново име Описание
Парлецина[21][22] Πασλίτσα Аскос Ασκός[23] местност СИ от Брещени
Корито[21] Κορίτνο Скафи Σκάφη[23] местност СИ от Брещени[21] (Гиздария[22])
Бавина[22] Μπάβινα Сиганорема Σιγανόρεμα[23] река, приток на Галешово, минаваща С от Брещени[22]
Тополка[22] Τοπάλκα Левкади Λευκάδι[23] местност СИ от Брешени[22]
Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011 2021
Население 317[17] 312[17] 265[17] 433[17] 271[17] 264[17] 210[17] 209[17] 222[17] 204 159

Личности редактиране

Родени в Брещени
  •   Андон Брещенски (? – 1907), костурски районен войвода на ВМОРО
  •   Вангел Попхристов (? – 1907), костурски районен войвода на ВМОРО
  •   Кирко Георгиевски (1921 – 1948), гръцки комунист[24]
  •   Коста Георгиевски (1916 – 1947), гръцки комунист[24]
  •   Сидо Атанасов, преселник в Хрупища, български национален деец в Драмско, убит от гръцки терористи[25]

Бележки редактиране

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  3. Заимов, Йордан. Заселване на българските Славяни на Балканския полуостров : проучване на жителските имена в българската топонимия. София, Издателство на Българската академия на науките, 1967. с. 110.
  4. Νεολιθικός οικισμός Αυγής Καστοριάς // Υπουργείο Πολιτισμού και Τουρισμού. Посетен на 21 октомври 2016.[неработеща препратка]
  5. Νεολιθικός Οικισμός Αυγής // Οδηγός Καστοριάς. Архивиран от оригинала на 2016-12-16. Посетен на 21 октомври 2016.
  6. Гандев, Христо. Българската народност през XV век. Демографско и етнографско изследване, Наука и Изкуство, II изд., София, 1989.
  7. Опширни пописни дефтери од XV век, том II, Архив на Македонија, Скопје, 1973, стр. 112
  8. Άγιος Δημήτριος ο Μυροβλύτης (+ 26 Οκτωβρίου), ο αγαπημένος άγιος του φιλοχρίστου λαού της Καστοριάς // Φως της Καστοριάς, 3 октомври 2013. Посетен на 20 август 2015.
  9. Ο ναός του Αγίου Δημητρίου Αυγής (18ος αιών) // Φως της Καστοριάς, 25 октомври 2016. Посетен на 2 ноември 2016.
  10. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 56. (на френски)
  11. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 268.
  12. Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 100. (на македонска литературна норма)
  13. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 180-181. (на френски)
  14. Παναγιωτίδης, Γιώργος Π. Σ. Τα Καστανοχώρια // Μακεδονικόν Ημερολόγιον Δʹ. εν Αθήναις, Τύποις «Αυγής Αθηνών», Θ. Ν. Αποστολοπούλου, 1911. σ. 138 - 139. Архивиран от оригинала на 2020-10-25.
  15. Бистрицки. Българско Костурско. Ксанти, Издава Костурското Благотворително Братство „Надежда“ в гр. Ксанти. Печатница и книжарница „Родопи“, 1919. с. 8.
  16. Костурско. София, Издание на Костурското братство, 1940.
  17. а б в г д е ж з и к л м Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. II дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-6-5. с. 10. (на македонска литературна норма)
  18. Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 18. (на сръбски)
  19. Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Avgi., архив на оригинала от 26 юли 2007, https://web.archive.org/web/20070726040028/http://www.mmkm.kcl.ac.uk/content/db/052.htm, посетен на 16 февруари 2008 
  20. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012 
  21. а б в Kónitsa GSGS (Series); 4439. 2nd ed. Lambert conical orthomorphic spheroid Bessel proj. Prime meridians: Greenwich and Athens. "Reproduced from M.D.R. 610/9542." In collections: Greece 1:100k Topographic Maps. Digital Archive McMaster University. London, War Office, 1944.
  22. а б в г д е По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
  23. а б в г Διατάγματα. Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 266. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 79). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 5 Μαΐου 1969. σ. 712. (на гръцки)
  24. а б Elizabeth Kolupacev Stewart, For Sacred National Freedom: Portraits Of Fallen Freedom Fighters, Politecon Publications, 2009[неработеща препратка]
  25. Марков, Георги Христов. Хрупищко. Хасково, Държавен архив - Хасково, Интерфейс, 2002. ISBN 954-90993-1-8. с. 132.