Емблема за пояснителна страница Тази статия е за реката в Гърция. За селото в България вижте Голешово.

Галешово[1] или Голешово или Голешовска река[2] или Галешова река[3] (на гръцки: Στραβοπόταμος, Ставропотамос) е река в Егейска Македония, Гърция.

Галешово
Στραβοπόταμος
081 Goleshovo Bridge.jpg
Мост на Голешево по пътя за Долени
Balkans 4087 cut kostursko.png
40.3102° с. ш. 21.0806° и. д.
40.4462° с. ш. 21.2454° и. д.
Местоположение в Костурско
Blue 0080ff pog.svg — начало, Blue pog.svg — устие
Общи сведения
Местоположение Flag of Greece.svg Гърция
Начало
Място Горуша
Координати 40°18′36.6″ с. ш. 21°04′50.26″ и. д. / 40.310168° с. ш. 21.080629° и. д.
Устие
Място Бистрица
Координати 40°26′46.24″ с. ш. 21°14′43.33″ и. д. / 40.44618° с. ш. 21.24537° и. д.

ЕтимологияРедактиране

Етимологията на името е от *Галеш- от гал, „черен“ и -еш. Сравними са местните имена Бѐлеш, Жъ̀лтеш, също и румънските топоними Galeș и Galeșu. Галесово е по гръцкия извор на Галеш-.[3] В 1910 година Георгиос Панайотидис, учител в Цотилската гимназия, нарича реката Голесинос (Γολέσινος) или Голесовон (Γολέσοβον).[4]

ОписаниеРедактиране

Реката извира югозападно от Големо Одре. Според Георги Христов главният извор е на самото плато на Одре и се казва Глава вода[5] или Рупата.[3] Реката първоначално тече на север, след това завива на североизток и тече през областта Костенария, покрай селата Вичища (Ники), Лудово (Крия Нера), Старичани (Лакомата), Госно (Лаханокипи) и се влива в Бистрица (Алиакмонас) като неин десен приток.[6]

Георги Христов пише за реката:

Басейнът на р. Галешово лежи почти изцяло по югоизточните склонове на Горуша и по северозападните на Одре планина и техните клонове. Коритото ѝ отначалото стеснено по горното ѝ течение все повече и повече се разширява и се обръща около селата Старичени и Госно на красива и плодородна долина, из която дълбоко тече. Интересна е р. Галешово по своите почти правилни криволичения, каквито е принудена да прави поради високите ѝ брегове от изворите дори до устието ѝ. Гледана от птичи полет нейното корито наподобява формата на движеща се огромна змия, с обърната към югоизток глава, бългаща водите си в р. Бистрица, недалеч от гр. Хрупища.[7]

Водосборен басейнРедактиране

→ ляв приток, ← десен приток

  • ← Боаз
  • → Вичищка река
  • ← Зулища
  • → Ливади
  • ← Селища
  • → Соища
  • → Бавина
  • → Бодацина
    • → Осман бей

БележкиРедактиране

  1. Марков, Георги Христов. Хрупищко. Хасково, Държавен архив - Хасково, Интерфейс, 2002. ISBN 954-90993-1-8. с. 21.
  2. Бистрицки. Българско Костурско. Ксанти, Издава Костурското Благотворително Братство „Надежда“ в гр. Ксанти. Печатница и книжарница „Родопи“, 1919. с. 5.
  3. а б в Заимов, Йордан. Български водопис : Географско описание, строеж и произход на имената. Т. 1 А - Й. Велико Търново, Великотърновски университет „Св. св. Кирил и Методий“, Център по българска ономастика „Проф. Николай Ковачев“, Фабер, 2012. ISBN 978-954-400-622-8. с. 259.
  4. Παναγιωτίδης, Γιώργος Π. Σ. Τα Καστανοχώρια. // Μακεδονικόν Ημερολόγιον Δʹ. εν Αθήναις, Τύποις «Αυγής Αθηνών», Θ. Ν. Αποστολοπούλου, 1911. σ. 137.
  5. Марков, Георги Христов. Хрупищко. Хасково, Държавен архив - Хасково, Интерфейс, 2002. ISBN 954-90993-1-8. с. 13.
  6. „www.grevena.gr“, архив на оригинала от 3 април 2009, https://web.archive.org/web/20090403055246/http://www.grevena.gr/perivallon/index.php?option=com_content&task=blogcategory&id=51&Itemid=167, посетен 3 април 2009 
  7. Марков, Георги Христов. Хрупищко. Хасково, Държавен архив - Хасково, Интерфейс, 2002. ISBN 954-90993-1-8. с. 21.