Отваря главното меню

Лу̀дово (на гръцки: Κρύα Νερά, Крия Нера, до 1926 Λούδοβο, Лудово, катаревуса: Λούδοβον, Лудовон[1]) е село в Егейска Македония, Гърция, дем Хрупища, област Западна Македония. Населението му е 32 души (2001).

Лудово
Κρύα Νερά
Лудово от пътя към Жужелци
Лудово от пътя към Жужелци
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Западна Македония
Дем Хрупища
Географска област Костенария
Население 32 души (2001)
Лудово в Общомедия

ГеографияРедактиране

Селото се намира на 10 километра югозападно от демовия център Хрупища (Аргос Орестико), на левия бряг на река Голешово в областта Костенария.

ИсторияРедактиране

В Османската империяРедактиране

За църквата „Свети Атанасий“ се смята, че е средновековна, но не е проучена.[2]

В османските данъчни регистри от средата на XV век Лундово е споменато с 18 глави на семейства и двама неженени: Райко, Тодор, Мано, Тодор, Димо, Петкос, Крушо, Йорг, Йорг, Никола, Томо, Димос, Добри, Дабижив, Велчо, Райко, Димо и Герг, и три вдовици Кала, Кала и Варуна. Общият приход за империята от селото е 1593 акчета[3].

В края на XIX век Лудово е чисто българско село. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Лудово има 168 жители българи.[4]

В началото на XX век цялото население на Лудово е под върховенството на Цариградската патриаршия, но след Илинденското въстание в началото на 1904 година минава под върховенството на Българската екзархия.[5] По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Лудово има 160 българи екзархисти.[6]

Гръцки статистики от 1905 година не отразяват промяната и показват Лудово като село със 130 жители гърци.[7] Според Георги Константинов Бистрицки Лудово преди Балканската война има 8 български къщи,[8] а според Георги Христов и 1 куцовлашка.[9]

В ГърцияРедактиране

През войната селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война. След 1919 година 1 жител на Лудово емигрира в България по официален път. В селото има 1 политическо убийство.[10] В 1926 година селото е прекръстено на Крия Нера. През Втората световна война селото пострадва от окупационните власти.[11]

По време на Гражданската война 24 деца от Лудово са изведени извън страната от комунистическите части като деца бежанци.[12]

През есента на 1959 година на масова церемония жителите на Лудово са заклевани да не говорят вече български език.[13]

ПреброяванияРедактиране

  • 1913 – 59 жители
  • 1920 – 61 жители
  • 1928 – 82 жители
  • 1940 – 349 жители
  • 1951 – 124 жители
  • 1961 – 41 жители
  • 1971 – 44 жители
  • 1981 – 47 жители
  • 1991 – 48 жители

Външни препраткиРедактиране

БележкиРедактиране

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Λούδοβον -- Κρύα Νερά
  2. Велев, Илија. Преглед на средновековни цркви и манастири во Македонија. Наша Книга, 1990. с. 27.
  3. Опширни пописни дефтери од XV век, том II, Архив на Македонија, Скопје, 1973, стр. 86
  4. Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 268.
  5. Силянов, Христо. Освободителните борби на Македония, том II, София, 1943, стр. 125.
  6. Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, pp. 180-181.
  7. Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Kria Nera.
  8. Бистрицки. Българско Костурско, Ксанти, 1919, стр.8.
  9. Марков, Георги Христов. Хрупищко, Хасково, 2002, стр. 198.
  10. Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Kria Nera.
  11. Мичев, Добрин. Българското национално дело в Югозападна Македония (1941 – 1944 г.)
  12. Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Kria Nera.
  13. Вестник "Фони тис Касторияс", 4 октомври 1959: „През последните два месеца жителите на няколко села в Северна Гърция на официални масови церемонии заявиха, че ще престанат да говорят славянския диалект и в бъдеще ще говорят само гръцки език. Първата церемония стана в село Кардия, епархия Еордея на ном Кожани, което според преброяването от 1951 г. има 692 жители. Церемонията е проведена и в други села като Крия Нера, от община Лакомата от ном Костур (41 жители) и Атрапос от ном Лерин (466 жители).“