Бронзова манатарка
Бронзова манатарка (Boletus aereus) или бронзовка е вид базидиева гъба от семейство Манатаркови (Boletaceae).
| Бронзова манатарка | ||||||||||||||||
 | ||||||||||||||||
| Класификация | ||||||||||||||||
| ||||||||||||||||
| Научно наименование | ||||||||||||||||
Bull., 1789 | ||||||||||||||||
| Синоними | ||||||||||||||||
| Бронзова манатарка в Общомедия | ||||||||||||||||
| [ редактиране ] |
Наименование редактиране
Гъбата носи епитета „бронзова“ заради специфичния оттенък, който има.
Известна е под имената:
- Bronze bolete (английски)
- Cèpe bronzé, Tête-de-nègre (френски)
- Kiefern-Steinpilz (немски)
- Porcino nero (италиански)
- Боровик бронзовый (руски)
Описание редактиране
Шапка редактиране
Отначало полукълбовидна, после се изправя до плоска. Тъмносиво-кафява до почти черна, често с ръждиви или охрени петна. Суха, матова и гладка, понякога неравна или напукана. Обикновено расте до 20 cm в диаметър, но някои екземпляри достигат и повече.[1]
Тръбички редактиране
Отначало бели, после постепенно пожълтяват. Порите са ситни, оцветени като тръбичките. Не посиняват при натиск.
Пънче редактиране
Отначало яйцевидно, после бухалковидно с широка основа. Покрито с белезникава до кафеникава мрежа. Фонът е обикновено канеленокафяв, но в някои случаи е по-светъл.
Месо редактиране
Бяло и плътно и не променя цвета си. Има приятна миризма на манатарка.
Разпространение и местообитание редактиране
Расте единствено в широколистни гори, с дъб (Quercus), бук (Fagus) и кестен (Castanea). Предпочита топли и редки гори на ниска до средна надморска височина. Среща се от края на пролетта до есента – в периода май-октомври. Често срещан вид.
Приложение редактиране
Ядлива гъба с приятен вкус.
Въз основа на анализи на плодови тела, събрани в Португалия, има 367 ККал на 100 грама бронзова манатарка (като сухо тегло). Съставът на макронутриентите от 100 грама изсушена гъба включва 17,9 грама протеин, 72,8 грама въглехидрати и 0,4 грама мазнини. Теглото на пресни плодове е около 92% вода. Преобладаващата захар е трехалоза (4,7 грама на 100 грама сухо тегло; всички следващи стойности приемат тази маса), с по-малки количества манитол (1,3 грама). Има 6 грама токофероли, по-голямата част от които е витамин Е и 3,7 грама аскорбинова киселина.[2]
Двойници редактиране
Бронзовата манатарка се бърка с други ядливи манатарки с бяло непосиняващо месо. В същите гори расте и дъбовата манатарка (Boletus reticulatus), която има кафява шапка с характерни пукнатини по нейната повърхност. Обикновената манатарка (Boletus edulis) е с още по-светла шапка, особено по периферията. Борова манатарка (Boletus pinophilus) обикновено расте на големи височини в иглолистни гори и притежава червено-кафява до винена шапка.
Източници редактиране
- ↑ Бронзова манатарка, manatarka.org
- ↑ Targeted metabolites analysis in wild Boletus species // LWT – Food Science and Technology 44 (6). 2011. DOI:10.1016/j.lwt.2011.01.017. с. 1343 – 48.
Литература редактиране
- Нашите гъби, Цв. Хинкова, М. Друмева, Г. Стойчев, В. Чалъков, 1986, Земиздат
- Гъбите в България, Д. Йорданов, С. Ванев, В. Факирова, 1978, Издателство на БАН
- Mushrooms, Roger Phillips, 2006, Macmillan, ISBN 978-0-330-44237-4
- Mushrooms & Toadstools of Britain and Europe, Régis Courtecuisse & Bernard Duhem, 1995, Harper Collins, ISBN 0-00-220025-2
- The Encyclopedia of Fungi of Britain and Europe, Michael Jordan, 1995, David & Charles, ISBN 0-7153-0129-2
- How to Identify Edible Mushrooms, Patrick Harding, Tony Lion, Gill Tomblin, 1996, Harper Collins ISBN 0-00-219984-X
- Funghi d’Italia, Fabrizio Boccardo, Mido Traverso, Alfredo Vizzini, Mirca Zotti, 2008, Zanichelli ISBN 8808070234