Обикновена манатарка

вид гъба

Обикновената манатарка, още меча гъба, самунка или само манатарка[2] (Boletus edulis), е вид гъба от род Манатарки.

Обикновена манатарка
(Gemeine Steinpilz) Boletus edulis.jpg
Природозащитен статут
LC
Незастрашен[1]
Класификация
царство:Гъби (Fungi)
отдел:Базидиеви гъби (Basidiomycota)
клас:Агарикални гъби (Agaricomycetes)
разред:Болетови (Boletales)
семейство:Манатаркови (Boletaceae)
род:Манатарки (Boletus)
секция:B. sect. Boletus
вид:Обикновена манатарка (B. edulis)
Научно наименование
Bull., 1782
Синоними
  • Boletus clavipes Pilát & Dermek, 1974
  • Boletus elephantinus With., 1796
  • Boletus olivaceobrunneus Zeller & F.D.Bailey, 1935
  • Boletus persoonii Bon, 1988
  • Boletus quercicola Singer, 1978
  • Boletus slovenicus Smotl., 1951
  • Boletus solidus Sowerby, 1814
  • Boletus venturii Bon, 1986
  • Boletus edulis var. clavipes Peck, 1889
  • Suillus citrinus Kuntze, 1898
  • Boletus edulis subsp. trisporus Duncan & Watling, 1974
  • Leccinum edule Gray, 1821
  • Leccinum elephantinum Gray, 1821
  • Boletus edulis subsp. clavipes Singer, 1947
  • Boletus edulis var. albus E.-J.Gilbert, 1931
  • Boletus edulis var. citrinus E.-J.Gilbert, 1931
  • Boletus edulis subsp. betulicola Hlaváček, 1994
  • Boletus edulis subsp. slovenicus Hlaváček, 1994
  • Boletus edulis var. abietis Schiemek, 1921
  • Boletus edulis var. arcticus Hlaváček, 1994
  • Boletus edulis var. arenarius H.Engel et al., 1983
  • Boletus edulis var. betulicola Vassilkov, 1948
  • Boletus edulis var. communis Alb. & Schwein., 1805
  • Boletus edulis var. grandedulis D.Arora & Simonini, 2008
  • Boletus edulis var. laevipes Massee, 1892
  • Boletus edulis var. ochraceus A.H.Sm. & Thiers, 1971
  • Boletus edulis var. piceicola Vassilkov, 1948
  • Boletus edulis var. pseudopurpureus Murr, 1918
  • Boletus edulis var. quercicola Vassilkov, 1948
  • Boletus edulis var. quercus Schiemek, 1921
  • Boletus edulis var. tuberosus Pers., 1801
  • Boletus betulicola Pilát & Dermek, 1974
  • Boletus reticulatus var. albus Hlaváček, 1994
  • Boletus reticulatus var. citrinus Hlaváček, 1994
  • Boletus edulis f. betulicola Vassilkov, 1966
  • Dictyopus edulis Quél., 1886
Обикновена манатарка в Общомедия
[ редактиране ]

ВидРедактиране

При младите екземпляри стъблото е дебело и месесто и често е няколко пъти по-голямо от самата гугла. Най-тънката част е винаги до тръбичките, където също така се намира мрежеста окраска. Тръбичките са бели, но по-късно стават бледожълти. Цветът на най-младите гугли е кремав. Със стареенето на плодното тяло, гуглата се уголемява, става плоска и покафенява. Най-старите екземпляри имат маслиненозелени тръбички. Такъв е и цветът на споровия прашец. Месото е винаги бяло. Размерът на гуглата е до 25 cm. Стъблото расте до 20 cm височина. Масата на цялата гъба може да достигне и даже да надвиши 2 kg.

СъбиранеРедактиране

Това е една от най-разпространените в България диви гъби. Тя е лесна за разпознаване, добра за консумация, лесна за съхранение и желана за внос от други европейски държави. Висококачествените млади манатарки се считат за деликатес и имат високи цени.

Гъбата се среща най-често в широколистни гори, но не е изключение и в иглолистни. Развива се в симбиоза с дърветата.

Събира се ежегодно заедно с пачия крак по всички планини. Традиционно гъбите се нарязват на тънки филийки, които после се нареждат върху платно за сушене под слънцето. Консумират се и пресни.

Обикновената манатарка може да се сбърка с ядливите:

Манатарки с оранжеви или червени тръбички и посиняващо месо трябва да се избягват. Това са дяволска гъба (B. satanas), пурпурночервена манатарка (B. rhodoxanthus), красива манатарка (B. calopus), червеностъблена манатарка (B. erythropus) и огнена манатарка (B. luridus). Горчивата манатарка (Tylopilus felleus) не е отровна, но е неприятно горчива на вкус.

ГалерияРедактиране

ИзточнициРедактиране

  1. Boletus edulis (Bull., 1782). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 24 декември 2021 г. (на английски)
  2. Йорданов, Даки. Гъбите в България. София, Издателство на БАН, 1978. ISBN 19-2530-6-78. с. 79.

Външни препраткиРедактиране