Бугариево

село в Гърция
(пренасочване от Бугариово)

Бугарѝево[1] или Бугариово (на гръцки: Νέα Μεσημβρία, Неа Месимврия, до 1926 година Μπουγαρίοβο/ν, Μπουλγκαρίεβο, Бугариово/н, Булгариево,[2] до 1953 година Καραβίας, Каравиас[3]) е село в Гърция, в дем Илиджиево (Халкидона), област Централна Македония с 3048 жители (2011).[4]

Бугариево
Νέα Μεσημβρία
Вятърна мелница в центъра на Бугариево
Вятърна мелница в центъра на Бугариево
Гърция
40.7517° с. ш. 22.7692° и. д.
Бугариево
Централна Македония
40.7517° с. ш. 22.7692° и. д.
Бугариево
Солунско
40.7517° с. ш. 22.7692° и. д.
Бугариево
Страна Гърция
ОбластЦентрална Македония
ДемИлиджиево
Географска областВардария
Надм. височина56 m
Население2303 души (2021 г.)
Пощенски код570 11
Телефонен код231
Бугариево в Общомедия

География

редактиране

Селото е разположено в Солунското поле на 24 километра северозападно от Солун и на 5 километра северно от демовия център Каваклиево (Агиос Атанасиос).

В Османската империя

редактиране

В XIX век селото принадлежи на муката на пазачите на ливади и жителите му се занимават с отглеждане и развъждане на коне, крави и камили.[5]

В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873, Булгариево (Bulgarievo) е посочено като село с 43 домакинства и 178 жители българи.[6]

В 1900 година според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в Бугариово живеят 590 българи християни.[7] Всички жители на селото са под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в селото има 720 жители българи екзархисти. В селото функционира българско училище[8] с учител Олга Михайлова от Солун.[9]

Според преброяването от 1905 година в семото има 355 жители, всичките българи екзархисти.[5]

При избухването на Балканската война в 1912 година пет души от Бугариево са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[10]

След Междусъюзническата война в 1913 година селото остава в Гърция. Местните жители са подложени на репресии от страна на гръцките власти, което принуждава голяма част от тях да се изселят в България, първоначално в Западна Тракия.[11] В 1915 година в селото са заселени 80-90 семейства гърци бежанци от Тракия. В 1920 година са настанени бежанци от Понт и Кавказ.[12]

През лятото на 1925 година италианският кораб „Габриела“ докарва в Гърция 340 семейства от Несебър, 288 от които през март 1926 година се установяват в Бугариево.[13] В 1926 година името на селото е сменено на Каравия на името на андартския капитан Йоанис Каравитис. В 1928 година Бугариево е представено като смесено местно-бежанско село с 356 бежански семейства и 1293 жители бежанци.[14] В 1953 година селото отново е прекръстено, този път на Неа Месимврия, в превод Нов Несебър. Селото е известно с вино и ципурото си.[4]

В 2001 година селото има 2343 жители, а в 2011 година - 3048.[4]

Прекръстени с официален указ местности в община Бугариево на 21 октомври 1969 година
Име Име Ново име Ново име Описание
Еман[15] Έμάν Рема Ρέμα[16] река на И от Бугариево[15]
Горница[15] Γκορνίτσα Плая Πλαγιά[16] местност на СЗ от Бугариево[15]
Каргалек[15] Καργαλέκ Рематаки Ρεματάκι[16] река на И от Бугариево[15]

„Свети Атанасий“

редактиране

Основна забележителност на Бугариево е църквата „Свети Атанасий“, построена според местни легенди на мястото на манастир, основан от монахинята Пелагия в XVII век и горял три пъти. В сегашния си вид църквата е построена в 1858 година и представлява трикорабна поствизантийска базилика. В миналото на патронния празник 2 май в църквата се е правил курбан. Църквата е изписана от Константинос Ламбу от Кулакия. Църквата е обявена за защитен обект от гръцкото министерство на културата.[17]

Личности

редактиране
 
Стамат Танчев.
Родени в Бугариево
  •   Александър Димитров (1909 – 1944), български политик, комунист
  •   Ангел Стойков Платнаров (1864 – след 1943), български революционер
  •   Атанас Ч. Иванов (1886 – ?), македоно-одрински опълченец, нестроева рота на Петнадесета щипска дружина[18]
  •   Божин Танчев (1879 – ?), български учител и революционер, македоно-одрински опълченец
  •   Борис Стойков Атанасов – Мирчо (1909 – 1944), български партизанин[19]
  •   Васил Георгиев (1888 – ?), македоно-одрински опълченец, Трета рота на Пета одринска дружина, ранен, носител на орден „За храброст“ IV степен[20]
  •   Георги Христов Чуперков (10 декември 1882 – ?), в 1905 година завършва с двадесетия випуск Солунската българска мъжка гимназия,[21] македоно-одрински опълченец, Четвърта и нестроева рота на Пета одринска дружина,[22] преподава в различни села във Видинско – Александрово, Бела
  •   Димитър Попстаматов (1880 – 1904), български просветен и революционен деец, войвода на ВМОРО, син на Стамат Танчев
  •   Димитър Трайков Пишмишев – Бако, Пижо (р. 7. X. 1907 г.), учи в Бугариево, емигрант в Пловдив, тютюноработник, член на БКП, през 1942 г. изпратен в концлагер, освободен през 1944 г., на 25 август се присъединява към бригадата „Георги Димитров“, в дружина „Лиляна Димитрова“, след Деветосептемврийския преврат работи в Народната милиция[23]
  •   Илия Бугарийски, деец на ВМОРО[24]
  •   Михаил Попстаматов, български военен, офицер и революционер, деец на ВМОРО в Солунско, син на Стамат Танчев
  •   Пелагия, монахиня в манастира „Свети Атанасий“ край селото, през 1870 година въвежда обучение на български език[25]
  •   Петра Попстаматова, българска просветна и революционна деятелка, член на ВМОРО, дъщеря на Стамат Танчев
  •   Петър Димитров (1888 – ?), македоно-одрински опълченец, Солунски доброволчески отряд[26]
  •   Солунка Илчева (1911 – 1984), българска комунистическа деятелка
  •   Стамат Танчев (1857 – 1904), български революционер
Починали в Бугариево
  •   Димитър Гонов Стамов (? – 1902), български учител и революционер, четник на ВМОРО, загинал на 20 юли 1902 година в Бугариево[27]
  1. Бабев, Иван, „Македонска голгота – Спомени и изповеди от Ениджевардарско“, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София 2009 г., стр.158
  2. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  3. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  4. а б в Μεσήμβρια // Δήμος Χαλκηδόνας. Посетен на 8 юли 2019 г.
  5. а б Μπαλάσης, Ευγένιος. Οικισμοί του Κάμπου της Θεσσαλονίκης την περίοδο 1900-1940 : Μεταπτυχιακή Εργασία Επιβλ. Καθ. Μ. Μυρίδης. Θεσσαλονίκη, Αριστοτέλειο Πανεπιστήμιο Θεσσαλονίκης. Πολυτεχνικής Σχολή. Τμήμα Αγρονόμων Τοπογράφων Μηχανικών Τεχνικές και Μέθοδοι στην Ανάλυση, Σχεδίαση και ∆ιαχείριση του Χώρου Χαρτογραφική Παραγωγή και Γεωγραφική Ανάλυση, Ιούλιος 2009. σ. 46. (на гръцки)
  6. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 154-155.
  7. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 140.
  8. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 218-219. (на френски)
  9. Галчев, Илия. „Българската просвета в Солунския вилает“, УИ, София, 2005, стр.333
  10. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 831.
  11. Буга̀ри гъркома̀ни. Разказано по говора на Ениджевардарско, село Ба̀ровица, от Димитър Христов, записал Л. М., Македонски преглед, г.I, кн. 3, 1925, с. 104.
  12. Δήμος Αγίου Αθανασίου, архив на оригинала от 11 май 2010, https://web.archive.org/web/20100511041011/http://www.dimos-agiouathanasiou.gr/index.php?option=com_content&task=view&id=27&Itemid=42, посетен на 7 януари 2010 
  13. Macedonian Press Agency: News in Greek, 96-11-13
  14. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012 
  15. а б в г д е По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
  16. а б в Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 670. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 208). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 21 Οκτωβρίου 1969. σ. 1478. (на гръцки)
  17. Δήμος Αγίου Αθανασίου, архив на оригинала от 11 май 2010, https://web.archive.org/web/20100511041639/http://www.dimos-agiouathanasiou.gr/index.php?option=com_content&task=view&id=25&Itemid=40, посетен на 7 януари 2010 
  18. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 275.
  19. Списък на убити партизани
  20. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 149.
  21. Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 98.
  22. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 801.
  23. Горов, Христо. Хроника на едно лято. Партизански дневник. София, Партиздат, 1975. с. 195.
  24. Бабев, Иван. Помним делата ви. НСА Прес, 2013. с. 228-229.
  25. Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 509-510.
  26. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 225.
  27. Николов, Борис. Борбите в Македония. Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров. София, Звезди, 2005. ISBN 954-9514-56-0. с. 131.