Отваря главното меню

Бурсук (Серско)

историческо село в Серско, Гърция
(пренасочване от Бурсуко)

Бурсу̀к или членувано Бурсу̀ко (на гръцки: Λιμνοχώρι, Лимнохори, катаревуса Λιμνοχώριον, Лимнохорион, до 1927 Μπουρσούκι, Бурсуки[1]) е бивше село в Република Гърция, Егейска Македония.

Бурсук
Λιμνοχώρι
Страна Флаг на Гърция Гърция
Област Централна Македония
Дем Долна Джумая
Географска област Бутковско езеро
Надм. височина 20 m
Население (1936) изселено души

Съдържание

ГеографияРедактиране

Бурсук е било разположено на територията на дем Долна Джумая (Ираклия). Селото е залято от водите на превърнатото в язовир Бутковско езеро.

ИсторияРедактиране

ЕтимологияРедактиране

Според Йордан Н. Иванов името е от диалектното бурсу̀к, язовец.[2]

В Османската империяРедактиране

В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 г., Бурсук (Boursouk) е посочено като селище в Серска каза с 15 домакинства, като жителите му са 49 българи.[3]

В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:

Борсук, чифлик, част от който принадлежи на х. Ахмет ефенди; 2 часа на З от Джумая. Излизат прочути дини; 60 къщи българе.[4]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година селото брои 360 жители, всички българи християни.[5]

Всички християни от Бурсук са под ведомството на Цариградската патриаршия. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Бурсук (Boursouk) живеят 480 българи патриаршисти гъркомани. В селото има 1 начално гръцко училище с 1 учител и 20 ученика.[6]

При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Бурсук е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[7]

В ГърцияРедактиране

През войната селото е освободено от български части, но след Междусъзническата война в 1913 година остава в Гърция. През 1923 г. в близост до селото Тома Радовски е тежко ранен в двата крака при ожесточена престрелка с гръцки военни части. Той е районен войвода на ВМРО в Петрички окръг и сформира чучулиговската чета с която преминава и води бойни действия в Гърция. С много усилия е донесен от четниците в село Чучулигово, Петричко за лечение, но остава куц с левия си крак.[8] След наводнение в 1936 година населението е изселено в Хазнатар и Бурсук е изоставено.[2]

ЛичностиРедактиране

Родени в Бурсук
  •   Георги Баджов, български революционер, деец на ВМОРО, загинал преди 1918 г.[9]
  •   Никола Аврамов, български свещеник и революционер, деец на ВМОРО, умрял след 1918 г.[9]
  •   Никола Петков (? – 1913), македоно-одрински опълченец, Трета и нестроева рота на Пета одринска дружина, ранен в Балканската война на 28 януари 1913 година, безследно изчезнал в Междусъюзническата на 16 юни 1913 година[10]

БележкиРедактиране

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Μπουρσούκι -- Λιμνοχώρι
  2. а б Иванов, Йордан. „Местните имена между Долна Струма и Долна Места“. София, БАН, 1982, стр. 84.
  3. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995. стр. 120-121
  4. Стрезов, Г. Два санджака от Източна Македония. Периодично списание на Българското книжовно дружество в Средец, кн.XXXVI, 1891, стр. 849.
  5. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 177.
  6. Brancoff, D.M. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, pp. 198-199.
  7. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 550 и 832.
  8. ЦДА, ф. 1909, оп. 2, а. е. 430, л. 12-13; ф. 3, оп. 12, а. е. 1294, л. 1-2.
  9. а б Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 106.
  10. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 550.