Бурсук (Сярско)
Бурсу̀к или членувано Бурсу̀ко (на гръцки: Λιμνοχώρι, Лимнохори, катаревуса Λιμνοχώριον, Лимнохорион, до 1927 година Μπουρσούκι, Бурсуки[1]) е бивше село в Република Гърция, Егейска Македония.
| Бурсук Λιμνοχώρι | |
  Бурсук  Бурсук  Бурсук | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Централна Македония |
| Дем | Долна Джумая |
| Географска област | Бутковско езеро |
| Надм. височина | 20 m |
| Население | изселено души (1936) |
География редактиране
Бурсук е било разположено на територията на дем Долна Джумая (Ираклия). Селото е залято от водите на превърнатото в язовир Бутковско езеро.
История редактиране
Етимология редактиране
Според Йордан Н. Иванов името е от диалектното бурсу̀к, язовец.[2]
В Османската империя редактиране
В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 г., Бурсук (Boursouk) е посочено като селище в Сярска каза с 15 домакинства, като жителите му са 49 българи.[3]
В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:
| „ | Борсук, чифлик, част от който принадлежи на х. Ахмет ефенди; 2 часа на З от Джумая. Излизат прочути дини; 60 къщи българе.[4] | “ |
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година селото брои 360 жители, всички българи християни.[5]
Всички християни от Бурсук са под ведомството на Цариградската патриаршия. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Бурсук (Boursouk) живеят 480 българи патриаршисти гъркомани. В селото има 1 начално гръцко училище с 1 учител и 20 ученици.[6]
При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Бурсук е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[7]
В Гърция редактиране
През войната селото е освободено от български части, но след Междусъзническата война в 1913 година остава в Гърция. Жителите на селото заедно с тези на Мантар и Порлида оказват съпротива на гръцките денационализаторски мерки и отказват да плащат владичина, да се поздравяват на гръцки за Великден, да признаят гръцкия поп и да се черкуват, а децата спират да ходят на училище, поради въведения в него гръцки език.[8]
През 1923 г. в близост до селото Тома Радовски е тежко ранен в двата крака при ожесточена престрелка с гръцки военни части.[9] След наводнение в 1936 година населението е изселено в Хазнатар и Бурсук е изоставено.[2]
Личности редактиране
- Родени в Бурсук
Георги Баджов, български революционер, деец на ВМОРО, загинал преди 1918 г.[10]- Никола Аврамов, български свещеник и революционер, деец на ВМОРО, умрял след 1918 г.[10]
- Никола Петков (? – 1913), македоно-одрински опълченец, Трета и нестроева рота на Пета одринска дружина, ранен в Балканската война на 28 януари 1913 година, безследно изчезнал в Междусъюзническата на 16 юни 1913 година[11]
Бележки редактиране
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ а б Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 84.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 120-121.
- ↑ Z. Два санджака отъ Источна Македония // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Седма (XXXVI). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 849.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 177.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 198-199. (на френски)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 550 и 832.
- ↑ Цокова, Полина. Дейността на Неврокопската митрополия в периода на войните 1912 - 1919 година // Исторически преглед 65 (1-2). София, Институт по история при БАН, 2009. с. 95.
- ↑ ЦДА, ф. 1909, оп. 2, а. е. 430, л. 12-13; ф. 3, оп. 12, а. е. 1294, л. 1-2.
- ↑ а б Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 106.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 550.