Хазнатар
Хазнатар или често членувано Хазнатаро (на гръцки: Χρυσοχώραφα, Хрисохорафа, до 1926 година Χαζνατάρ, Хазнатар[1]) е село в Гърция, Егейска Македония, в дем Долна Джумая (Ираклия), област Централна Македония с 1347 жители (2001).
|
Хазнатар Χρυσοχώραφα |
|
|---|---|
  Хазнатар  Хазнатар |
|
| Страна |
 Гърция |
| Област | Централна Македония |
| Дем | Долна Джумая |
| Географска област | Серско поле |
| Надм. височина | 29 m |
| Население | 1347 души (2001) |
ГеографияРедактиране
Селото е разположено в Серското поле северозападно от град Сяр (Серес) и западно от демовия център Долна Джумая (Ираклия), близко до източния бряг на Бутковското езеро (Керкини).
ИсторияРедактиране
ЕтимологияРедактиране
Според Йордан Н. Иванов името е от турското hazne, hazine, хазна и наставка -dar, -tar за nomena agentis от вида на байрактар.[2]
В Османската империяРедактиране
През XIX век Хазнатар, е малко чифликчийско село, числящо се към Серската кааза на Отоманската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Хазнатар (Haznatar) е посочено като село с 15 домакинства, като жителите му са 46 българи.[3]
В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:
| „ | Хазнатар махала, чифлик на една серска бейска къща; на И от Борсук 1/2 час. Църква „Св. Богородица“; четът гръцки. 50 български къщи и 10 цигански. Училище гръцко с 30 ученика.[4] | “ |
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година селото брои 560 жители, от които 500 българи християни и 60 цигани.[5]
След Илинденското въстание в началото на 1904 година цялото село минава под върховенството на Българската екзархия.[6] По данни на секретаря на Екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година християнското население на Хазнатар се състои от 280 жители българи екзархисти. В селото функционира българско начално училище.[7]
В ГърцияРедактиране
Хазнатар е освободено от османска власт през октомври 1912 година по време на Балканската война от части на Седма рилска дивизия. Селото попада в пределите на Гърция след Междусъюзническата война в 1913 година. Голяма част от населението на селото се изселва в България - главно в град Петрич и района. През 20-те години на XX век в селото са заселени гърци-бежанци от Мала Азия. Според преброяването от 1928 година, Хазнатар е смесено бежанско село със 145 бежански семейства с 571 души.[8]
През 1926 година селото е прекръстено на Хрисохорафа.[9]
ЛичностиРедактиране
- Родени в Хазнатар
Георги Хазнатарски (Гогата Хазнатарски) (1877-1941), български революционер, войвода на ВМРО- Мите Казаков, български революционер, деец на ВМОРО, умрял след 1918 г.[10]
- Преподобна Стойна (1883 – 1933), българска ясновидка
БележкиРедактиране
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Χαζνατάρ -- Χρυσοχώραφα
- ↑ Иванов, Йордан. „Местните имена между Долна Струма и Долна Места“. София, БАН, 1982, стр. 212.
- ↑ „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995. стр. 120-121.
- ↑ Стрезов, Г. Два санджака от Източна Македония. Периодично списание на Българското книжовно дружество в Средец, кн.XXXVI, 1891, стр. 849.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 177.
- ↑ Христо Силянов. „Освободителните борби на Македония“, том II, София, 1993, стр.126.
- ↑ D.M.Brancoff. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, р.198-199.
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928
- ↑ Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971
- ↑ Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 106.