Хазнатар
Хазнатар или често членувано Хазнатаро (на гръцки: Χρυσοχώραφα, Хрисохорафа, до 1926 година Χαζνατάρ, Хазнатар[1]) е село в Гърция, Егейска Македония, в дем Долна Джумая (Ираклия), област Централна Македония с 1347 жители (2001).
| Хазнатар Χρυσοχώραφα | |
|---|---|
  Хазнатар  Хазнатар  Хазнатар | |
| Страна |  Гърция |
| Област | Централна Македония |
| Дем | Долна Джумая |
| Географска област | Сярско поле |
| Надм. височина | 29 m |
| Население | 1023 души (2011 г.) |
География Редактиране
Селото е разположено в Сярското поле северозападно от град Сяр (Серес) и западно от демовия център Долна Джумая (Ираклия), близко до източния бряг на Бутковското езеро (Керкини).
История Редактиране
Етимология Редактиране
Според Йордан Н. Иванов името е от турското hazne, hazine, хазна и наставка -dar, -tar за nomena agentis от вида на байрактар.[2]
В Османската империя Редактиране
През XIX век Хазнатар е малко чифликчийско село, числящо се към Сярската кааза на Отоманската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Хазнатар (Haznatar) е посочено като село с 15 домакинства, като жителите му са 46 българи.[3]
В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:
| „ | Хазнатар махала, чифлик на една сярска бейска къща; на И от Борсук 1/2 час. Църква „Св. Богородица“; четът гръцки. 50 български къщи и 10 цигански. Училище гръцко с 30 ученика.[4] | “ |
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година селото брои 560 жители, от които 500 българи християни и 60 цигани.[5]
След Илинденското въстание в началото на 1904 година цялото село минава под върховенството на Българската екзархия.[6] По данни на секретаря на Екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година християнското население на Хазнатар се състои от 280 жители българи екзархисти. В селото функционира българско начално училище.[7]
Преподобна Стойна и легендарния серски войвода Георги Хазнатарски са първи братовчеди, и двамата са родом от Хазнатар.[8]
В Гърция Редактиране
Хазнатар е освободено от османска власт през октомври 1912 година по време на Балканската война от части на Седма рилска дивизия. Селото попада в пределите на Гърция след Междусъюзническата война в 1913 година. Голяма част от населението на селото се изселва в България - главно в град Петрич и района. През 20-те години на XX век в селото са заселени бежанци-гагаузи от Източна Тракия.[9] Според преброяването от 1928 година, Хазнатар е смесено бежанско село със 145 бежански семейства с 571 души.[10]
През 1926 година селото е прекръстено на Хрисохорафа.[11]
През 50-те години на ХХ век част от населението на селото емигрира в САЩ. По-голямата част от преселниците се установява в предградие на Бостън, като запазва връзките си с Хрисохорафа.[12]
| Име | Име | Ново име | Ново име | Описание |
|---|---|---|---|---|
| Али паша[13] | Άλή Πασά | Тригонометрико | Τριγωνομετρικό[14] | възвишение на И от Хазнатар (31,8 m)[13] |
| Али паша Орман[13] | Άλή Πασά Όρμάν | Амудиес | Αμμουδιές[14] | местност на З от Хазнатар на брега на Бутковското езеро[13] |
Личности Редактиране
- Родени в Хазнатар
Георги Хазнатарски (Гогата Хазнатарски) (1877-1941), български революционер, войвода на ВМРО- Мите Казаков, български революционер, деец на ВМОРО, умрял след 1918 г.[15]
- Преподобна Стойна (1883 – 1933), българска ясновидка
Бележки Редактиране
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 212.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 120-121.
- ↑ Z. Два санджака отъ Источна Македония. // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Седма (XXXVI). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 849.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 177.
- ↑ Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1943. с. 126.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 198-199. (на френски)
- ↑ Радовски, Александър. Мице Чегански, Фабер, Велико Търново, 2020, стр. 27.
- ↑ Булгар, Степан С. Гагаузы в Греции, - в: Гагаузы в мире и мир гагаузов, Том I, Гагаузы в мире, Комрат-Кишинёв, 2012, с. 423, 426.
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 2012-06-30
- ↑ Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 2012-06-30
- ↑ Булгар, Степан С. Гагаузы в Греции, - в: Гагаузы в мире и мир гагаузов, Том I, Гагаузы в мире, Комрат-Кишинёв, 2012, с. 426.
- ↑ а б в г По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ а б Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 427. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων. // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 146). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 6 Ιουλίου 1968. σ. 1043. (на гръцки)
- ↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 106.