Уикипедия

Българи в Германия

Българите в Германия (на немски: Bulgaren in Deutschland) са етническа група, която не присъства при преброяването на населението в страната. Според данни на Федералната статистическа служба, българските граждани в страната към 31 декември 2021 г. са 410 885 души,[1] като съставляват 0,49% от населението на Германия.[2] Те са една от най-многобройните български общности в Западна Европа.

Българи в Германия
Общ бройБългарски граждани:
410 885
(данни на Федералната статистическа служба към 31 декември 2021 г.)
Говорими езицинемски, български, турски, цигански (сред българските граждани)

В периода от 2000 до 2021 г. 27 309 български граждани придобиват германско гражданство, като 18 353 от тях го придобиват в последните 10 години.[3]

Към 31 декември 2019 г. броят на българските граждани в Германия е 360 170 души,[4] в същото време броят на българските студенти в страната през летния семестър на 2019 г. е 6 250 души (от общо 379 549 чуждестранни студенти).[5] Отчита се постоянен спад през годините на тази бройка. За сравнение, през зимния семестър 2005/2006 г. броя на българските студенти е 12 794 души (от общо 248 357 чуждестранни студенти).[6]

Броят на безработните български граждани към 31 януари 2020 г. е 30 108 души (или 8,3%), като почти всички от тях нямат завършено образование (26 506 души). 20 645 от безработните получават социални помощи за безработица.[7]

История редактиране

Българската общност в Германия е една от най-многочислените групи български общности зад граница. Тя се е формирала през три основни периода на миграция – след Втората световна война, след 1989 г. и след присъединяването на България в Европейския съюз през 2007 г.[8]

Численост редактиране

 
Дял на българските граждани в Германия по окръзи през 2014 г.

Брой на българските граждани в Германия през годините, според данни на Федералната статистическа служба (към 31 декември):[4][9]

Български цигани редактиране

Според оценки през 2019 г. броят на българските цигани в градовете Дортмунд и Дуйсбург в Рурска област, провинция Северен Рейн-Вестфалия се оценява на близо 80 хил. души.[10]

През 2019 г. броят на българските цигани от пловдивския квартал Столипиново в Германия се оценява на около 12 хил. души. Те са мнозинство сред българските цигани в град Дуйсбург. Циганите от България в града говорят на турски език и са с произход от Пловдивско и Шуменско.[11]

Български турци редактиране

Българските турци започват масово да се заселват в Германия в началото на 1990-те години, когато стари мигранти масово канят свои близки и роднини от България, които не са успели да се изселят по време на Възродителния процес. Те пристигат в Германия като бежанци, а по-късно стават предимно трудови мигранти.[10]

Личности редактиране

Етнически българи родени в Германия са:

   
Стефан Голдман
Сента-София Делипонти

Личности със смесен български и друг произход, родени в Германия са:

Български емигранти в Германия редактиране

Български евреи редактиране

Български евреи емигрирали от България в Германия са:

Федерални провинции редактиране

Бавария редактиране

Мюнхен редактиране

Към 31 декември 2012 г. българските граждани в Мюнхен са 8 828 души.[12] В предходните години са били: 1651 (2000), 2411 (2001), 2822 (2002), 3119 (2003), 3045 (2004), 2858 (2005), 2956 (2006), 3812 (2007), 4509 (2008), 5147 (2009), 5982 (2010).

Берлин редактиране

Към 31 декември 2019 г. българските граждани в Берлин наброяват 31 525 души,[4] повече от три пъти спрямо 2010 г., когато те са били 9 988 души.[13]

Северен Рейн-Вестфалия редактиране

Към 31 декември 2021 г. българските граждани в провинция Северен Рейн-Вестфалия наброяват 96 715 души. В началото на септември 2022 г. в град Дюселдорф е разкрито Генералното консулство на България.[14]

Двойно гражданство редактиране

С присъединяването на България към Европейския съюз на 1 януари 2007 г. на практика се легализира двойното гражданство между България и Германия. Отказването от българско гражданство вече не е условие за придобиване на германско. Голямото мнозинство от натурализираните след 2007 г. българи запазват българското си гражданство. Преди 2007 г. двойното гражданство е било възможно само при придобиване по права линия от родителите.

Култура редактиране

 
Българският параклис „Св. св. Кирил и Методий“ в Елванген
 
Паметник на Петър Берон във Хайделберг

Дружества редактиране

Български дружества са:

  • Българска Общност – Берлин (от 2006)
  • Български културен кръг – Хановер
  • Български културен форум „Мартеница“ – Щутгарт (от 2003)
  • Германо-български клуб – Бон
  • Германо-български форум – Берлин (от 1996)
  • Германо-Българско социокултурно дружество в Дортмунд и околността „Васил Левский“ – гр. Дортмунд и гр. Люнен Архив на оригинала от 2020-03-23 в Wayback Machine.
  • Германо-българско дружество „Помощ за децата“ – Ноенкирхен-Зигертсбрун (от 2003)
  • Германо-българско дружество в Бавария – Мюнхен (от 1993)
  • Германо-българско културно дружество "Златен Век" – Нюрнберг / Ерланген
  • Германо-българско дружество за насърчаване на връзките между България и Германия – седалище Берлин (от 1995)
  • Германо-българско социокултурно сдружение – Магдебург (от 2013)
  • Германо-българско дружество „Дунав“ – Дюселдорф (от 2010)
  • Германо-българско дружество – Вайнщат
  • Германо-българско дружество – Дрезден
  • Германо-българско дружество – Лайпциг (от 1992)
  • Германо-българско дружество – Мьосинген (от 1995)
  • Германо-българско дружество – Тюрингия (от 1998)
  • Германо-българско дружество – Хамбург (от 1995)
  • Германо-българско културно дружество „Иван Вазов“ – Есен (от 1975)
  • Германо-българско културно дружество „Кирил и Методий“ – Франкфурт (от 1982)
  • Германо-българско културно дружество – Дармщат (от 1978)
  • Германско-българско дружество за приятелство – Щутгарт (от 1941)
  • Дружество за подпомагане на български домове за деца, лишени от родителски грижи – Берлин (от 1997)
  • Дружество на приятелите на България – Берлин/Бранденбург (от 1990),
  • Дружество „Приятели на България“ – Пютлинген
  • Дружество Немско-българска родителска инициатива „Ян Бибиян“, Мюнстер
  • Клуб на българските жени и българските семейства в Хамбург (от 2005)
  • Приятелски кръг „София“ – Билефелд
  • „Помощ за България“ – Франкфурт.
  • Немско-българско културно сдружение „Аз Буки Веди“ – Кьолн
  • Немско-българско сдружение ДУНАВ – Бремен (от 2015)[15]

Електронни медии редактиране

Български електронни медии са:

Училища редактиране

Българските неделни училища в Германия подкрепени от Министерството на образованието и науката на България за учебната 2021/2022 година са 22 на брой. Това са:[16]

Църковни общини редактиране

Български църковни общини са:

  • Българска православна църква „Рождество Богородично“ – Бон-Кьолн (от 2005)
  • Българска православна църковна община „Св. св. Кирил и Методий“ – Хамбург (от 2007)
  • Българска православна църковна община „Св. Ана“ – Пасау
  • Българска православна църковна община „Св. Георги Победоносец“ – Дюселдорф
  • Българска православна църковна община „Св. Николай Мирликийски Чудотворец“ – Регенсбург
  • Българска православна църковна община „Св. Седмочисленици“ – Лайпциг (от 1996)
  • Българска православна църковна община и Българска православна църква „Св. Цар Борис Покръстител“ – Берлин (от 1994)
  • Българска православна църковна община „Св. св. Кирил и Методий“ – Щутгарт
  • Българска православна църковна община „Св. Петка Търновска“ – Манхайм (от 2009).

Младежки организации редактиране

Български младежки организации са:

  • Академичен съюз „Кирил и Методий“ – Карлсруе (от 2002)
  • Асоциация на българските студентски сдружения в Германия – Карлсруе (от 2007)
  • Българо-германски студентски съюз „Хъшове“ – Берлин (от 2000)
  • Българо-германско студентско дружество „Плиска“ – Хамбург (от 2004)
  • Българо–баварско академично дружество „Шипка“ – Мюнхен (от 2000)
  • Български академичен клуб „Паисий“ – Мюнстер (от 2005)
  • Български академичен съюз – Щутгарт (от 2004)
  • Българско студентско дружество „Бай Ганьо“ – Манхайм (от 2004)
  • Българско студентско дружество „Съединение“ – Дармщат (от 2006)
  • Българско студентско дружество „Златен век“ – Ерланген и Нюрнберг (от 2005)
  • Българско студентско дружество „Св. Климент Охридски“ – Бремен (от 2005)
  • Българско студентско дружество „Проф. Иван Шишманов“ – Фрайбург (Брайзгау) (от 2016)
  • Клуб на българските студенти „Будители“ – Бон/Кьолн (от 1996)
  • Фен клуб България – Кобленц (от 2003)

Източници редактиране

  1. ↑ „Президентът иска правителството да работи прозрачно“ // bnr.bg, 16 май 2022. Посетен на 18 октомври 2022. (на български)
  2. ↑ The population of the states and counties of Germany according to census results and latest official estimates. // citypopulation.de. Посетен на 19 октомври 2022. (на английски)
  3. ↑ „Колко българи са взели германско гражданство?“ // dnes.bg, 14 юни 2022. Посетен на 19 октомври 2022. (на български)
  4. ↑ а б в Statistisches Bundesamt. Bevölkerung und Erwerbstätigkeit. Ausländische Bevölkerung. Ergebnisse des Ausländerzentralregisters (pdf) // Ausländische Bevölkerung – Fachserie 1 Reihe 2 – 2019. 15.04.2020. Посетен на 25.05.2020. (на немски)
  5. ↑ Statistisches Bundesamt. Bildung und Kultur. Studierende an Hochschulen (pdf) // Fachserie 11 Reihe 4.1. 27.01.2020. Посетен на 25.05.2020. (на немски)
  6. ↑ Statistisches Bundesamt. Bildung und Kultur. Studierende an Hochschulen (pdf) // Fachserie 11 / Reihe 4.1. 25.09.2006. Посетен на 25.05.2020. (на немски)
  7. ↑ Statistik der Bundesagentur für Arbeit. Migrationsmonitor // Migrationsmonitor. 04.2020. Посетен на 25.05.2020. (на немски)
  8. ↑ „Възможно ли е? Истината за българите в Германия“ // standartnews.com, 15 октомври 2022. Посетен на 19 октомври 2022. (на български)
  9. ↑ Bevölkerung und Erwerbstätigkeit. Ausländische Bevölkerung. Ergebnisse des Ausländerzentralregisters // Statistisches Bundesamt. Посетен на 22 юли 2017. (на немски)
  10. ↑ а б „Българите в Германия работят по строежи, кръчми и складове“ // 24chasa.bg, 21 февруари 2019. Посетен на 19 октомври 2022. (на български)
  11. ↑ „От „Столипиново“ до Дуйсбург: 12 000 български роми са преселени в Германия“ // btvnovinite.bg, 10 март 2019. Посетен на 19 октомври 2022. (на български)
  12. ↑ Die ausländische Bevölkerung nach der Staatsangehörigkeit 2012 (pdf) // muenchen.de. Landeshauptstadt München. Посетен на 1 май 2013. (на немски)
  13. ↑ www.in-berlin-brandenburg.com
  14. ↑ „Вече ще има консулства в Лион, Единбург и Дюселдорф“ // dnes.bg, 31 август 2022. Посетен на 19 октомври 2022. (на български)
  15. ↑ www.dbg-dunav.de
  16. ↑ Списъци на българските неделни училища в чужбина // web.mon.bg. Посетен на 19 октомври 2022. (на български)

Външни препратки редактиране

Архивирани закрити уебсайтове

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Българи_в_Германия&oldid=12007771“.