Отваря главното меню

Нацията дефинитивно, в т.ч. и българската, е форма на социален групова идентичност, свързваща хора от различни прослойки, без това да предполага техния личен контакт.[1] Основополагащи елементи на нацията са вътрешната интеграция и разграничаването ѝ от "другите".[1] Влияние върху формирането на нацията оказват чувството за идентчност и различност, самоопредлението и изгражданите отвън стереотипи.[1] Диференцирайки различните признаци за българска национална принадлежност, голямо значение се придава на езиковия национализъм, на национализъм основаващ се на критерия за български етнически произход и на национализъм, основаващ се на наличието на българско гражданство.[1] Както в много други държави от Източна и Централна Европа (Албания, Сърбия, Чехия, Словакия и др.), така и в българската историография нацията се разглежда не само от конструктивна, но и от есенциална гледна точка, като се предполага естествено предмодерно съществуване и се говори за национално възраждане (вж. Българско възраждане).[1]

БележкиРедактиране

  1. а б в г д Sundhaussen H., Nationsbildung в LGS

Вижте същоРедактиране

ЛитератураРедактиране

  • Гандев Хр., От народност към нация, Издателство "Наука и изкуство", София, 1988
  • Norbert R. (Hrsg.), Nationalbewegungen auf dem Balkan, Harrassowitz, 1983, ISBN 3-447-02238-8
  • Lexikon zur Geschichte Südosteuropas (LGS), Böhlau, 2004, ISBN 3-205-77193-1
  • Daskalov R., The Making of a Nation in the Balkans: Historiography of the Bulgarian Revival, Central European University Press, 2004, ISBN 9-639-24183-0
  • Riedel S., Die Erfindung der Balkanvölker. Identitätspolitik zwischen Konflikt und Integration, Vs Verlag, Wiesbaden, 2005, ISBN 3-810-04033-9
  • Weber C., Auf der Suche nach der Nation – Erinnerungskultur in Bulgarien von 1878-1944, Lit Verlag, Berlin, 2006, ISBN 3-825-87736-1