Дипломатическа революция

Дипломатическата революция е обръщане и/или преформатиране на геополитическите съюзи съществували от Войната за испанското наследство в началото на 18 век (в началото на 1701 г. се създава и Кралство Прусия), просъществували по време на т. нар. Война за австрийското наследство – до 16 януари 1756 г., когато посредством Уестминстърския договор всичко се променя. Тази промяна засяга не само Европа, но и света заради колонизаторската политика на Великобритания и Франция по това време.

Противостоящите си коалиции в Европа през 1756 г.

Дипломатическата революция слага край на старите дипломатически съюзи свързващи Франция с Прусия и Англия с Австрия и създава новите – англо-пруския и австро-френския. Последният е официализиран в огледалната зала във Версай с Първия версайски договор (1 май 1756) и Втория версайски договор (1 май 1757). Поради това мястото е символично и симптоматично до днес в историята на дипломацията и геополитиката.

Дипломатическата революция определя страните с баланса на силите в Европа и света в навечерието на Седемгодишната война. Формален повод за дипломатическата революция е спора за статута на Хановер, изострящ през 1755 г. до краен предел англо-френските отношения, довел и до конфликти по и между колониите на двете страни. В спора по статута на Хановер участва и Руската империя, като негов гарант. Османската империя благодарение на разумната и балансирана политика на Рагъп паша успява да опази неутралитета си по време на последвалия пръв световен конфликт, според някои съвременни трактовки (каквато е Седемгодишната война последвала дипломатическата революция).

Посредством дипломатическата революция в Европа и света се формират два противостоящи се военни блока – англо-пруски и австро-руско-френски. Русия в хода на седемгодишната война сменя лагера си, опитвайки се да осъществява т.нар. в дипломацията баланс на силите, спасявайки от пълен разгром и унищожение в хода на конфликта Кралство Прусия на Фридрих Велики, което събитие остава в историята като чудото на Бранденбургския дом (на немски: Mirakel des Hauses Brandenburg; на френски: Miracle de la maison Brandenbourg).

В резултат от австро-френския съюз Мария Антоанета става кралица на Франция, а в края на седемгодишната война Екатерина Велика става императрица на Русия.