Български католически книжовен архив „Абагар“

Емблема за пояснителна страница Тази статия е за архив. Вижте също: Абагар (пояснение).

Българският католически книжовен архив „Абагар“ е богата колекция на български книги и други предмети в България, свързани с българската духовност, събирани в Рим през 1980-те години.

Български католически книжовен архив „Абагар“
Информация
Държава Италия; България
Местоположение Рим;София

Наречен е на първата печатна книга на български език Абагар, издадена от католическия епископ Филип Станиславов в Рим през 1651 година. Основателят на архива е проф. Георги Елдъров.

ИсторияРедактиране

В ИталияРедактиране

Първоначалната идея е била да се създаде духовен и културен български център във Вечния град.

Домът „Абагар“ отваря врати през 1981 г. Представлява голяма сграда, близо до морето, която става дом за българите. През него са минали много българи и чужденци. По думите на Елдъров над 2 хиляди души са отсядали през годините в него[1] С документи от архива на дом „Абагар“ в Рим са работили над дисертациите си учени като Аксиния Джурова, Божидар Димитров и Светлозар Елдъров. Към дома има параклис „Св. св. Кирил и Методи“, осветен през октомври 1983 г.

Целта е била да се събират български ценности – книги, документи и антикварни предмети. Над 30 хиляди книги, документи и вещи с историческа стойност за България са събрани в този архив. Сред тях има великолепни старинни издания, документи, свързани с българското Възраждане, цяла сбирка от книги на разни езици, в които се засяга българската тема. Някои от тях са още от средата на ХIХ век. Интересни в тези издания са мненията на чужденците за България и българската история.

Основни източници на колекцията са българският книжен фонд на бившия „Робърт колеж“ в Цариград (включително книги на руски), книги от библиотеката на девическия отдел на същия колеж, книжният фонд на читалище „Бъдещност“ в Цариград, книги на Българската униатска църква в Цариград, от антиквари и от много българи, живеещи в Цариград, български книги от румънски фондове, както и книги, подарени от българи в чужбина и от чуждестранни приятели на България.

В БългарияРедактиране

Българският книжовен архив „Абагар“ е преместен в България през 1997 г. Фондация „Абагар“, създадена по онова време, се грижи за архива.

Година след смъртта на проф. Елдъров жена в София е арестувана, че търгува нелегално с ценности от архива[2].

СъдържаниеРедактиране

Хилядите книги, документи и вещи с историческа стойност са организирани в 7 основни фонда. Около 300 тома са светските книгите преди Освобождението – официални документи от учредяването на Българската униатската църква в Цариград, 18 тефтери на българите от Цариград от XIX век и др.

Над 5 хиляди са книги печатани до новия правопис. Интересни в тази част на архива са екземпляр от романа „Под игото“, печатан по случай 50-годишнината на Иван Вазов с негов автентичен подпис; екземпляр от „Строителите на съвременна България“ с посвещение от Симеон Радев на френски език; мемоари на Стефан Попов; архивни документи на световноизвестен наш учен, починал в изгнание – акад. Христо Огнянов.

Богословският и историческият фондове включват около 10 хиляди тома. Това са ръкописи на павликянски, преписи на Библията на български език от XVII в., църковни книги на руски език и др.

Има отдел за книги на други езици, посветени на България, например съчинения на Жорж Нурижан, колекция на писма от известни българи до него и 150 снимки на българи с негово посвещение.

„Абагар“ е дом на 18 икони на светите братя Кирил и Методи и на икона, която е копие на икона на Свети цар Борис І от църквата „св. Александър Невски“, подарена от Цар Борис III на манастира в Асизи на неговата сватба [1].

Вижте същоРедактиране

ИзточнициРедактиране

Външни препраткиРедактиране