Отваря главното меню
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Абагар.

Страници от „Абагар“

„Абага̀р“ (на латински: Abagarus) е първата печатна книга на новобългарски език, отпечатана на кирилица[1] и хърватски („илирийски“).[2] Съставена и издадена в Рим през 1651 г. от бъдещия никополски католически епископ Филип Станиславов в чест на легендарния цар Абгар V Уккама. Книгата представлява молитвеник за нуждите на католическата църква в България.[1] От „Абагар“ днес са запазени 17 екземпляра, един от които е в България, в Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“.[1]

Съдържание

СъдържаниеРедактиране

Състои се от 5 листа. Текстът, отпечатан само върху едната страна на листовете, е на кирилица и има няколко илюстрации. Съдържа апокрифни молитви и разкази с религиозен характер в разрез с католическите догми. Това принуждава Конгрегацията на пропагандата в Рим да премълчи своята фирма като издателство. В езика на „Абагар“ се вмъкват някои новобългарски елементи, личи и влиянието на сърбохърватския език. Полиграфически е оформен с оглед да се носи „наместо силни мощи“. Страниците са оформени в 4 колони, има и илюстрации /ксилогравюри с изображения на светци/. Заглавието, с което е известна книгата, идва от включеното апокрифно послание на едеския цар Абагар (Авгар) до Иисус Христос. Според древно предание Иисус го излекувал чрез силата на Божието слово и чрез Убрус – кърпа запазила образа на Христос. Този текст, смятан за апокрифен още през IV век, заляга в основата на множество амулетни (апотропейни) текстове разпространявани из цяла Европа. Другите апокрифи са също с амулетен характер (за помощ при болест, за зачатие, за закрила по време на път, спасяващи от „всякаква злина", 72-те имена на Господа и др.) Отпечатан е и кратък католически требник, в основата на който стои т.нар. на латински Ordo Matrimonij, т.е. чин за брак.

ПредназначениеРедактиране

Книгата била предназначена да се носи като амулет „наместо силни мощи“, във вид на свитък, навит около кръста или около лявата ръка. В края е поместено послесловието на автора, който се нарича „епископ на Велика България“. Абагар е отпечатан анопистографски на пет големи хартиени листа с широчина 44.5 и височина 33.5 cm. Шрифтът му носи белезите на босненската кирилица и е изработен от известния френски гравьор Робер Гранжон /Robert Granjon/ (1582 г.) по поръчка на папа Григорий XIII. Книгата е украсена с девет гравюри, рязани на дърво, с размер 6.5х10 cm, разположени между отделните текстове. Без първата, те са дело на майстор славянин, по недоказани предположения.

Засега в света са известни 17 запазени екземпляра от книгата, обществено достъпен в България е екземплярът, който се пази в България, в Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“.[3]

Вижте същоРедактиране

ИзточнициРедактиране

БиблиографияРедактиране

  • Попруженко М. Г. „Абагар“ (Из истории возрождения болгарского народа). – Известия Отделения русского языка и словесности Императорской Академии наук, 10, 1905, кн. 4, 229 – 258
  • Пундев, В. Сборникът Абагар от епископ Филип Станиславов. – Годишник на Народната библиотека в Пловдив, 10, 1924, 289 – 337.
  • Абагар на Филип Станиславов. Рим. 1651 г. Фототип. изд. Представен от Б. Райков. 1979.
  • Ambrosiani, P. Copies of Filip Stanislavov's Abagar (Rome, 1651). – Scripta & e-Scripta, 14 – 15 (2015), 63 – 71.

БележкиРедактиране

  1. а б в „Енциклопедия А-Я“. София, Българска академия на науките, 1974. с. 9.
  2. Чолов, Петър. Чипровското въстание 1688 г.. София, Тангра ТанНакРа, 2008. ISBN 978-954-378-041-9. с. 89, 92.
  3. Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Голяма енциклопедия „България“. Том 1. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2011. ISBN 9789548104234. с. 7 – 8.