Емблема за пояснителна страница Тази статия е за селото в Турция. За селото в Болградско, Украйна вижте Вайсал.

Вайсал или Вейсал (на турски: Vaysal) е село в Източна Тракия, Турция, Вилает Одрин, околия Лалапаша.

Вайсал
Vaysal
— село —
Страна Flag of Turkey.svg Турция
Регион Мармара
Вилает Одрин
Надм. височина 378 m
Население 561 души (2000)
Пощенски код 22950

ГеографияРедактиране

Селото се намира северно от Одрин, почти до границата с България в южните склонове на Дервентските възвишения.

ИсторияРедактиране

В 19 век Вайсал е българско село в Одринска кааза на Одринския вилает на Османската империя. Жителите на Вейсал участват в масовото преселение на българи от източните български земи в Бесарабия през 1829-1830 година. През април 1830 година 206 семейства (1001 човека) от Вайсал пристигат в Бесарабия[1], където основават едноименно село (днес Василивка, Болградски район). В 1830 година Вайсал има 205 български къщи, в 1878 - 180, а в 1912 – 60 български и 100 турски къщи.[2].

В началото на 70-те години на XIX век във Вайсал, което административно е част от Чокенска нахия на Одринска каза, съществува българско училище.[3] Според статистиката на професор Любомир Милетич в 1912 година в селото живеят 46 български екзархийски семейства или 241 души.[4]

При избухването на Балканската война в 1912 година трима души от Вайсал са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[5]

Българското население на Вайсал се изселва след Междусъюзническата война в 1913 година. 49 семейства се заселват в село Ходжакьой, днес Крайново, община Болярово.[6] На тяхно място са заселени помаци от бившите балкански владения на Османската империя.[7]

НаселениеРедактиране

  • 1912 – 241 души[4]
  • 1985 – 757 души (319 жени и 438 мъже)[8]
  • 1990 – 666 души (309 жени и 357 мъже)[8]
  • 2000 – 561 души (253 жени и 308 мъже)[8]

ЛичностиРедактиране

Родени във Вайсал

БележкиРедактиране

  1. Райчевски, Стоян. Източна Тракия. История, етноси, преселения XV-ХХ век, София 2002, с. 129.
  2. Разбойников, Анастас и Спас Разбойников, Населението на Южна Тракия с оглед на народностните отношения в 1830, 1878, 1912 и 1920 година, София 1999, с. 269.
  3. Тодев, Илия. Българското национално движение в Тракия 1800-1878, София 1994, с. 245
  4. а б Милетичъ, Любомиръ. „Разорението на тракийскитѣ българи презъ 1913 година“, Българска Академия на Наукитѣ, София, Държавна Печатница, 1918, стр.298.
  5. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.827.
  6. Райчевски, Стоян. Източна Тракия. История, етноси, преселения XV-ХХ век, София 2002, с. 263.
  7. Георги Зеленогора. Помаците в Турция, стр. 30.
  8. а б в Yerelnet.org.tr, посетен на 24 октомври 2010
  9. Енциклопедия България, том 5, Издателство на БАН, София, 1986, стр. 81.