Вардарски стил
За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. |  |
Вардарският стил (също и Македонски стил или школа) е направление в храмовата архитектура и изобразителното изкуство, което възниква на територията на Вардарска Македония и днешно Косово в края на XIII и началото на XIV век.
За разлика от предходния Рашки стил, Вардарският стил възниква под влияние на Палеологовия ренесанс в архитектурата и изкуството (фрески и икони). От сградите и фреските на църквите и манастирите съградени във вардарски стил лъха стилност и богатство, което е следствие на стопанския подем в Рашката държава след възобновяване на рудодобива, и особено на този на сребро, по времето на Стефан Урош I.
Обекти редактиране
Манастири редактиране
- църквата в Грачаница, Косово
- кралската църква в Студеница, Рашка
- църквата „Св. Архангел Михаил“ на Лесновския манастир, Македония
Църкви редактиране
- Богородица Левишка в Призрен, Косово
- църквата "Свети Георги" в Старо Нагоричане, Македония, където е бил погребан Михаил Шишман
Стенописи редактиране
- църквата в Грачаница, Косово
- кралската църква в Студеница, Рашка
- Богородица Левишка в Призрен, Косово
- кралската църква на Стефан Дечански в манастира Дечани, Косово
Иконостас редактиране
- кралската църква на Стефан Дечански в манастира Дечани, Косово
Вижте също редактиране
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Mazedonische Schule в Уикипедия на немски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |