1-ва езикова гимназия (Варна)

(пренасочване от Варненска мъжка гимназия)

Първа езикова гимназия е средно училище в град Варна с петгодишен курс на обучение, специализирано в изучаването на английски и немски език. Гимназията има дългогодишна традиция в обучението на чужди езици. В училището се обучават около 1250 ученици на възраст между 14 и 19 години.

Първа езикова гимназия
First Language School
Информация
СедалищеВарнаОбласт Варна България
Основаване1879
Видезикова гимназия
ДиректорАнгел Митев
Учителиоколо 80
Ученициоколо 1250
Финансиранеобщинско
Публични характеристики
Цветовесиньо, бяло и сиво
Празник11 май
Навигация
Адресул. „Подвис“ №29
Сайтwww.1eg.eu

История редактиране

Варненска мъжка гимназия редактиране

Варненската мъжка гимназия е открита на 3 септември 1879 година като реално училище с първи и втори клас.[1] Започва да работи в стара турска къща на ул. „Панагюрище“, която варненската община наема за 60 турски лири на година. Първи учители са Тодор Шишков, който е и първият директор, Фердинанд Дечев и Димитър Станчев.[2] Училището се допълва постепенно, като през учебната 1884 – 85 година става пълна Реална гимназия. През 1885 година завършва и първият випуск от осем души. След две години последните два класа се закриват и става Петокласно педагогическо училище.

На 18 септември 1885 г. е осветена новата сграда на училището, което вече се нарича Варненска държавна гимназия.[3] Построена е в неоготически стил от уста Генчо Кънев от Трявна въз основа на германски проект.[2] Сградата е разположена сред обширен двор на една от главните градски улици "Сливница"[4] и по своята архитектурна композиция и планова схема е типична за училищата в Европа. На площада пред сградата до края на XIX век се виждат останки от Ибрям капия, част от някогашната крепостна стена на града.[5] Постройката е двуетажна, с едностранно застрояване на класните стаи, централно стълбище в оста на главния вход и оскъдно оразмерени коридори и вестибюли. Зидарията над ниския каменен цокъл е от вносни червени тухли, които контрастират на камъка за да се постигне монументален и внушителен вид.[6] През 1890 – 91 учебна година отново се допълва със седми клас и става Варненска Държавна педагогическа гимназия „Фердинанд I“ с директор А. Козаров[7], 16-членен учителски състав и 240 ученици.[8]

 
Варненска градска художествена галерия в сградата на бившата гимназия

През 1891 – 92 учебна година е преименувана отново на Реална гимназия.[9] В началото на 1893 – 94 учебна година се открива класически отдел, който през 1896 – 97 учебна година завършват първите осем абитуриенти. През 1909 – 10 учебна година гимназията става с пет класа и два отдела – реален и класически, като се оставят пети, шести и седми клас по стария тип и се открива първи клас по новата програма. Учебната 1911 – 12 учебна година е тридесет и трета от откриването, трета като петкласна гимназия и последна като седемкласна гимназия.[1]

В гимназията преподават братята Карел и Херман Шкорпил, Анастас Иширков, В. П. Гочев, Петър Ников, Добри Христов и много други[6].

В периода 1917 – 1944 година училището се помещава в същата сграда, която вече е твърде тясна и неудобна, поради нарасналия брой ученици и паралелки. Училището има отлично обзаведени кабинети и една от най-богатите училищни библиотеки в страната, но е невъзможно да се осигурят класни стаи за всички паралелки. В последните години на периода се отделят няколко стаи в сутерена на Девическата гимназия за учебни стаи на Мъжката гимназия. Прехождането на учители и класове е неудобно въпреки малкото разстояние между двете сгради. На няколко пъти се правят опити за построяване на нова сграда, но това не се случва преди 1944 година.[10]

През този период в училището има реални, полукласически и класически паралелки. С годините интересът към древните езици намалява и младежите се насочват към по-практически науки. През някои години когато няма достатъчно младежи-класици, бройките се допълват и с девойки-класички. Обикновено се приемат шест паралелки, от които три реални, две полукласически и една класическа. През по-късните години от периода рязко се увеличава броят на паралелките в четвърти клас до 8 – 10, но от тях отпадат много ученици и последните класове са по-малко.[10]

От 1944 до 1949 година е Първа народна мъжка гимназия, от 1950 до 1954 – Първо средно единно училище, от 1958 година Първо средно политехническо училище. От 1961 – 62 получава името Първа политехническа гимназия. Изучават се машинознание, автотранспорт, основи на селското стопанство, тъкачество, шлосерство, стругарство, електротехника.[10]

През 1963 – 64 приема името Христо Кабакчиев.[10]

След основен ремонт през 1989 сградата на Мъжката гимназия е пригодена за художествена галерия. През май 1981 г. е чествана стогодишнината ѝ с гала концерт в Двореца на културата и спорта, среща с възпитаници на Първа мъжка гимназия в двора на старата ѝ сграда (днес худ. галерия „Борис Георгиев[11]), поход в Морската градина и участие в парада на 24 май.

Първа езикова гимназия редактиране

ОК и ГК на БКП, Изпълкомът на ОНС и ГНС, почувствали необходимостта от кадри, владеещи чужди езици, настояват пред МНП да бъдат открити езикови паралелки с изучаване на английски, немски и руски език. През 1965 – 66 г. Първа политехническа гимназия „Христо Кабакчиев“ и Четвърто средно училище „Жечка Карамфилова“ с езикови паралелки се обединяват в Първа езикова гимназия „Христо Кабакчиев“ с директор Стоян Михайлов. От първия випуск през 1968 – 69 г. завършват 40 младежи и девойки.[10]

Историята на Първа езикова гимназия започва през 1964 г., когато отделът по образованието от окръжния съвет, инициативен комитет от родители и общественици повдигат въпроса за нуждата от изучаване на английски и немски език в специализирана гимназия. Министерството на народната просвета дава разрешение за преподаване на часове по английски, немски и руски език, като всеки един има по 20 ученика в клас. Руският език е задължителен предмет за английските класове, а немски или френски – задължителен 3-ти чужд език. Съответно подреждане е приложено на немските и руски паралелки. Гимназията е с езиков профил от 1965 г.[12]

Първоначално учениците са приемани в гимназията според техните оценки от завършване на 7-и клас. Явният интерес към новото варненско училище е причина за въвеждането на два приемни изпита, полагани съответно по български език и литература и по математика. Първата година, в която се използва тази система, състезанието е голямо – 10 до 12 ученика се състезават за едно място в гимназията. Това е традиция, която се е запазила и е останала непроменена през всичките тези години. Тя все още съществува въпреки многото други възможности за изучаване на чужди езици.[12]

Някои от най-добрите експерти в обучението на чужди езици са поканени за учители в гимназията – Стефка Хаджииванова, Ксения Станева (по немски), Весела Захариева и Димитрина Съботинова (по английски), както и млади, ентусиазирани и отдадени на професията си учители. От начало предмети като биология, химия, история и география са преподавани на съответния чужд език, най-вече от български специалисти, но също и от чужденци. Следва се принципът на назначаване на работа на известни преподаватели. Резултатите са високи, като 98% от първите завършили ученици са приети да продължат обучението си в колежи и университети в годината на дипломирането си.[12]

До 1972 г. гимназията се помещава в сградата на Девическата гимназия (сега Варненски археологически музей). През 1972 г. Първа езикова гимназия се мести в нова сграда близо до спирка „Почивка“. През следващите години се приемат ученици в четири английски и три немски паралелки. Руският език отпада като избор. През 2001 г. немските паралелки също стават четири. На 15 август 2009 година официално е открита новата сграда на Първа езикова гимназия – бившата сграда на гимназияНиколай Лилиев“/ на ул. „Подвис“. От учебната 2009/2010 година броят на английските паралелки се увеличава на пет.[12]

Обучение редактиране

Уч.година Мин. БАЛ – АЕ
момичета / момчета
Мин. БАЛ – НЕ
момичета / момчета
Паралелки
АЕ
Паралелки
НЕ
2014/2015 32.852 33.788 5 4
2013/2014 32,342 33,658 5 4
2012/2013 32,786 33,536 5 4
2011/2012 32,856 33,214 5 4
2010/2011 32,572 32,036 5 4
2009/2010 30,714 29,858 5 4
2008/2009 31,350 30,200 4 4
2007/2008 31,358 30,250 4 4
2006/2007 31,620 31,180 4 4
2005/2006 31,626 31,188 4 4
2004/2005 32,000 / 30,126 32,188 / 30,564 4 4
2003/2004 32,314 / 32,500 30,126 / 30,438 4 4
2002/2003 33,002 / 30,876 32,438 / 29,814 4 4

Паралелки: 9

  • английски паралелки: 5 /от учебната 2009/2010 г./
  • немски паралелки: 4 /от учебната 2000/2001 г./

Специализирани часове: - първи чужд език: 1590 часа минимум, разпределени между 5-те години, както следва:

  • 8-и клас: 648
  • 9-и клас: 252
  • 10-и клас: 252
  • 11-и клас: 252
  • 12-и клас: 186

- второстепенен чужд език: избор между английски и немски, минимум 566 часа между 9-и и 12-и клас, както следва:

  • 8-и клас: -
  • 9-и клас: 126
  • 10-и клас: 136
  • 11-и клас: 180
  • 12-и клас: 124

ЗИП 217 часа, от които 155 /или 124/ часа за четвърти профилиращ предмет по избор и 62 /или 93/ часа по избор за непрофилирана подготовка.

От 2009 г. Първа езикова гимназия е изпитен център на Edexcel – най-голямата организация за провеждане на изпити и оценяване във Великобритания за придобиване на международен сертификат за владеене на английски език London Tests of English и London Tests of English for Children. Първа езикова гимназия е единственото средно училище в областта, на което е оказана тази чест. Центърът осигурява регистрация и провеждане на изпитите.

От учебната 2006/2007 г. Първа езикова гимназия получи сертификат за провеждане на изпита TOEFL. С това гимназията е единственото държавно средно училище във Варна и областта, което е изпитен център за TOEFL.

От 1995 г. Първа езикова гимназия е четвъртият в страната немски езиков център. Всички участници в проекта DSD през изминали години блестящо защитиха правото на немска езикова диплома.

В Първа езикова гимназия е създаден спортен клуб „Първа“, в който се развиват следните спортове: футбол, баскетбол, волейбол, бадминтон, плуване, тенис на маса и шах.

Фестивали и инициативи редактиране

По традиция всяка година се провеждат по няколко големи фестивала: Фестивал на музиката, Фестивал на танца и Фестивал на любовта (по случай Деня на влюбените – 14 февруари). През учебната 2011/2012 те са заменени от един Фестивал на талантите, който се провежда за първи път на 4 април 2012. На 27 март 2013 се състоя второто издание на фестивала.

Ежегодно се провеждат и два благотворителни базара – Коледен и Великденски, на които гимназистите подготвят различни лакомства, а също и картички за съответните празници, като всички продукти се продават сред връстници и учители, а събраните накрая средства се раздават на ученици от гимназията с различни затруднения.

Освен Коледния базар, през декември се случват и няколко други събития като Конкурса за най-добре украсена класна стая, Коледната поща, както и Коледния концерт.

Официалният празник на гимназията е 11 май.

Възпитаници редактиране

Видни личности, завършили гимназията:

  • Митко Петев – български офицер, вицеадмирал, командир на ВМС, в послествие – военен представител на началника на отбраната във Военния комитет на НАТО и във Военния комитет на Европейския съюз
  • Димо Гяуров – генерал-майор, директор на Националната разузнавателна служба (1997 – 2003), народен представител (2009 – 2013), извънреден посланик в Будапеща
  • Душана Здравкова – юрист, съдия, евродепутат (2007 – 2009)
  • Емил Радев – юрист, народен представител (2009 – 2014), евродепутат (от 2014)
  • Илко Ескенази – политик от СДС, народен представител (1990 – 1994), вицепремиер в 82. правителство на България (1992)
  • Кирил Йорданов – кмет на Варна (1999 – 2013)
  • Мариус Донкин – актьор
  • Меглена Плугчиева – политик от БСП, народен представител (1995 – 2001; 2009 – 2013), вицепремиер в 86. правителство на България, посланик в Германия (2004 – 2008),
  • Милен Врабевски – председател на Управителния съвет на Фондация „Българска памет“
  • Николай Василев – политик от НДСВ, вицепремиер (2001 – 2005)
  • Пламен Марков – режисьор, директор на Сатиричния театър в София (1989 – 1996)

Източници редактиране

  1. а б Годишник на Варненската Държавна Мъжка Гимназия „Фердинанд I“ за учебната 1911 – 1912 година. Издание на дирекцията. Зора, Варна, 1912.
  2. а б Варненската държавна мъжка гимназия „Фердинанд I“ // 02.04.1915 г. Посетен на 23.09.2020 г.
  3. Варненски общински вестник, бр. 2, 14 януари 1889 г., стр.4
  4. Свободен гражданин - седмичник на Варненското либерално бюро / Ред. Петър Хр. Генков - Варна / брой 16, 13 ноември 1896 г./ стр.4
  5. Известия на Народния музей - Варна - дигитално копие - 01/01/1912, No. 1, стр. 40
  6. а б Регионална библиотека „Пенчо Славейков“ // Архивиран от оригинала на 2011-09-01. Посетен на 2017-01-13.
  7. Варненски общински вестник, бр. 5, 22 февруари 1889 г., стр.4
  8. Варненски общински вестник, бр. 8, 05 април 1889, стр.3
  9. Черно море - седмичен вестник, ред. Петър Бобчевски, бр. 11, 22 август 1891 год., стр. 4
  10. а б в г д Михайлов, Стоян и др. (ред. колегия). 100 години Първа гимназия. Варна, 1980.
  11. История на Градска художествена галерия – Варна
  12. а б в г ПЪРВА ЕЗИКОВА ГИМНАЗИЯ. История. // Архивиран от оригинала на 2020-12-30. Посетен на 23.09.2020 г.

Външни препратки редактиране