Василий Зайцев
Василий Григориевич Зайцев (на руски: Васи́лий Григо́рьевич За́йцев) е съветски офицер, снайперист от времето на Втората световна война, герой на Съветския съюз.
| Василий Зайцев | |
| съветски офицер | |
 Василий Зайцев | |
| Звание | Гвардейски капитан |
|---|---|
| Години на служба | 1937 – 1939; 1942 – 1945 |
| Служи на |  Съветски съюз |
| Род войски | .svg){kind=small} Червена армия |
| Военно формирование | пехотни войски |
| Битки/войни | Германо-съветска война |
| Награди | Орден „Ленин“ Червено знаме Герой на Съветския съюз медал „За храброст“ Медал „За отбраната на Сталинград“ орден „Велика Отечествена война“ |
| Дата и място на раждане | |
| Дата и място на смърт | 15 декември 1991 г.
|
| Погребан | Мамаев курган, Волгоград, Русия |
| Василий Зайцев в Общомедия | |
Биография
редактиранеРанен живот и Втора световна война (1939 – 1945)
редактиранеВасилий Зайцев е роден в с. Еленинка, Оренбургска губерния (днес Карталински район, Челябинска област), Русия на 23 март 1915 г.[2]
По време на битката при Сталинград, между 10 ноември и 17 декември 1942 г., Зайцев елиминира 225 военни от Вермахта и неговите съюзници, включително 11 снайперисти.[2] Военното му звание по онова време е младши лейтенант.
Раняване, тежки операции и завръщане в армията
редактиранеПрез януари 1943 г. при взрив на мина е тежко ранен и впоследствие губи зрението си. На 10 февруари 1943 г. след няколко успешни операции, направени в Москва, професор Владимир Петрович Филатов връща зрението му. Зайцев се връща в армейските редици и оглавява снайперистка школа, командва артилерийски взвод, а след това е командир на рота. Участва в освобождаването на Донбас, битката за Днепър, бие се край Одеса и Днестър. През май 1945 г. капитан Зайцев се връща в Киев и постъпва в болница.
Известно е също, че снайперистите, които е обучил Зайцев, унищожават повече от 3000 противници.[3] Смята се, че е изрекъл фразата: „Зад Волга за нас няма земя“ (всъщност Зайцев озаглавява по този начин личните си записки).[4]
Смърт
редактиранеГвардейски капитан Зайцев умира в Киев на 15 декември 1991 г. Тленните му останки са пренесени на „Мамаев курган“ край Волгоград на 31 януари 2006 г.[5]
Военна декорация
редактиране
- Съветски орден „Герой на Съветския съюз“ (?)
- Съветски орден „Ленин“ (?)
- Съветски орден на „Червеното знаме“ (?) – 2-пъти (?)
- Съветски орден на „Отечествената война“ (?) – I степен (?)
- Съветски медал „За храброст“ (?)
- Съветски медал „За защитата на Сталинград“ (?)
- Съветски медал За победата над Германия (?)
- Почетен гражданин на Волгоград (?)
Отражение в киното
редактиранеЗайцев става герой в игрални филми:
- „Ангели на смъртта“, Русия – Франция, 1993;
- „Враг пред портата“, САЩ – Германия – Великобритания – Ирландия, 2001. Ролята е изпълнена от Джуд Лоу[6]
Бележки
редактиране- ↑ Сега Челябинска област
- ↑ а б Герой Советского Союза Зайцев Василий Григорьевич // warheroes.ru. Посетен на 3 февруари 2015. (на руски)
- ↑ Kaplan, Philip. Rolling Thunder: A Century of tank Warfare. Pen and Sword, 2013. ISBN 9781781592434. p. 89. Посетен на 4 февруари 2015. (на английски)
- ↑ Записки снайпера, автор Василий Зайцев // bookz.ru. Архивиран от оригинала на 2015-02-04. Посетен на 4 февруари 2015. (на руски)
- ↑ Легендарного снайпера перезахоронили на Мамаевом Кургане // lenta.ru. Посетен на 3 февруари 2015. (на руски)
- ↑ Снайпер Вася отстрелялся под Сталинградом. Вне конкурса // в-к Комсомольская правда. Посетен на 3 февруари 2015. (на руски)
Външни препратки
редактиране- ((ru)) Кап. В. Зайцев в руския сайт – Лучшие снайперы